In memoriam… Емил Петков

Добре е, че следя блога на Юки от време на време, та да разбера и аз това-онова за света. Наложи се от него да науча, че Емил Петков е починал. Считам принципа “За мъртвите или добро или нищо” за глупав и лицемерен. Затова ще кажа две думи за Емил с честно сърце - за Емил такъв, какъвто го видях (но не и опознах) аз.

Потребител:Emil е един от първите потребители и редактори на българската Уикипедия. Приносите му са много, помагал е в много статии и активно е участвал в политическия живот на Уикипедия. За значимостта му за проекта разбрах още в първите седмици на моето пионерство в енциклопедията през 2004 г.

Потребител Емил аз помня почти само в негативна светлина. Когато политиката на Уикипедия към авторските права на използвания в нея снимков материал убиха у мен желание за значими приноси в областта на изкуството за енциклопедията, аз се насочих към тема, също вълнуваща ме силно, и за която високите ми изисквания за създаденото от мен не се нуждаеха непременно от добър илюстративен материал - хомосексуалността. Намерих за необходимо да създам серия от статии, говорещи компетентно и научно издържано по този важен въпрос. Само така можех да постигна безпристрастност и да създам масово достъпна информация, разобличаваща редица лъжи и предразсъдъци свързани с хомосексуалността. Уви, оказа се, че не било така лесно. Срещу мен мигновено се въздигна армада по-стари редактори-хомофоби (а аз никак не се колебая в това определение), които в продължение на дълго, дълго време системно саботираха работата ми по тези статии. Сред тях най-изтъкнати в онова далечно време бяха само трима — ИнжИнера, Златко и… Емил.

Ще запомня Емил с демагогията, до която прибегна, за да спаси веднъж задника на ИнжИнера. Ще запомня Емил със системните лични нападки спрямо мен. Ще запомня Емил със съдействието му в полза на цензурата спрямо про-хомосексуалната, но строго научна информация, която публикувах и за подкрепата му към авторски (ненаучни) съчинения на Григор Гачев, които по индиректна линия поддържаха тезата за “лечимост” на хомосексуалността, сиреч бяха в известен смисъл анти-хомосексуални.

Това остави Емил у мен.

Емил бе интелигентен човек. Умееше да защитава тезите си, макар и с демагогия и лични нападки. Научи ме да съм упорит с противниците си (защото той несъмнено се явяваше такъв) и да не се предавам пред грубостта и неуважението, с които често подхождаше към мен. В този смисъл съм му благодарен.

Тъжно е. Тъжно е когато един млад човек си отива. А Емил, научих, бил едва на около 40 години. Няма да излъжа, ако кажа, че сега ми се ще да го бях опознал по-добре. Запомнен е от много други като добър и честен човек. Не се съмнявам, че е бил такъв. Аз обаче го запомних по гореописаният начин. И това идва да покаже, колко многолики сме всички ние. Кара ме да се запитам — възможно ли е някой някога да бъде опознат от-до!? Или и ние, като Бога в описанието на Камбъл, имаме много маски и всеки ни вижда по своя уникален начин. Защо се налага да помним хората с маски като тази, с която аз запомних Емил!? Не искам да помня така хората. Не го заслужават, мисля.

Светла му памет на Емил Петков. Ще ми липсва.
Наистина.