Стени

Стени високи и безмилостно студени
издигнаха без срам и жал около мене.

И вътре за това, отчаян, мисля само:
тоз жребий ден и нощ разяжда мисълта ми,

че ме очакват вън дела и дни честити.
Как не видях кога са зидали стените!

Но никога не чух зидар, ни шум и екот.
Несетно от света отрязан съм навеки.

Константинос Кавафис

(Превод: Атанас Далчев)