За глупостта и края на разума

Иронично кръщавам настоящата публикация така, че да може да кореспондира със заглавието на неграмотния пасквил, на който попаднах неотдавна.

Не ми бе известно лицето Добри Божилов, нито какво е образованието му, нито дали притежава някаква научна степен, нито въобще компетентен ли е за нещо, още повече по въпроси засягащи хомосексуалността и брака - медицински, правни, етични, исторически, културологични и пр. Важното е че човекът се цани за евродепутатин. За сметка на това пък ни е оставил малко по обем, но достатъчно показателно творчество, което реших, че е нужно да възпея, като ярък пример за това, какъв дефектен мироглед може да роди агностичния светогледен модел, тоест този, който отрича значението на обективната истина, а дори и съществуването й. Няма да скрия, че бях силно изненадан от относително премерения тон на изложението. Но той винаги е такъв - силно “загрижени” добри люде винаги са искали, дори повече от нормалното, да “помогнат” на “болните” от тази страшна “развратеност” хомосексуалността. И винаги са обладавали мазен и изкусен в словото тон, с който омайват стотиците си зомбирани слушатели.

Веднага ще дам за пример “бившият гей” Ричард Коен - американски “психиатър” (изхвърлен от Американската асоциация по психиатрия преди години заради нарушаване на лекарската етика), водещ добре платена “терапия за преориентация”, с която уж “лекува” някакви хомосесуални хора от несъществуващата болест хомосексуалност, но не може до ден днешен да представи каквото и да е научно доказателство за това. А и за какво му е!? Човека се прехранва както може… Нашенският г-н Божилов обаче решава да бръкне по-дълбоко в струната на сантименталното и да се покаже като голям разбирач на някои фундаментални истини за семейството и прокреацията на човешкия род. Бедният!

И така. С любимия ми дребнаво-аналитичен маниер ще маркирам само няколко интересни пасажа от материала.

Още в самото начало г-н Божилов започва да говори за “болест на обществото”. Интересно е че започва със заключение, при положение че не е извел първо обосновката. Явно г-н Божилов предпочита емоционалния тон на изложението пред обективния, което пък противоречи на заявеното от него намерение в страничката си “Коментари” да публикува само истината.

През 70-те години Световната здравна организация (СЗО) извади хомосексуализма от списъка на психическите заболявания. Това е основен аргумент на всякакви гейове и лесбийки, за да твърдят че правеното от тях е нормално и обратната сексуална ориентация е естествена. Всъщност СЗО, както и всяка друга човешка организация, не е безгрешна. Някой може ли да каже, че ООН е безгрешна? Че всичките и резолюции са правилни и справедливи? Може ли да се каже, че НАТО няма никакви грешки? Може ли да се каже, че договорите за ЕС са идеални, или пък Евроконституцията? Може ли да се каже, че „ЮНЕСКО” или Организацията за борба с глада са перфектни?

Защо тогава трябва да приемаме, че СЗО не греши? И защо някакъв правен документ на СЗО определя дали нещо е болест или не? Ами ако този документ е грешен?

Веднага се сблъскваме с една груба неточност. През 70-те години хомосексуалността беше извадена от списъка с психични заболявания, но не на СЗО, част от ООН, а от Диагностическия и статистически наръчник на АПА (Американската психиатрична асоциация). Причините бяха, че след драматичен научен дебат мнозинството от научната общност, членуваща в представителната официална организация, не откри надеждни доказателства за това, че хомосексуалността се явява някаква патология или пък че е съпътстващо някаква патология явление. По-късно, през 1992 г., това становище бе потвърдено от далеч по-гласната буква на Световната здравна организация. Разбира се, г-н Божилов явно не е съгласен с АПА или със СЗО, в което принципно няма нищо лошо, но нито представя вещината си на базата на която да защити тази си позиция, нито пък представя доказателства и факти на трети лица, подкрепящи убедително теза, противоположна на застъпената от официалните медицински организации. Интересното е, че г-н Божилов си мисли, че депатологизацията е продукт на “някакъв правен документ на СЗО”. Странно, предвид че СЗО е медицинска, не правна организация, а за да се обяви дадено състояние за патологично са нужни диагностични критерии, не правни съображения, мерки и прочее. За съжаление Божилов засвидетелства пълна неграмотност, както по отношение на правото, така и по отношение на общи медицински въпроси.

