* И напред ни повеждат пътеките вечно
30 юни, 2007
И напред ни повеждат пътеките вечно
през скали и под горски зелен гъсталак,
край реки невидели морето далечно
и покрай пещерите изпълнени с мрак;
през кристалният сняг на студените зими,
на разцъфнало лято под топлия дъх,
по скали и зелени тревисти килими,
и под ясна луна край планинския бръх.
Тъй напред ни повеждат пътеките вечно
под звезди и под облачен мрачен покров
но краката след дългият път надалече
пак на родният дом чуват тихия зов.
А очите от огън и меч изморени
след чертози и ужас невиждан до днес,
най-подир си отдъхват в ливади зелени,
край познатите хълмове с тихия лес.
Дж. Р. Р. Толкин
(Превод: Красимира Тодорова*)
______________________
* В endorion.org Калоян Иванов приписва този превод на Любомир Николов. В изданието от което аз го заех обаче („Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно“, София: ИК „Бард“, 1999) стихчето е в превод на К. Тодорова, а името на Николов не се споменава, нито дори като редактор.
Entry Filed under: Културпауза. Етикети: Дж. Р. Р. Толкин, Изкуство, Културпауза, естетика, култура, литература, поезия, философия.
1 Comment Add your own
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Постове
1.
adanedhel | 1 юли, 2007 at 4:56 pm
Мдам, станало е някакво объркване при мен.
Книгата и в първото (1975) и във второто (1999) издание е преведена от Красимира Тодорова, като Любомир Николов е редактор само във второто. Стиховете в първото издание са преведени от Асен Тодоров.
А стихът е много добър, няма съмнение…
Добре, че видях поста да си оправя грешката. :)