Шаро и първият сняг

Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Где е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.

Плевникът вдига снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
„Как е възможно? Що е това?”

Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!

Цветан Ангелов

С творчеството си, голяма част от което е посветено на пионерите, Цветан Ангелов (28.01.1922—29.01.1982) може би се явява като представител на оня тип автори на детско-юношеска поезия и проза у нас, заради които в началото на 40-те години Атанас Далчев поде кратък, но любопитен спор с критика Христо Радевски на страниците на „Изкуство и критика”, относно тенденциите в новата българска поезия за деца, нейната несериозност, престореност и „вдетиняване”. Без обаче да се ангажирам с дискусия за темите в творчеството на авторите, аз само ще подчертая, че „Шаро и първият сняг” е класика сред коледните песни за деца, която ще остане в репертоара на детските хорове още дълги години. Това е и причината да я включа в моята малко по-специална Коледна културпауза.