Когато
6 август, 2007
Когато скачат вън децата
и аз играта тяхна чувам,
започва нещо във душата
да се вълнува и ликува.
И детството, което нямах,
приижда с прилива потаен
на радост някаква голяма,
що никой няма да узнае.
Ако сега кой бях е тайна
и кой ще бъда е видение,
то кой съм — чувствува безкрайно
сърцето мое с упоение.
Фернандо Песоа
(Превод: Атанас Далчев)
Entry Filed under: Културпауза. Етикети: Атанас Далчев, Изкуство, Културпауза, Фернандо Песоа, естетика, литература, философия.
Постове
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed