Стени
7 септември, 2007
Стени високи и безмилостно студени
издигнаха без срам и жал около мене.
И вътре за това, отчаян, мисля само:
тоз жребий ден и нощ разяжда мисълта ми,
че ме очакват вън дела и дни честити.
Как не видях кога са зидали стените!
Но никога не чух зидар, ни шум и екот.
Несетно от света отрязан съм навеки.
Константинос Кавафис
(Превод: Атанас Далчев)
Entry Filed under: Културпауза. Етикети: Атанас Далчев, Изкуство, Константинос Кавафис, култура, поезия.
1 Comment Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Постове
1.
Stalik | 27 декември, 2008 at 3:17 am
Τείχη (Κωνσταντίνος Καβάφης)
Χωρίς περίσκεψιν, χωρίς λύπην, χωρίς αιδώ
μεγάλα κ’ υψηλά τριγύρω μου έκτισαν τείχη.
Και κάθομαι και απελπίζομαι τώρα εδώ.
Άλλο δεν σκέπτομαι: τον νουν μου τρώγει αυτή η τύχη
διότι πράγματα πολλά έξω να κάμω είχον.
Α όταν έκτιζαν τα τείχη πώς να μην προσέξω.
Αλλά δεν άκουσα ποτέ κρότον κτιστών ή ήχον.
Ανεπαισθήτως μ’ έκλεισαν από τον κόσμον έξω.