Бяла нощ
16 юли, 2007
Бяла нощ — че месец злат
облак млечен го закрива.
В бяла нощ със трепет млад
момко при мома отива.
Сънен бляск — и в пътя пуст
здрачни сенки здрачно шъпнат
шопот чужд — и тъй не чужд —
момку чак косите тръпнат…
А след миг на мъжки врат
бисер живи ще увисне,
до гърди със трепет млад
момко либе ще притисне.
Димитър Бояджиев
Entry Filed under: Културпауза. Етикети: Димитър Бояджиев, Изкуство, Културпауза, естетика, култура, литература, поезия, философия.
Постове
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed