Един убит

Той не ни е вече враг —
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? —
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Димчо Дебелянов

Блудството с деца и християнската (правилната) наука

Грегъри Херек, 7 октомври 2006 г.

Макар че десните християнски групи са силно подозрителни към науката, когато стане дума за еволюция или произход на вселената, те обичат често да убеждават, че научните изследвания силно подкрепят твърденията им, че хомосексуалността и педофилията са свързани.

Съветът за изследване на семейството* (Family Research Council) е публикувал материал, който вероятно е най-обширният опит да документира това твърдение. Става въпрос за материал на Тимъти Дж. Дайли (Timothy J. Dailey), озаглавен „Хомосексуалността и сексуалната злоупотреба с деца“ (Homosexuality and Child Abuse).

Седемдесет и шестте бележки под линия, много от които отправящи към материали в научни журнали, придават някаква степен на истинност на тази скучна тирада. Внимателен поглед върху това, което казват в действителност източниците, все пак, опровергава това впечатление. Определено основният аргумент — че „доказателствата показват, че хомосексуалните мъже блудстват с момченца в отношение, надвишаващо диспропорционално делът случаи, в които хетеросексуални мъже блудстват с момиченца“ — не е критически издържан.

Наскоро актуализирах и разширих секцията в сайта ми, посветена на фактите за хомосексуалността и блудството с деца. Сега тя включва детайлен преглед на източниците, цитирани от Дайли и СИС (Съвета за изследване на семейството) в полза на техните твърдения. Част от новия материал съм резюмирал по-долу. За повече информация и контекста на интерпретиране на изследванията, вижте уеб страницата ми.

Накратко, научните източници, цитирани от доклада на СИС, не подкрепят техния аргумент. Повечето от изследванията, цитирани от тях, дори не включват преценка за сексуалната ориентация на блудстващите. Две от изследванията изрично заключават, че половата ориентация и блудството с деца не са свързани. Едно единствено изследване (Erickson et al., 1988) може да бъде интерпретирано като подкрепящо аргументите на СИС, но то не излага в детайли измервателните си процедури и не разграничава бисексуалните от хомосексуалните престъпници.

Тук излагам коментарите си по деветте основни източника, цитирани във версията на материала от 2004 г.

Жената с огнения нос

От много време се каня да обърна внимание на невероятната вселена на комиксите. Тези, които веднага ще погледнат със скептицизъм обаче, едва ли знаят за какво действително става дума. Комиксите са по-зле от „Дързост и красота“. В книжките с шарени картинки съществуват хиляди персонажи или вариации на познати персонажи в алтернативни реалности. Комиксът е това, което разчупи границите на конвенционалното повествование по небивал начин. Майсторството на илюстрацията и заплетения сюжет слети в едно. Понякога обаче се раждат неописуеми недоразумения. Ще ви дам един пример.

Огън (Fire) е героиня на прословутото комиксово издателство DC Comics — „родно място“ на герои като Батман, Супермен и Светкавицата. Първата й поява е в поредицата Super Friends, бр. 25, (октомври 1979). Истинското име на героинята е Беатрис Бонила да Коста и е президент на бразилския клон на Wayne Enterprises — компанията на милиардера-филантроп Брус Уейн, чието небезизвестно алтерего е Батман. В ранните истории за нея тя притежава една особена и, предполагам, доста рядка супер способност: огнени сополи. С помощта на тази феноменална сила тя лети. Е, авторите на комикса го наричат „изстрелване на огън през носа“, но за мен е почти същото…

Духай здраво, мила!

За глупостта и края на разума 2

Когато човек иска да изкара и Господ по-черен от дявола, той най-напреде ще трябва да измисли начин как да го очерни. За целта или трябва да изтъкне онова, което е истина и действително очерня иначе доброто име Господне, или трябва да си послужи с лъжа, за да оклевети. Това е същински изпит за интелигентния човек. Защото само интелигентния ще различи истината от лъжата. Най-напреде лъжата е изкуствено нещо. И като всяко изкуствено нещо изпъква. Това често е много неприятно, защото за съжаление има и лъжи, на които много хора искат да вярват. И само чакат тия лъжи да лъснат всред истината, та да ги поемат с благоговение в ръце и да ги вдигнат като победен рог над главите си. Аха! — и те вече си мислят, че са хванали Господ за шлифера…

Нека не бъдем глупаци.

