Бяла нощ

Бяла нощ — че месец злат
облак млечен го закрива.
В бяла нощ със трепет млад
момко при мома отива.

Сънен бляск — и в пътя пуст
здрачни сенки здрачно шъпнат
шопот чужд — и тъй не чужд —
момку чак косите тръпнат…

А след миг на мъжки врат
бисер живи ще увисне,
до гърди със трепет млад
момко либе ще притисне.

Димитър Бояджиев