Larme…

Larme…

Така и не те научих да плуваш, мое сърце…

Не ти разказах как с лекота да прегърнеш вълните. Как под ласката мокра да разпериш две плахи ръце, да целунеш солта, тъй напразно, отново вгорчила ти дните. Как да гледаш напред в разярената паст на кипящата водна стихия. Как да спреш да потъваш, уловено за снопче любов - как е хубаво, истинско, като бяла, вълшебна магия. Колко пъти те хвърлях, кажи колко пъти остана само, как се молеше тихо, а после безумно крещеше. Как страха ти остави за спомен горящо клеймо. Как стопи се от болка, когато морето кървеше. Как потъваше бързо, но дъното беше далече. И брега бе стопен от мъгла и измамни терзания. Как се луташе там, по средата, където валеше, силно стегнато с тежки въжета от болни ридания. Как се молеше тихо за миг светлина и за пристан, и за песен от перлени миди, обвити в сияние. Как потръпваше плахо в очакване да пристигнеш, как копнееше края на своето живо страдание… Този път е порой, по-безмилостен, по-безметежен. Ти не спирай, защото отново в душата вали. Ще гори. Ще разкъсва. Ще мами. Ще спира и тръгва. Този път ще боли… истински ще боли…

Не те научих да плуваш, мое сърце… не успях. И да искам, вече не мога. Имам само две вързани, слаби ръце… и събиран с годините страх…

За любов помоли се на Бога…

Авторката на тези прекрасни редове, Лора-Магдалена (infinity1305) , до преди може би две години, мъчно пишеше и се изразяваше на български език. Постоянно пребиваваща във Франция, дъщеря на българин, тя е един от най-обаятелните и лъчезарни телци, които съм срещал във виртуалното пространство. Скъпа Лора, знаеш как искам да се видим на живо най-сетне, нали!?

Размери

Интересно - за пръв път чувам, че мъжкото достойнство също си имало стандартна номерация. :) Един доста стар пост от блога на принц Юки (мой бегъл познайник от Уикипедия) събуди у мен особен интерес. Айде сега да не тръгнете да ме питате кой е моя размер…

“…….12cm–> S
13cm-15cm–> M
16cm-18cm–> L
19cm-21cm–> XL
22cm…….–> XXL”

Хубав блог. Харесах си цитат от първата му публикация.