Боздуганът на Баларама

Разказах ви за любопитната история на Кан Тенгри, както и за това, че някои смятат Тангра за старо име на Мусала. Изглежда обаче последното не е съвсем сигурен факт. От къде все пак идва името на Мусала?

Най-котирана е версията за арабския произход. Според тая теория името идва от арабското мусалла^х, което е термин в исляма, означаващ място, където се отправя молитва или където се събира конгрегацията (паството, религиозната община), за да се моли. Мусалата е още такова място, за което все още не е направено дарение или все още не е замислена като постоянен масджид (свещено място, където наградата за отправените от молещите се молитви се увеличава от 25 до 27 пъти и милостта на Бог слиза на земята). Мусалата е различна от масджида и въпреки че много хора днес наричат своята мусала масджид, според шариа’ това е неправилно. Ако действително името на българския връх произлиза от тая дума, то най-вероятно е кръстен така не по-рано от 15 век.

Изповядайте се!

„Здравейте! Аз съм момче на 19 години и мн често си представям че правя секс с някой мъж! Страшно мн бих искал да опитам но се притеснявам да се срещна с някой наистина! Представям си как правя свирки и такива неща и се възбуждам мн! Наистина бих опитал секс с мъж но не познавам хомо или би ориентирани мъже!“

Има хора, които подтискат дълго у себе си някакъв душевен дискомфорт, нещо, което не им дава мира и чувстват, че ако не го пуснат да излезе, ще се пръснат.

„Да тревоман сьм,от 12г.пуша,сега сьм на 22г.Живях известно време в Германия,там употребябах кока,амфети,и тн.Сега сьм в галяма дилема,моята приятелка или наркотиците.Знам,че правилният път е тя,но все пак това са 10г пушене на трева,несе спира изведньж..“

Тези малки или големи неща трябва да бъдат споделени. Това е най-простата психотерапия, която освобождава човек от натрупаното напрежение…

„На 21 година съм,мъж.Не съм някой пубер, дето е виждал гола жена само по порноканалите, имал съм 3 гаджета до сега… Вчера се върнах рано, към 15 часа от работа… Влизам в апартамента, вътре адска жега, всички прозорци отворени. В хола виждам майка ми, лежи и гледа телевизия.В първия момент не загрях, но после видях ,че лежи само по едни бикини и зяпа някакъв тъп филм. Изтръпнах, като я видях!“

Ето защо смятам за изключителна идеята на сайта за Анонимни изповеди. Реших да го споделя тук, защото вярвам, че ще бъде полезен на много хора. Все още не съм намислил нещо, което да искам толкова много да изповядам… Дали пък живота ми не е много скучен!?…

Кан Тенгри

Действително красива снимка! Това е връх Кан Тенгри, което от уйгурски език означава „Господар на духовете“, а от турски — „Властелин на небесата“. Тоя връх се извисява на 7,010 метра в планинския масив Тян Шан (天山), известен още като Тенгри Таг, в земите на централна Азия. Върхът се намира на географски координати 42°12′39″N, 80°10′30″E (превключете на режим „Сателитна снимка“). Както се вижда този връх носи името на онова божество, което нашите прадеди, българите, са почитали като Тангра. Няма да ви занимавам тук с прелюбопитната му история. По всичко изглежда обаче, че Тян Шан е била една от най-древните отправни точки на българите по пътя им към Балканския полуостров (и където другаде по света са останали етнически българи…). Попаднах още на две интересни статии по темата за тая планина и древните българи: тук и тук. Още снимки и информация полезна за катерачите: тук.

По-интересен обаче е един друг слабо (поне за мен) известен факт… Според някои до 15 век връх Мусала, най-високият връх на Балканският полуостров, се е казвал Тангра/Тенгри. След това, по… исторически и идеологически причини е прекръстен на Maaşallah (Машала). През периода 1949-1962 г. пък, пак по подобни причини, е прекръстен на Сталин.

