Наскоро ме осведомиха, че аз проповядвам хомосексуалност. :) Колко забавно, не мислите ли? Действително ми стана смешно в първия момент. Секунди по-късно обаче осъзнах, че това не само не е смешно, но и печално. Оказва се, че хората много по-масово от подозираното от мен говорят за неща, без да знаят за какво става дума и да са запознати с тях. Осъждат, заклеймяват, теоретизират. Аз разглеждам като опасна всяка дейност, с която се захващат неуки в областта хора. Ето например литературната критика — колко псевдонаучна плява е изсипана в родния критически небосклон от хора, които си мислят, че разбират от естетика и литература, които имат самочувствието да говорят, да оценяват, да определят.
Твърдението, че някой може да бъде „насърчаван“ в хомосексуалност е еквивалентно на твърдението, че някой може да бъде насърчаван да има червена коса, или лунички, или да бъде левичар. Както ми разкри осведомителят ми, хомосексуалните трябвало „да влизат в правия път“. Каква нелепост! Нелепост, която може да каже само оня, който не е разбрал, че „прав път“ няма. Поне не извън архаичните представи на патриархалното мислене. Днес обаче не живеем в патриархат, а в еквиархат — обществено-производствена формация с нови ценности и нов мироглед, който изглежда никак не се услажда на онези, които с мъка на сърце дадоха правото на глас на жените и които славословеха религията, като най-авторитетна инстанция по въпросите на битието. Разглеждането на процеса по създаване на разнополово семейство с потомство като „правия път“ и единствената „нормална“ функция на човека в този живот е всичко друго, освен смислена концепция. Това е ялова теория, родена от тесногръди в мисленето си хора, често пъти духовно, а понякога и интелектуално бедни. Защото духовна бедност е нужна, за да не усетиш огромното поле на човешкия живот и пътищата, които го пресичат. Ни един от тях не е правият. Всички са по своему криви.
Необходимо е да се разбере добре: хомосексуалността не е стил в изкуството или политическа идея, та да бъде проповядвана или пропагандирана. Тя е емоционално и душевно състояние, компонент от човешката психика. А в този план тя далеч не е „крив път“.
Следователно единственото, което аз бих могъл да проповядвам, е системното следване на поведение и мироглед, които осигуряват психическо равновесие, тоест здраве, на хомосексуалните и бисексуални лица. А именно: приемане и разбиране на собствената сексуална ориентация, като клинично здраво състояние и една нормална алтернатива на половия живот. В този смисъл аз бих проповядвал не хомосексуалност, а приемане и разбиране на собствената алтернативна сексуалност от страна на тези, които знаят или чувстват, че я имат. Само това би осигурило тяхното психическо, а нерядко и физическо здраве и би ги превърнало в истински пълноценни личности. Това следва да е целта и на всеки, занимаващ с медицински науки, на всеки, претендиращ, че иска да стори добро на ближния. Останалото е позьорство и егоцентризъм.
Постове
