Stalik.wordpress.com

Джо Корт вече ни даде кратко обяснение за това как и по какви причини може да има хетеросексуални мъже, които да изпитват възбуда и дори да участват в секс с партньор от своя пол. Тук ще научим малко повече за тези специфични случаи на еднополово сексуално поведение.

Джо Корт

Много мъже, които правят секс с мъже, идват при мен пренасочени от своите хетеросексуални терапевти. Държейки моите книги и друга литература, свързана с разкриването на собствената ориентация, те обясняват, че терапевтите им са се опитали да им помогнат да разкрият (coming-out) своята сексуалност. Но след като те заявявали, че не са гейове, били препратени към мен, за да установя истинската им полова ориентация.

Видял съм стотици хетеросексуални мъже с еднополово сексуално поведение, които са притеснени от мисълта, че може да са гейове. Въпреки това винаги съм успявал да помогна на тези хора да отличат органичната си, вродена полова и романтична си такава от сексуалните си предпочитания. Винаги съм знаел, че хетеросексуалните мъже могат да правят секс с други мъже без да са хомосексуални. Тази концепция обаче силно тревожи повечето хора. Много считат, че поведението определящо и за ориентацията. Други — в частност членове на ЛГБТ малцинствата — се тревожат, че подобни случаи могат да бъдат използвани като аргумент за това, че хората могат да променят сексуалната си ориентация произволно. Истината е, че тези хора всъщност не са хомосексуални и никога не са били и сега имаме изследвания в областта, които го доказват.

Скорошно изследване в Ню Йорк откри, че близо 1 на всеки 10 мъже съобщава, че е хетеросексуален, който е правил секс само с мъже. Тези данни са публикувани в броят на „Анали по вътрешна медицина“ (Annals of Internal Medicine) от 19 септември 2006 г. Според информацията 70% от тези самоопределящи се като хетеросексуални мъже са женени. Според центъра по контрол на болестите над 3 милиона жени са или са били жени или гаджета с мъже, които тайно са поддържали еднополови сексуални контакти. Всъщност 10% от всички женени мъже, които са участвали в това изследване, са съобщили за еднополов сексуално поведение през последната една година.

Някои от откритията включват:

• Самоопределящите се като хетеросексуални мъже, които правят секс с други мъже, докладват за по-малък брой полови партньори от гей мъжете.
• Самоопределящите се като хетеросексуални мъже, които правят секс с други мъже, докладват за по-малък брой болести предавани по полов път през последната година, отколкото гей мъжете.
• За самоопределящите се като хетеросексуални мъже, които правят секс с други мъже, е по-малко вероятно да са използвали презерватив по време на последния си полов контакт.
• За самоопределящите се като хетеросексуални мъже, които правят секс с други мъже, е по-вероятно да са чужденци, отколкото гей мъжете.

Интересно е, че според изследването за хетеро мъжете, които правят секс с мъже, е по-вероятно да са женени от тези хетеросексуални, които поддържат строго разнополов сексуален живот. Само 54% от хетеросексуалните мъже, поддържащи само хетеросексуални полови контакти, са женени, докато честотата на активен брачен живот сред поддържалите еднополови сексуални контакти хетеросексуални мъже е 70%. Това е доста различно от случая с хомосексуален мъж, сключил хетеросексуален брак.

Началните етапи на процеса по разкриване могат да наподобят други психологически процеси. Преди да насоча клиентите си към разкриване оценявам заедно с тях това, какво значение има сексуалната им ориентация, т.е. това дали разкриването е действително необходимо.

Да бъдеш сексуален с представители на собственият ти пол не отразява непременно половата ти и романтична ориентация. Все пак има разлика между полова идентичност, ориентация, фантазии и поведение, както вече обяснихме.

Някога редовна практика сред терапевтите бе да убеждават пациентите си, които се борят с хомосексуалността си, че всъщност не са гейове или лесбийки, а че редица фактори са ги направили такива. Вродената хетеросексуалност е основна концепция на така наречената терапия за преориентация. Лицата с хомосексуално поведение или фантазии може всъщност да не са хомосексуални.

Възможностите включват хомо- или бисексуалност, сексуална пристрастеност, хетерофлексибелност, хомоеротизъм, пресъздаване на сексуална травма и др. Специалиста имащ срещу себе си такъв пациент трябва да е добре информиран и да разбира изцяло всеки един от тези въпроси, преди да поведе пациента по пътя към разкриване.

Мъжете, с които е злоупотребено сексуално в ранна възраст, могат да реагират чрез хомосексуално поведение. Така на пръв поглед изглежда, че те са хомосексуални, отричащи собствената си ориентация. В контраст с тях някои жени, гей или хетеросексуални, с които е било злоупотребено сексуално, ще подтиснат сексуалността си, докато други ще преповторят сценария на случилото се с тях като станат сексуално промискуитетни с мъже, докато всъщност са хомосексуални.

като резултат много специалисти уверяват клиентите си, че щом проблемите им със случилото се с тях в ранното детство бъдат разрешени, тяхното еднополово поведение ще се изпари. Но това далеч не се случва винаги, особено ако клиента действително е гей или лесбийка.

Тази концепция е важна за разбирането на т.нар. бивши гейове (ex-gays), които твърдят, че са променили сексуално-романтичната си ориентация. Успеваемостта по връщането на хората към „вродената им хетеросексуалност“ е ниска или нулева, защото мнозинството от тези хора не са хетеросексуални. Тези, които са успели в изкореняването на еднополовите си импулси най-вероятно са случаи, в които е е налице сексуална злоупотреба в ранното детство или юношество от партньор от същия пол, което е объркало или е „замъглило“ ориентацията на тези хора, която е била хетеросексуална. А може просто да са били мъже, изпитващи сексуална възбудимост от собствения си пол.

Бисексуалните също са способни да подтискат еднополовите си влечения, често защото не са достатъчно силни, за да се справят с тях.

P.S. от преводача

Не бива да се подхожда напълно безкритично към отричането на т.нар. терапия за преориентация, тъй като тя може да бъде полезен инструмент при справянето с проблеми като погрешното впечатване на хомосексуалност. Проблема при този вид терапия, който ще разгледаме друг път, е по-скоро идеологическите перспективи, с която той се насочва към всички хомосексуални, а именно идеята, че всички хора с хомосексуално поведение всъщност са „объркали се хетеросексуални“. Всички активни поддръжници на този вид терапия — почти само консервативни психоаналитици, религиозни и десни организации — защитават тази теза. Подобно твърдение, обслужвано единствено от остарели и недоказани теории, е една от основните причини за стигматизиране на хомосексуалните като група на хора с психични проблеми. Всички организации, подкрепящи „лекуването“ на хомосексуалността, са застъпници на традиционно анти-хомосексуални идеологически възгледи. Теориите им нямат научно значими доказателства в своя подкрепа, въпреки че съществуват вече повече от век.