Е, немà кой да се сети след това да го кръсти отново Тангра!… Не зная доколко е вярна тази хипотеза (Вазов има друга теория например), но звучи с една романтична окраска…

Опит за летене… или треска в събота вечер

Преди време обясних как според мен българското „ЛГБТ/гей общество“ се опитва да лети, но нещо като че не успява. Още тогава писах:

Отчитам някаква инертност в българското гей общество. Може би аз попадам на грешните следи, не зная. Но общество, формирано главно от пе****сите-интриганти с женска психика и жиголата, дето киснат в няколкото гей заведения на столицата, трудно може да бъде разпознато като “общност”. А останалите хомосексуални са или единаци, или апатични редки посетители на тези места, или “виртуални гейове” – четат тук-там, пишат разни блогове, но имат някаква недоизказана неприязън към “реалния живот”, към общуването лице в лице с други хомосексуални.

Е, предполагам вече е ясно защо не останах никак изненадан от фиаското на БГО „Джемини“ с кампанията по „социално отговорно отношение“, която идея иначе си е чудесна. Ще цитирам:

БГО Джемини посети клубовете Chill Out, Why Not, In Da Club, Vital и частично успя да посети Еxit. Ето каква беше картината на нощна гей София: един добър процент от посетителите на тези заведения демонстрираха, освен арогантност, и липса на всякаква отговорност към собственото си здраве. Най-фрапантен бе случая с Еxit, където част от екипа на БГО Джемини не бе допуснат под предтекст, че се състои от прекалено голям брой жени. Според официална политика на клуба, повече от две жени не се допускат, защото създават проблеми на заведението, по мнение на собственика.

Добро утро, скъпи ми активисти! Вие се трепахте ли трепахте с разни кампании и процеси, за да се събудите тая прекрасна нощ в новоизлюпената европейска столица София и да видите, че в България има голяма и сплотена „пед***ска общност“, но „гей общност“ няма. Няма и да има.

В момента в България дейно се развива това, което се случи в САЩ скоро след „разтопяването на ледниците“ с решението на Американската психиатрична асоциация от 1973 г.: българското ЛГБТП общество (където П значи „пед***си“) тепърва започва да се развива. Това ще стане мнооого бавно и паралелно с някои определени културни промени, които, надявам се, ще настъпят у българина в близките 10 години. Но дотогава ще трябва да живеем с тъжния факт, че това „общество“ е все още в своята младенческа възраст, със все нейната безакълна емоционалност и духовна незрелост. В мит №17 на моите „20 мита за хомосексуалността…“ аз описах това състояние:

Причината болестта [СПИН] да е открита първо и главно сред хомосексуалните мъже е факта, че по това време [времето на откриването й] — ерата на дрогата, екстази, безпаметните купони в крайпътни вили и златни години за порноиндустията — сексуално промискуитетните гейове и наркомани в САЩ водят подчертано разблуден стил на живот. [...] Увлечени от романтизма на борбата за социална дестигматизация и равноправно третиране, хомосексуалните в САЩ по това време приемат еротизмът към собствения пол като определящ не само сексуалната им ориентация, но и идентичността им. Според този изкуствено създаден стил на живот геят, който не прави секс когато и където пожелае, отхвърля своята идентичност и страда от интернализирана хомофобия.

О, мили активисти, имали сте късмета, че не сте посетили и тоалетните на някои от тези заведения! Там несъмнено щяхте да намерите не само много материал за кампанията си, но и други разни материали от законен и незаконен произход… Но положението е такова и трябва да свикваме. Има моменти, в които съзирам безобразно верни неща в хетеросексистката и хомофобска анти-хомосексуална пропаганда. Да, тая пропаганда е невярна, доколкото съди всички под общ знаменател, но се колебая дали съди по частното за мнозинството, или по мнозинството за частното. Напоследък ми се струва, че е второто…

Един американец в България

— Много млади българи днес заминават за САЩ. Отиват да учат там, много от тях да работят… Живеят с мечти да направят пари. Тъжното е, че някои — не мога да кажа дали по-голямата част — имат и намерението да остават там. Не разбирам защо Америка продължава да бъде мечтана цел за толкова хора. Защо си мислят, че там е рая? Лично мнение… Както и да е де. Мисълта ми е — ти си американец. Дойде тук преди няколко години. Защо? Младите хора в България са се юрнали натам, а ти дойде от там тук. Не разбирам…

— Ами виж сега… Първата причина е икономическа. Тези хора, които от тук отиват там, те мечтаят за живота на средната американска класа, който не е чак толкова лош, защото стандарта просто е по-висок. Но аз предпочитам с моите пари и моят малък бизнес от там, да дойда тук, където като работодател ще имам много по-големи дивиденти. Малко са бедните работодатели в България… Тук мога да развивам не по-зле моя бизнес, пак за относително големи пари, но за по-ниски заплати на служителите. По-изгодно е за мен.

