На Запад - на Изток

Кога, как и защо е заложен западният импулс в движението на европейската култура е трудно да се каже. Началото е поставено може би много преди разделянето на Римската империя на Източна и Западна (при Теодосий I — 395 г. сл. Хр.), и е забулено в иносказателното послание на мита за бягството на Еней от Троя към Лациум. Ключов момент в този път при всички случаи обаче е разделянето на православието от католицизма през 1054 г.; разделяне не толкова институционално (това е вторичното, следствието), колкото доктринално — като вътрешен движещ принцип, като логика и етика на цивилизационните процеси.

Основната теза на западното християнство, която се оказва абсолютно неприемлива за източното, е за равнопоставеността на Бога Отец и Бога Син (който е и богочовек), в пораждането (и с това хипостазирането) на Светия Дух. В тази основополагаща за западноевропейската културна традиция идея, почти неразбираема за атеистично настроения съвременник, е кодирана енергията на една непозната до този момент активност на индивида като съзидател на собствената си съдба и творец на историята. Чрез нея западният човек още повече скъсява дистанцията между себе си и Бога, и издигайки Сина до Бащата, Богочовека до Бога, поставя личността, индивида над абстрактната общност, колектива. С всички произтичащи от това последици в интелектуален, естетически, технологичен, стопански и социалнополитически план.

Прозрението за историческите резултати от новата активност на личността се въплъщава месианското самочувствие, с което западното християнство се определя като вселенско (на гръцки „католикос” означава „вселенски”). Тръгнало по този път, то неизбежно ще мине през Ренесанса, Реформацията и Контрареформацията, Реконкистата и Конкистата, Английската и Френската революция, през създаването на САЩ след Войната за независимост през 1775-1783 г., мисията на Наполеон, идеите на Парижката комуна. През целия XX век от християнското летоброене, разтерзан между технологичните си достижения и нравствените си падения, очарован от перспективата за покоряване на Космоса и ужасен от възможностите на био- и социалното инженерство. По този път вървят Леонардо и Данте, Бруно и Галилей, Нютон и Декарт, Хегел и Гьоте, Вагнер и Моцарт, Рембранд и Пикасо, Дарвин и Айнщайн и много-много други от същата величина.

Ангел Кондев, Драматичният конфликт между европейска България и Европа на Запада идва от корените на цивилизацията.

В. „Континент”, 8 март 1996 г.