Когато

Когато скачат вън децата
и аз играта тяхна чувам,
започва нещо във душата
да се вълнува и ликува.

И детството, което нямах,
приижда с прилива потаен
на радост някаква голяма,
що никой няма да узнае.

Ако сега кой бях е тайна
и кой ще бъда е видение,
то кой съм — чувствува безкрайно
сърцето мое с упоение.

Фернандо Песоа

(Превод: Атанас Далчев)