Stalik.wordpress.com

Време е за новогодишно пожелание. :)

Сега, когато поглеждам назад към десетте чудесни месеца, които прекарах в работа върху този (цапочнат на шега!) блог, установявам, че постигнах в голяма степен това, което целях. Написах 63 поста, получих 127 коментара и над 13 700 посещения. Не зная дали това е малко или много, но ще ви кажа по какво отсъдих, че трудът ми е бил ползотворен.

Моят критерии бяха вашите мейли. Мейли от хора от различни възрасти и различни части на България (а понякога и на света). И без да желая да засягам никого ще кажа, че за мен не бяха толкова ценни тези ваши писма, които ме хвалеха (къде заслужено, къде не), а писмата на хора, които ми благодаряха, че съм им помогнал да намерят себе си, да променят вижданията си и да бъдат това, което са, без да се страхуват. Ето това аз исках да дам на своите читатели — кураж.

Зная, че аз може би прекалявам с темата за хомосексуалността и наистина се боя, че у вас е останало грешното впечатление, че този блог е посветен само на този безспорно интересен психологически феномен и тези, които се интересуват от него. Но тук имаше (и замисълът беше такъв) и постове адресирани до други хора, хора с други интереси.

Може би много от вас са подминали с пренебрежение моята Културпауза — редовната порция бисери от съкровищницата на световната култура и изкуство. В тая категория аз споделих с вас онези творби, които са ме впечатлили с нещо — послание, майсторство, находчивост и пр. Може би всички ние имаме нужда от повече културпаузи в нашия монотонен живот днес.

Да не забравяме, че имаше и нещичко за онези, които се вълнуват от сравнителното религиознание и научният подход към въпросите на религията, митологията и фолклорът. Това е друга живо вълнуваща ме тема, която, уви, бе пренебрегната в услуга на материалите за психология и ЛГБТ. Надявам се да намеря време през новата година и за нея.

Покрай всичко това се промушваха и други, „изтървани” постове, които бяха интересни на едни или на други от вас.

Ала този блог не бе създаден от куртоазия, не бе създаден за постове от една снимка и два реда коментар (като много други блогове у нас…). Той бе създаден, за да крещи. Той бе създаден, за да сече. Той бе създаден, за да информира, да дава знание, кураж и сила. Той бе създаден, за да се бори с ограничеността, глупостта и тесногръдието, които ненавиждам и не толерирам. Ето защо съм доволен от свършеното.

Време е за пожелания. :)

Пожелавам ви, скъпи приятели (и вие, случайно попадналите), много здраве (накъде без него…) и любов (…и нея!?). Пожелавам ви и много усмивки, по-малко ядове, повече слънце, но по-малко глобално затопляне, повече живороден дъжд, но по-малко кал, по-малко дупки по улиците, по-чист градски и всякакъв друг транспорт, повече пари, по-малко алчност, повече мъдрост, повече кураж, повече търпение, повече (разумно!) самочувствие, повече културпаузи (разбира се!), по-малко простотия, повече нежни моменти и повече приятели.

Честита Нова година! :)

80% от българите имат негативно отношение към хомосексуалните, сочат данни от проучване на агенция „Скала” за дискриминационните нагласи в българското общество, представено на семинар на Комисията за защита от дискриминация в Боровец.

53% от интервюираните в националното представително изследване, проведено в периода 10-30 септември тази година, имат крайно отрицателно отношение към хомосексуалните. Едва 17 на сто декларират, че са в състояние свободно да общуват с човек с такава ориентация. Така на практика се оказва, че повече от един от всеки десет хетеросексуални българи, би могъл да общува свободно с човек, който се различава от него само по сексуални предпочитания.

Най-силно са изразени предразсъдъците към травеститите, най-слабо към жени с хомосексуална ориентация, посочват от „Скала”. Близо половината от интервюираните не биха работили в една стая с хомосексуален, около ¾ не биха могли да създадат приятелство с такъв човек. 70 на сто не биха записали детето си в училище, за което знаят, че има учител с такава ориентация. 50% пък не биха се примирили, ако детето им има хомосексуална ориентация.

Според проучването отново най-често срещата е дискриминацията на етническа основа, като най-силни са напреженията българи-роми и турци-роми. Напрежението между българите и турците възниква от българите към турците, а не обратното, уточняват от „Скала”. Ромите са по-зле настроени към българите, отколкото турците. Те се дистанцират в по-голяма степен от турците, отколкото от българите.

От изследване на КЗД, направено в периода март-декември тази година сред 443 лица посредством пряко попълване на анонимна анкета, става ясно, че повече жени, отколкото мъже имат впечатление за наличие на дискриминация в обществото.

Едва 24 души, от които 16 жени и 8 мъже признават, че са били жертва на сексуален тормоз. Според анкетираните най-често такъв тормоз се упражнява на работното място (32%), след това са улицата (25%) и семейството (18%).

82 на сто от запитаните смятат, че е необходимо да се предприемат мерки от страна на държавата за преодоляване на дискриминационните практики.

Теодора Симова, радио Дарик

Източник: bgogemini.org

|Без коментар от мен на този етап. — Stalik|

Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.

Плевникът вдига снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
„Как е възможно? Що е това?”

Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!

Цветан Ангелов

(more…)

Полунощ! Камбани бият,
звън в студена нощ ехти.
Ангел с радост от небето
„бог роди се” възвести.

Свети храмове се пълнят
с тържество и благочест.
И сърцата тихо слушат
тая мила блага вест.

Коледари песни пеят:
„Божи син роди се днес.”
И по целий свят се носи
тая мила блага вест.

С червените ботушки
потропва Дядо Мраз.
Дечица веселушки,
шейната спря пред вас!

Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година
да люшнем ний хорце!

Във коша погледнете
какво ли няма там!
Палячовци, мечета,
маймунки, барабан…

За Елка нося книга,
за Спас – акордеон,
а петльо кукурига:
- Пък аз съм за Антон.

(more…)