Петльовден

1 февруари, 2008 at 9:42 pm 14 comments

В деня в който православната църква празнува Сретение Господне — 2 февруари — народната памет отбелязва по стар стил още един празник — т.нар. Петльовден. Тоя празник на източните български земи е празник, посветен на мъжките рожби. Историята му ни връща към времето на турското робство, когато властите в Османската империя събирали жестокия „кръвен данък” (девширме): периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи, извършвано на всеки 5 или по-малко години. Авторът на тоя безумен и варварски по безсърдечността си данък е светлият четвърти султан на империята Баязид І Светкавицата (който, прочее, историята наградила прилично в края на живота му за тия и други негови светли идеи и дела). Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век.

Момчетата, взимани като дан, се подбирали сред здравите, интелигентни, сръчни и красиви деца на възраст между 7 и 10 г., но според някои понякога се събирали и такива на 5-6—годишна възраст. След насилственото им откъсване от семейството се изпращали в Анадола, където ги настанявали в мюсюлмански семейства и ги подлагали на тежък физически труд. Там били отглеждани като мюсюлмани и били напълно отчуждавани от корена си. Тези, които издържали на тежките психически и физически изпитания, били изпращани в казармите на Цариград, Одрин и Бурса.

Освен военно изкуство изучавали калиграфия, теология (ислямска), литература и право. Забранено им било да се женят, а целта на целият възпитателен процес била да бъдат създадени безсъвестни и агресивни елитни войници, които да служат като най-ефективна част от войската без да обезкръвяват турският етнос. На около 20-годишна възраст те обикновено били разпределяни в отделните еничарски корпуси. Мечтата на всеки такъв войн била да стане офицер.

Някои от най-надарените имали възможността да влязат в царския палат и, ако се покажели като умели в наученото, да се издигнат до ранг на санджакбеи, бейлербеи, а дори и велики везири (както, например, при Мехмед ІІ). Това, разбира се, си имало и недостатъци. Какъвто и висок обществен статус да добиели тези хора свободата им се изчерпвала с това, че те повече не можело да бъдат продавани и купувани. Но те все пак нямали статут на свободни хора и, ако на султана му скимнело да ги накаже, тям не се полагали съд и присъда, а само хладното острие, колът или пък въжето.

Възможността да станеш слуга в двореца на султана блазнела някои семейства от подчинените народи, които не само давали доброволно децата си, но и настоявали те да бъдат вземани, с тайната надежда (или заблуда?), че така ги избавят от мизерията на робския живот.

Засегнати от данъка били народите на гърци, хървати, сърби, арменци, албанци и българи. При събирането на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били. Легендата разказва, че за да спаси момченцето си, веднъж една майка заклала петел и с кръвта му намазала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато пристигнали еничарите видели знака и отминали дома й. Всъщност, казват, това си била редовна практика сред българите.

Доколкото, подобно на агнето, петелът е символ на Иисус Христос, тази практика кореспондира с християнската история за пасхалната нощ, когато по нареждане на Бог евреите, робуващи на египтяни и водени от Моисей, намазали вратите на домовете си с кръвта на агне и се затворили вътре, та да избегнат последната напаст, с която Господ поразил Египет — измирането на първородните египетски синове.

Празника Петльовден съвпада с друг един, който днес се чества от Българската православна църква на 20 януари (в началото споменах, че 2 януари е старостилната дата). Става дума за денят на Свети Евтимий, Патриарх Търновски, който в отсъствието на цар Иван Шишман поел отговорността за духовно укрепление на защитата на обсадената българска столица Търново от нашествието на Баязид Светкавицата през 1393 г. Тоя факт, разбира се, като част от пословично слабата историческа памет на българина, се губи из медийната какафония около другите аспекти на празника.

Петльовден отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила (петелът е още традиционен символ на мъжката потентност). Това е причината, поради която на тая дата традицията повелява да се коли петел в къщата, дето има мъжка челяд, за да растат момченцата здрави, истински юначни мъже. Обреда обикновено се извършва от 15-16-годишен девствен юноша. Символиката на празника е свързана с нормалното полово съзряване на момчетата и сдобиването им с автентична мъжка потентност. Юношата се нарича петелар и нему се полага с кръвта от заклания петел да намаже челата на цялата мъжка челяд в дома. Там, където момчета няма, се коли все пак кокошка.

