Stalik.wordpress.com

И напред ни повеждат пътеките вечно
през скали и под горски зелен гъсталак,
край реки невидели морето далечно
и покрай пещерите изпълнени с мрак;
през кристалният сняг на студените зими,
на разцъфнало лято под топлия дъх,
по скали и зелени тревисти килими,
и под ясна луна край планинския бръх.

Тъй напред ни повеждат пътеките вечно
под звезди и под облачен мрачен покров
но краката след дългият път надалече
пак на родният дом чуват тихия зов.
А очите от огън и меч изморени
след чертози и ужас невиждан до днес,
най-подир си отдъхват в ливади зелени,
край познатите хълмове с тихия лес.

Дж. Р. Р. Толкин

(Превод: Красимира Тодорова*)

______________________
* В endorion.org Калоян Иванов приписва този превод на Любомир Николов. В изданието от което аз го заех обаче („Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно“, София: ИК „Бард“, 1999) стихчето е в превод на К. Тодорова, а името на Николов не се споменава, нито дори като редактор.

Прочети допълнената и редактирана версия на тази статия тук.
P.S.:

Считам за необходимо да изясня няколко параграфа във връзка с настоящата си публикация. Не съм дипломиран специалист, но без чувство за скромност считам себе си за недипломиран такъв. И за жалост на онези, които в момента посрещат този факт със злонамерено задоволство, ще трябва да напомня, че множество тези на неспециалисти в исторически план са се оказвали често пъти по-меродавни от тезите на всезнаещите и всеможещите. Ето защо на сериозно научно внимание се подлага теорията на Фройд за датирането на Изхода на еврейския народ от Египет, въпреки че той не е бил нито историк, нито египтолог, нито дори културен антрополог. Зигмунд Фройд е лекар невролог и психолог.

(more…)

(more…)

Прочети допълнената и редактирана версия на тази статия тук.

Отрицателните нагласи към цели общности и малцинства, са не само познати от историята, но и неизменно ежедневие за попадналите под ударите им дори днес, когато човешката цивилизация премина в една епоха от нов, технологичен тип на масова комуникация и мултикултурен обмен. Представителите на малцинствата регулярно изпитват пагубното действие на стереотипи и митове, ползвани като необорими аргументи в неофициалния обществен съдебен процес срещу тях. Тези митове се разпространяват предрешени като клеветнически аксиоматични истини и опозицията им рядко успява да ги обори, дори с явно фактологическо опровержение. Причината за това са предразсъдъците, които подобни клевети подхранват. Доколкото предразсъдъкът представлява необоснована предубеденост на човека спрямо даден обект, той има нужда от подобна аргументация, за да обоснове не само пасивното си съществуване, но и активното си действие — дискриминацията. С оглед на това развенчаването на подобни митове е от първостепенна важност за социалните малцинства.

Тук ще разгледам няколко популярни мита за хомосексуалността, и макар много от темите, които ще разгледам, да са твърде обширни сами по себе си, ще се постарая във възможно най-ограничен обем да илюстрирам шаблонното мислене и начините, по които страдащите от предразсъдъци „филтрират“, преиначават и игнорират информацията, която не е угодна на собствените им нагласи.
(more…)

Добре е, че следя блога на Юки от време на време, та да разбера и аз това-онова за света. Наложи се от него да науча, че Емил Петков е починал. Считам принципа “За мъртвите или добро или нищо” за глупав и лицемерен. Затова ще кажа две думи за Емил с честно сърце - за Емил такъв, какъвто го видях (но не и опознах) аз.

Потребител:Emil е един от първите потребители и редактори на българската Уикипедия. Приносите му са много, помагал е в много статии и активно е участвал в политическия живот на Уикипедия. За значимостта му за проекта разбрах още в първите седмици на моето пионерство в енциклопедията през 2004 г.

Потребител Емил аз помня почти само в негативна светлина. Когато политиката на Уикипедия към авторските права на използвания в нея снимков материал убиха у мен желание за значими приноси в областта на изкуството за енциклопедията, аз се насочих към тема, също вълнуваща ме силно, и за която високите ми изисквания за създаденото от мен не се нуждаеха непременно от добър илюстративен материал - хомосексуалността. Намерих за необходимо да създам серия от статии, говорещи компетентно и научно издържано по този важен въпрос. Само така можех да постигна безпристрастност и да създам масово достъпна информация, разобличаваща редица лъжи и предразсъдъци свързани с хомосексуалността. Уви, оказа се, че не било така лесно. Срещу мен мигновено се въздигна армада по-стари редактори-хомофоби (а аз никак не се колебая в това определение), които в продължение на дълго, дълго време системно саботираха работата ми по тези статии. Сред тях най-изтъкнати в онова далечно време бяха само трима — ИнжИнера, Златко и… Емил.

Ще запомня Емил с демагогията, до която прибегна, за да спаси веднъж задника на ИнжИнера. Ще запомня Емил със системните лични нападки спрямо мен. Ще запомня Емил със съдействието му в полза на цензурата спрямо про-хомосексуалната, но строго научна информация, която публикувах и за подкрепата му към авторски (ненаучни) съчинения на Григор Гачев, които по индиректна линия поддържаха тезата за “лечимост” на хомосексуалността, сиреч бяха в известен смисъл анти-хомосексуални.

Това остави Емил у мен.

Емил бе интелигентен човек. Умееше да защитава тезите си, макар и с демагогия и лични нападки. Научи ме да съм упорит с противниците си (защото той несъмнено се явяваше такъв) и да не се предавам пред грубостта и неуважението, с които често подхождаше към мен. В този смисъл съм му благодарен.

Тъжно е. Тъжно е когато един млад човек си отива. А Емил, научих, бил едва на около 40 години. Няма да излъжа, ако кажа, че сега ми се ще да го бях опознал по-добре. Запомнен е от много други като добър и честен човек. Не се съмнявам, че е бил такъв. Аз обаче го запомних по гореописаният начин. И това идва да покаже, колко многолики сме всички ние. Кара ме да се запитам — възможно ли е някой някога да бъде опознат от-до!? Или и ние, като Бога в описанието на Камбъл, имаме много маски и всеки ни вижда по своя уникален начин. Защо се налага да помним хората с маски като тази, с която аз запомних Емил!? Не искам да помня така хората. Не го заслужават, мисля.

Светла му памет на Емил Петков. Ще ми липсва.
Наистина.