„Дали съществува Бог“

Св. Тома Аквински е един от най-изтъкнатите теолози и философи, виден представител на Аристотеловата традиция в средновековната мисъл. Автор е на забележителните по обема си съчинения „Сума на теологията“ и „Сума против езичниците“. На него принадлежат и прословутите пет довода за съществуването на Бог. Те са част от част първа на „Теологически сборник“ и са отговор на втория въпрос който Тома разглежда в него: „За Бога, дали Бог съществува“.

1. Движението.

И на слепеца е известно съществуването на движението. Но какво представлява то? Ако се замислим истински дълбоко за произхода на движението ще установим, че всяко едно нещо се задвижва от друго нещо. Другото пък на свой ред е било задвижено преди това от друго и т.н. и т.н. докато продължим до безкрайност. И все пак - необходимо е някакво начало на това движение. Ако погледнем върху проблема от строгото гледище на науката, ще разберем, че безкрайността е понятие свойствено за математиката и е една абстракция, плод на мисълта. Но на нас, в настоящето битие, ни е необходим някакъв първодвигател. Според Тома Аквински това е Бог.

2. Причините.

Всяко нещо има причина и следствие. Това “всяко нещо” е “средната причина”. Преди нея обаче има друга, защото нищо не може да бъде причина само по себе си. Трябва друга някаква причина да го е породила. Следвайки логиката за движението от първия аргумент, Тома Аквински разпознава първопричината на нещата като Бог.

3. Възможност и необходимост.

Има неща които съществуват, но е възможно и да не съществуват. Тоест те нямат причина за съществуването си. Ето защо те все някога престават да съществуват. Колко време е изминало от Сътворението на познатия ни свят ние не знаем с абсолютна точност, но това време е огромно по мащаб и ако нямаше нито едно нещо, което да съществува с причина, то отдавна всичко би спряло да съществува. Причината е, че нищо не начева да съществува от нищото. Нещата, които съществуват сега, за започнали да съществуват от нещо. Значи има на света неща, които съществуват с причина. Всяко необходимо съществуващо обаче намира своята необходимост за съществуване в нещо друго. „Необходимо е следователно, казва Аквински, да се установи нещо, което да бъде необходимо само по себе си и което няма причина за своята необходимост в друго (място), но което е причина за необходимостта на другите неща.“ Това нещо е Бог.

4. Степените на нещата.

Всяко нещо в този свят произхожда от нещо по-добро. Ето например топлината. От къде идва тя? Не се ли поражда тя от една дълга взаимовръзка отвеждаща ни до нещо друго, по-топло? Тоест нещата от определен вид произтичат от нещо най-съвършено от този вид. Ето защо можем да кажем, че от най-съвършеното битие, произтичат всички степени на нещата в нашето познато битие. Това свръх-битие е Бог.

5. Направляването на нещата.

Човекът отдавна е забелязал целесъобразността в природата. Но природните компоненти не притежават съзнателна воля. Ето защо трябва да има нещо, което направлява нещата, някаква свръх-природна воля, която подрежда всички естествени неща, спрямо целта им. Това според Аквински е Бог.

Ако се замислим дълбоко, ще открием известни слабости в някои от аргументите на Тома Аквински. Но общото между тях все пак е доста убедително и изглежда вярно - необходима е някаква първосила, някакъв първоимпулс на Вселената, който да е дал тласък на Битието, който да е начало на началата. От тук обаче следват едни твърде сложни въпроси.

Вечен ли е Бог? Ако той е вечен, защо времето и пространството да не са? Какво пречи да има Битие без Бог - безкрайно битие, което да не се нуждае от първодвигател? Може ли човешкият ум да събере представата за едно безкрайно време, в което е съществувал Твореца? Не създават ли аргументите на Аквински нужда и този творец, да е бил на свой ред сътворен от друг някой? Да се приеме съществуването на “най-съвършено битие”, което няма нужда от създател, от друга причина, от друго, породило го движение, вече е въпрос наистина на вяра. Поне аз действително не успявам да си представя такъв съвършен Абсолют, несътворен и безкраен във времето. Защото дори да не съществува Бог, ако цялото битие е… случайно стечение на обстоятелствата, нима преди това не е съществувало времето, нима не е имало нищо преди Началото!? Ако е така, то или е възможно сътворение от нищото, или все пак е имало нещо, преди него друго и така до безкрай. Безкрай. Това така непоберимо в материалния ни свят понятие… Какъв сложен и мъчен проблем!…