Другата причина е начина на живот. Тук все още има истински неща. Има някакъв дух. По-интересно е. В Америка, когато искаш да отидеш до магазина, излизаш на голямата асфалтова улица. Караш внимателно до големия асфалтов паркинг. Внимателно, защото има навсякъде патрулиращи полицаи. Отиваш в големия мол или големия супермаркет и се прибираш да гледаш поредната реч на вожда Буш, когото всички мразят, но въпреки това кара втори мандат. И това е. Живееш изкуствено.

Тук все още имате тези малки квартални магазинчета, кафенета, кръчми… Имате страхотна природа, страхотни места… Имате топли взаимоотношения. Оплаквате се, че сте злобни, завистливи, но имате истински чувства. Не сте ги взели от поредния телевизионен сериал или от риалити шоуто от понеделник вечер. Те са си ваши, натурални. Няма ги изкуствените усмивки. Няма я цялата култивирана среда. Тук ще е така още пет-десет години… Радвай се докато имаш възможността…

:: „Хамбара“, събота, 18 август, към 1:30 AM. Разговор на чашка ром с един американец в България.

Доли – 17 години по-късно

През февруари 2008 г., след 17 години, неповторимата Доли Партън ще издаде нов „предимно кънтри“ албум. През годините Доли успя да се докаже като една от непреходните икони на американската култура, само че от оня тип, който по душевност и чувство е най-близък до самият американски народ. Да се сравнява например с Елвис, каквито опити са правени, е съвършено глупаво. По-важното е, че Доли успя да влезе в сърцето на Америка така, както малко други звезди са успявали. Дали заради кънтри музиката — един така натурален продукт за американската култура — не зная.

Доли е не само певица, но и композитор, текстописец, актриса. Четвъртото от дванадесет деца, тя далеч не е единствената, занимаваща се с музика, песенна поезия или филми. Но е единствената, която съчетава всичко това. Тя е особена личност в много отношения. На първо място е външния вид, с който самата Партън обича да се шегува. „Доста пари коства да изглеждаш толкова евтина!“, казва за себе си тя.

Няма да изреждам тук наградите й, нито ще разисквам филмовата й кариера или личният й живот. Ще отправя поздрав към всички, които са оценили забележителните й певчески данни с две от нейните безсмъртни песни. Първата е доста по-известна в своя кавър версия. Което ми дава шанс да покажа, че т.нар. кавър версии са редовна практика не само у родните ни поп-фолк изпълнителки. Тази песен бе изпята от друга една гениална певица през 1992 г. за нейния филмов дебют, ала малко хора знаят, че не нейното изпълнение е оригинала. Доли пише песента през 1973 г. и я пуска като сингъл през април 1974 г. За един месец песента удря първото място на класацията Billboard Country Singles. Скоро след това хора близки до Елвис Пресли се свързват с Партън. Кралят изявил силно желание да запише кавър версия, но Доли отказала. През 1982 г. тя прави нов запис на песента за мюзикъла „The Best Little Whorehouse in Texas“, в който самата тя участва. Същата година песента достига първото място в националните класации за кънтри музика за втори път, ставайки първата песен, достигнала първо място два пъти, в изпълнение на един и същ певец. Песента достига и 53-то място в класациите за поп музика.

Избрах тук дуета на Доли с Винс Гил, тъй като ми се видя най-подходящ. Записан е през 1995 г., а през декември същата година достига 15-то място в класациите, с което Партън за трети път влиза в топ 20 с една и съща песен.

Втората песен е една от онези, които носят, като самата си изпълнителка, оня сантимент на американския юг, който няма как другояче да бъде определен, освен с простичкото „кънтри“…