Stalik.wordpress.com

На 31 март (вчера) се навършиха 32 години от смъртта на Лесли Алвин Уайт — една от най-любопитните личности на американската антропология, останал известен с приноса си към теорията за културната и социалната еволюция и на неоеволюционизма.

Приживе Уайт стана скандално известен с това, че поддържаше спорната концепция за културния еволюционизъм. Почитател на марксическата теория преди тя да се наложи в антропологията, той бе принуден да претърпи остра и сериозна критика и да се окаже в центъра на концептуален спор в областта на американската антропология, в който стана жертва на явно неразбиране и демагогски похвати. Това бе обусловено не само от факта, че за един немалък период той бе единственият именит американски учен в областта, занимаващ се и подкрепящ идеята на неоеволюционизма, както и про-социалистическите му нагласи, но и заради откритата му критика срещу организираната религия във време, когато в САЩ стабилно се е разпростряла цяла мрежа от религиозни организации, а влиянието на често фундаменталното в някои свои концепции протестантство прозира през тях.

Интересно е да се отбележи, че на подобни антиинтелектуални упреци, отправени от позицията на религиозни убеждения, Уайт почти не обръща пряко внимание в трудовете си. Подобна критика далеч не е единствената, но само нея той тенденциозно игнорира, явно демонстрирайки желанието си да пренебрегне научната й стойност и да отрече приложимостта й в една научна дискусия. А критиката към Уайт е насочено от много различни страни и позиции. Най-застрашителната (във времето на 50-те и 60-те) е именно онази критика, която го обвинява в „материализъм“ и „марксизъм“. Уайт кръстосва шпаги и с идейните последователи на Франц Боас. Като цяло тенденцията в критиката към него е към едно общо неразбиране и липса на проникновеност в концепциите застъпени от него. В предговора си към второто издание на фундаменталния си труд „Науката за културата“ Уайт пише:

Не е достатъчно да се каже, че много читатели са разбрали погрешно отделни части на „Науката за културата“; те са я разбрали в противоположен на вложения от мен смисъл. С други думи, те не само не са успели да разберат казаното от мен; те направо твърдят, че съм казал нещо съвсем различно, и без заобикалки ме заклеймяват за това.

Сблъсъкът му с последователите на Боас — „бащата на американската антропология“ — е разковничето в проблематизирането на идеите му и той започва още с концепцията за самата природа на антропологията и връзката й с останалите науки. Без да проявявам желание да се впускам в подробен разрез на подобни сериозни и обширни научни сблъсъци, ще маркирам само още една интересна концепция на Уайт.

Уайт разглежда културата като общ феномен и не говори за „култури“, а за култура — сбор от културите на цялото човечество. Според него човешката култура еволюира. Уайт определя три нейни компонента: технологичния, социологическият и идеологическият, маркирайки първия като двигател на културната еволюция или по-точно определя водещата му роля, пред тази на другите два компонента. Аргументите за важността на технологичния компонент са четири:

1. Чрез технологията се решава от части водещият проблем за оцеляването.
2. Това означава, че добиването на енергия е необходимо, за да бъде приложена тя в полза на човешките нужди.
3. Онези общества, които съумеят да добият повече енергия и да я използват по-ефикасно, добиват предимство и (да го кажем другояче) доминират над останалите.
4. В резултат тези общества са по-напреднали в еволюционен смисъл.

По-прозорливите (или пък мнителните) ще прозрат в тази концепция идеологическата основа на политиката на САЩ през последните десетилетия. Аз обаче не бих се наел да коментирам този обширен въпрос. Нито пък ще привеждам биография му тук. Но името на Лесли Уайт в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано или забравяно, каквато тенденция бе отчетена в американската социална и културна антропология през последното десетилетие. Това би ни уличило в идеологическа фобия.