Истината за хомосексуализма и обратна ориентация е, че това е леко психическо заболяване. То не е опасно и не застрашава живота на човека, нито може да го тласне към безумни решения. Но все пак това трябва да се възприема като заболяване, защото за всички е ясно, че то е напълно противоестествено и е продукт на презадоволяването в развитите общества. То е и признак за падението на тези общества. Всички велики цивилизации към края на съществуването си, са изпадали в поголовни сексуални извращения.

Изумително, но факт - г-н Божилов започва да се проявява не само като виден специалист по въпроса, но и започва да пише оригинално изследване, извеждайки незнайно от къде заключението, че “хомосексуализма е леко психическо заболяване”! И не само то, но и обратната ориентация. Какво е то “обратна ориентация” и какви са разликите й с “хомосексуализма” не обяснява, въпреки че ги разграничава. По-интересна е обаче Истината, която той ни представя. Даже бих казал ИСТИНАТА. Само че не става ясно защо това е истината. Нито според кого. Както вече видяхме, официални и авторитетни медицински организации вече повече от 15 години не просто не категоризират хомосексуалността като болест, а подчертават, че тя не е такава. Иначе истини много в този живот. Но само на една обикновено принадлежат фактите. И както напоследък прекалено често казвам - фактът е нещо безспорно, нещо голямо. Г-на Божилова не само че не представя никакви факти, които да конструират основата на неговата теза, но дори сам се убеждава в истинността й, тъй като, видите ли, “за всички е ясно”. Печалното е, че това изглежда далеч не е така. Още повече - твърдението на Божилов за упадъка на цивилизаците и хомосексуалността е преди всичко негова собствена теория, лишена от каквато и да е разумна аргументативна база.

Грешката от 70-те години фактически обрече милиони гейове да останат без шанс да бъда излекувани. Хомосексуализмът не е нелечим. Това е доказано. Много хора биваха връщани в правилни път преди това решение. Сега това не се прави.

Авторът продължава да взема себе си за най-висша инстанция, а това което казва - за вездесъща истина. Той твърди, че нещо е “доказано”, но кога, от кого и къде… само той си знае. Този път дори и на “всички” май не им е много ясно. За да се омаже до шия в… акъл, Божилов твърди още, че много хора били “връщани” някъде в “правия път”. Интересното е, че той говори така, сякаш е бил “там” и е видял как “бяха връщани”. На читателя обаче оставя отговорността дали ще вземе за чиста монета тези твърдения. А дезинформацията е нещо опасно.

По-нататък господина прави странен паралел с партията на педофилите в Холандия. Но след това решава с присъщата си голословност да се прояви отново като културен антрополог:

Когато говорим за гей-бракове, ние възприемаме брака едва ли не само като правен договор за управление на общо имущество. И защо да не може да се прави и между еднополови партньори? Но всъщност общото имущество е само едно от следствията на другата – основната цел на брака – възпроизводство на обществото и осигуряване на стабилна среда за израстване на поколението. Това е целта на семейството, това е причината хората да се женят и да живеят заедно. Семейството не е просто резултат от любовта на двама души. То е резултат, насочен към това тази любов да даде някакво следствие. Именно на тази цел е подчинена и цялата структура на семейството, утвърдена от хилядолетия опит. Семейството се състои от мъж – който като цяло трябва да осигури издръжката му, жена – която преимуществено се грижи за децата, от самите деца – които са бъдещето, и от семейното имущество, което е общо, защото семейството е едно цяло. Всички досегашни размествания в самото семейство са неголеми и са свързани с определени прехвърляния на функции – например и жената да работи, а в замяна да ражда по-малко деца, с които пък да се ангажира и мъжът. Това е някакъв вид вътрешна еволюция на семейството.

Съгласен съм с господин Божилов - някога в патриархалното общество именно това беше функцията на брака - прокреативна, етноконсолидираща и съхраняваща или както той казва по-простичко “възпроизводство на обществото и осигуряване на стабилна среда за израстване на поколението”. Брачната институция пазеше основните етнически ценности - земята, кръвта и вярата. Днес обаче брака е преди всичко гражданско право и има съответния правен статут. Той отдавна няма жизнеутвърждаващата функция, която имаше във времето на постоянни териториални войни, нелечими болести и пр. Днес той дава редица привилегии на узаконената пред лицето на държавата двойка и явявайки се гражданско право, наличието на еднополов брак твърде ясно би подчертало равната обществена позиция на иначе съществуващите “втора ръка” еднополови двойки. Изглежда обаче Божилов решава да излезе с евтината теза, че хомосексуалните не могат да се размножават един с друг, та видите ли, за какво ни е този брак. Подобна гнусна теза, опитваща се да сведе брачната институция да една (въз)производствена функция от която да се вади “полза” (казано огрубено) е не само профанна, но и антиценностна. Отделен въпрос е, че е и абсолютно невалидна. Тук ще спомена за едно интересно становище, с което Американската асоциация по антропология (която също не се занимава с правни документи, а с научни тези) излезе през февруари 2004 г.:

Изявление относно брака и семейството на Американската асоциация по антропология

Резултатите от продължилите повече от век изследвания върху домакинства, близки съжителства (на семейни начала) и семейства, сред различни култури в различни периоди от историята, не предоставят каквито и да било доказателства в подкрепа на тезата, че цивилизацията като цяло или отделни жизнеспособни социални устройства зависят от брака като изключително хетеросексуална институция. По-скоро антропологичните изследвания водят до заключението, че широката гама от типове семейства, включително тези, основани на еднополова връзка, могат да допринесат за установяването на стабилни и хуманни общества.

Изпълнителният борд на Американската асоциация по антропология силно се противопоставя на конституционни поправки, ограничаващи брака [като достъпен само] за хетеросексуални двойки.

(Публикация на официалната страница на асоциацията)

Цитирам именно това становище не за друго, а защото Американската асоциация по антропология е най-голямото професионално сдружение на антрополози в света.

Голямата опасност от гей-браковете идва с това, че те ерозират естественото семейство. Ако ги приемем, след години самото семейство ще стане еквивалент просто на съжителството на 2 души, и ще загуби статута си на възпроизводствена единица. Това неминуемо ще се отрази и на нормалните семейства, което пък ще доведе до намаляването им.

Продължавайки да говори за (въз)производство, другаря икономист системно девалвира нравствените стойности на семейната институция, опитвайки се (за нуждите на темата, далеч не мисля че е с други мотиви) да я превърне едва ли не в люпилня или доилня. Странно, но тук именно ще си позволя да перифразирам иначе спорния д-р Бостанджиев: от къде ХІХ в. насам възпроизводствената функция на семейството доби нови очертания - не само биологическото възпроизводство, но още не непременно обвързания с него процес на отглеждането, обучаването и възпитаването на поколение и “емоционалното и културно пресъздаване на човека”. Семейството е особен вид съюз между дадена група хора, емоционално и финансово свързани, зависещи и разчитащи един на друг. Не бива да примесваме понятията “семейство” и “брак”. Семейство може да има която си пожелае двойка хомосексуални. Но брака е формален акт по взаимно съгласие, постановяващ създаването и поддържането съобразно закона на една семейна общност. Семейството е социална група, бракът - правен акт. Дори тази разлика обаче някак убягва на иначе начетения уж икономист.

Тук ще цитирам дословно два пасажа от “Сексология” на Бостанджиев:

[...]говорейки за отклонение в половото поведение, много е трудно да се определи за какво отклонение всъщност става дума - кое полово поведение е “нормално”, та от него другото да е “отклонение”. Известно е, че подобни полови поведения се наблюдават и при животните. Все пак при животните дефинирането може да е по-просто: при тях половата дейност има само една функция - прокреативна (репродуктивна) и когато тя не се осъществява, половото поведение е неестествено, девиантно. При човека обаче половата дейност има две функции. Половото поведение може да не осъществява прокреативна функция, но да удовлетворява рекреативността, емоционално-удоволствената. Следователно девиантното полово поведение е “отклонение” по отношение на възпроизводствената, но не и по отношение на комуникативно-емоционалната функция.

Така отклоненията в половото поведение може да се дефинират като относително трайни полови потребности и навици, при които се осъществява само рекреативна, но не и прокреативна полова функция. Девиацията е “ненормална и неестествена” само по отношение на прокреацията. [...] Тук съществува само нравствено ограничение: начинът на общуване да се приема съзнателно и доброволно и от двете страни и да не уврежда здравето и нравствените разбирания на партньорите. При спазването на тези условия как и с кого се осъществява полово общуване остава лична работа на участниците в него.

Според тази дефиниция хомосексуалността не представлява “извращение”, още повече че не съществува диагностичен критерии за определянето й като такава. За това разбира се са “виновни” АПА и СЗО, но техните решения бяха последвани почти единодушно. Забележителен беше относително скорошния случай с решението на Китайската асоциация по психиатрия от 2001 г., която също стигна до подобно заключение. Излишно е да споменавам каква бе иначе строгата линия застъпена от следвания ръководен принцип на марксисткия диалектически материализъм, според който хомосексуалността бе вездесъщата парафилия и тежко психиатрично състояние - “личностово разстройство”. Отзвук от тези овехтели тези намираме (за моя изненада!) и днес в някои български учебници (вж. статията на д-р Добринка Божинова в “Психиатрия, психология и психотерапия” на УИ по медицина, С. 2001, ако не се лъжа), а също така и в непроменената практика на родните военни психиатри да диагностицират така хомосексуалността с абсурдния проективен тест на Сонди.

Финалния бисер на Божилов:

Разбира се, общо философски, можем да бъдем спокойни за бъдещето на човечеството. Историята е доказала, че настъплението на порока и извращенията в едно общество не водят до унищожаване на човечеството. Те просто ерозират самото общество и то бива изместено от други – може би текущо по-изостанали, но по-здрави общества. Хомосексуализмът, а и още доста извращения, унищожават западния свят. Но на света съществуват и други светове, които ще го заместят. Днес те може да ни изглеждат ниско цивилизовани, но когато заемат мястото ни, в качеството си на нови варвари, те доста бързо ще се променят. Така както сме го направили ние спрямо предишните велики цивилизации. Ислямският свят, както и азиатският, са много назад по отношение на пороците, и много напред по отношение на стабилното семейство и възпроизводството. Ние ще се позабавляваме с гей-сватби, после с педофилия, а накрая – кой знае с какво. Но истинските хора ще са онези, които ще дойдат след нас и ще върнат човешкото у човека. Има малък шанс и ние да останем, или поне здравата част сред нас. Но за това не трябва да гледаме с насмешка и с криво разбрана толерантност към очевидните извращения, които се опитваме да превърнем в нещо нормално. Това е пътят към пропастта…

За втори път икономиста се опитва, чудно, да осъществи някакъв паралел педофилия-хомосексуалност. Това не само не е основателно, но показва и реално нивото му на некомпетентност. Не стига това, ами и очевидно говорейки за “азиатският свят” той пропуска историческите факти - прословутите институционализирани хомосексуални и ефебофилни практики в ислямския свят, както и бисексуалните самураи. С удоволствие бих предоставил на Божилов любопитни материални по въпроса, стига английският му да е достатъчно мощен. Иначе безспорно оригиналната му теория за “световете”, дето се местели и замествали е доста любопитна. Дано напише книга някой ден. Ще си я сложа до тези на Йоло Денев.
Не смятам за нужно повече да коментирам. До къде се стига с демагогия е видно - кандидат-евродепутат. Наистина интересна цел в светлината на Препоръка 1474 (2000) на Съвета на Европа, която приравнява хомофобията с расизма. С две думи - там, накъдето се е запътил Божилов, наричат неговия опит да се обоснове ограничаването на някои граждански права хомофобия. Ще напомня и за относително актуалния (към датата на настоящата публикация) скандал, със законопроекта на полския образователен министър за ограничаване свободното слово на ЛГБТ хората в образователните институции на страната. Наистина не смятам за нужно да обсъждам повече коментар, изпълнен с голословни фонтани от самоувереност и лишен от аргументи, които реално да бъдат разгледани. Приключвам с цитат на мнение от форума, чрез който попаднах на статията. Той е показателен за това какви люде вдъхновяват сладкодумците кандидат-евродепутати:

Според мен на гейовете мястото им е в крематориумите.
Аз ако властвах не бих харчил държавни пари за да изхранвам подобни помияри.
Като гледам с какво темпо нараства гей-движението май крематориумите ще бълват пушек с месеци и безспир.

А тези създания не бих ги вкарвал в трудови лагери поради простата причина,че там пак могат да практикуват извратеното си креватно джудо.

П.П. Като стана въпрос за педерастите мога да покажа среден на всички,които твърдят,че педерастията не е психо-заболяване.

[...]

Но аз съм сигурен че тъпите им пълни с помия мозъци няма да разберат доводите ми,тъй като масовото промиване на мозъци е изключително силен фактор в манипулиране мисленето на масите. [...]

Пасквили като гнусното творение на Божилов вдъхновяват емоционално и интелектуално ощетени млади хора и подхранват агресия спрямо малцинствени групи. Подобно неетично поведение не би следвало да има място в ЕС, а и в разумна демократична правова държава като нашата.

На главната страница на личния си сайт Божилов пише:

Въпросите за абортите и гей-браковете не са второстепенни
Това са важни елементи от всяка дясна ценностна система, а не обект на подсмихване и подигравка. Абортите и гей-браковете са еднозначно отхвърляеми от всеки автентичен дясно мислещ човек.

За съжаление Божилов е стигнал далеч отвъд гей-браковете и ако трябва да си позволя скромно мнение вече би трябвало да е обект на внимание от страна на ЛГБТ организациите и Комисията за защита от дискриминация. “Граждани срещу омразата” е една чудесна инициатива, но само тогава, когато инициатива реално и видимо съществува.

Чудесно е като цяло и, че г-н Божилов в страниците си изявява желанието да говори “истини” и ги говори не само за ЛГБТ малцинството, но и за ромското такова. Само че, както видяхме в разгледания примерен материал, Божилов не само не казва истината, но и пропагандира явни лъжи и клевети, подбуждайки предразсъдъчни и дискриминационни нагласи. И без значение колко безочливо твърди, че целта му е да пише истината, която той представя като такава, за съжаление тя ни най-малко не може да се нарече по подобен начин. Размахва пръст, демагогски обявявайки потенциалния глас срещу “творчеството” му, за глас на “следовници на правозащитния фундаментализъм”, но уви, той е далеч по-близо до понятието фундаментализъм. А самият факт, че влага в защитата на човешките права пейоративни конотации, показва само действителното лице и намерения на “дясно” насочените. А те винаги са етноцентристки, расистки, често хомофобски, понякога религиозно-фундаменталистки и, уви, нерядко откровено фашистки.

Бог да пази Европа от евродепутатите!