Може би във връзка с тая момчешка традиция, символ на мъжката потентност и идентичност, някой иронично е набедил този ден, освен за другото, описано по-напред, още за ден на мъжката любов, или казано направо — мъжката хомосексуална любов. В действителност, доколкото ми е известно, подобна идея не е част от народната традиция и аз подозирам, че тя е съвсем скорошно изобретение на някой, който по неясни причини е обявил датата за ден на тая специфична форма на любовта. Това обаче в никакъв случай не е някакъв официален празник на ЛГБТ обществото и дори на мъжете от тая общност в частност, въпреки че този мит масово се котира през последните години и се превърна в същински нов Свети Валентин. Което не е непременно лошо, все пак.

Толкова за народната памет и патриотизъм на българина.

Entry filed under: Разни. Tags: , , , , .

За нормалността Лека нощ

14 коментара Add your own

  • 1. Krijs  |  1 февруари, 2008 в 10:39 pm

    Не ме интересува кой го е измислил и защо, аз го празнувам. Може би просто съм част от новото поколение, което е загърбило всичко старо. Мразя традициите, не ги следвам, а създавам свои такива.

  • 2. Stalik  |  1 февруари, 2008 в 11:35 pm

    Никой не може да създава „своя традиция“, защото самият смисъл на думата съдържа в себе си идеята за установеното от времето, а не от модната приумица на някой си. Разбира се, по твоя тертип всеки може да си празнува който си ден пожелае, както си пожелае. Не в това обаче е идеята на празника. Празника е специален момент предназначен да ознаменува паметта на Времето. Защото само поучени от него можем да вървим напред. „Поколението, което загърбва всичко старо“ е мъртво и безперспективно, дотолкова, доколкото загърбва буквално всичко лекомислено. Това е идеята на цитата от Тончо Жечев в секцията „Цитати“ тук – големите промени и прогреса се раждат от съзиданието върху вече построеното и вечната борба за движение напред. Да би рушило всяко поколение с лека ръка завареното, човешката цивилизация не би минала и сантиметър напред в развитието си. Без надграждане (с необходимата промяна, разбира се), а само с разрушение и начеване на уж нови неща не се постига нищо истински стойностно, освен от гениите. А те, уви, винаги са били рядко срещан сорт.

  • 3. bulpete  |  2 февруари, 2008 в 6:32 pm

    Добър отговор! Още по-добра статия!

  • 4. Krijs  |  4 февруари, 2008 в 6:45 pm

    Не мога да разбера защо въобще беше необходимо заяждането с думите ми. Едно „лирично отклонение“ не бива да заема половината от аргументацията ти. Ти се хващаш за думите ми и започваш да дълбаеш една съвсем различна тема – тази за поколенията.
    Да се концентрираме върху „празника“. Да, аз празнувам много лично мои празници. И защо не? Не виждам защо смисълът на един празник трябва да бъде да ознаменуването „паметта на Времето“. Не всички празници са свързани с нещо случило се, не всички са годишнина от някакво славно събитие в миналото.
    Възможно е да използват дадена дата по такава причина, но за мен много по-смислени са празниците, които огбелязват нещо настоящо. Съществува Ден на жената, Ден на медицинския работник и т.н. Както вече споменах в Цветно, аз имам нужда от ден, посветен на представителите на ЛГБТИ общността. А такъв няма. Няма го в световен мащаб, камо ли на национално развище. Защо да не го отпразнуваме на 2-и февруари?
    Ако толкова ви притеснява датата или повода за „нарочването“ й, тогава нека да бъде на друга дата – да кажем в деня, когато за първи път са позволени еднополовите бракове или нещо подобно.
    Но не си мислете, че със смяната на датата ще се промени и отношението на обществото. Да, и аз самият станах жертва на обидни подмятания, макар под формата на „любопитство към различните“ едва ли не, но това щеше да се случи без значение каква е датата. Да ви кажа честно, така е и около 1-и декември, защото СПИН продължава да бъде свързван изключително с хомосексуалните.

  • 5. Stalik  |  4 февруари, 2008 в 7:13 pm

    Не зная защо реши че се заяждам. Може би така наричаш мненията, които не са в съглашение с твоето. :) Това не ме интересува. По-важното е, че не аз, а ти сам поде темата, която наричаш „съвсем различна“ – прочети какво сам си написал, като основание да празнуваш този ден.

    Лично твоите празници са си лично твои. Съвсем друго е обявяването на някакъв ден за „всеобщ“. Междувременно аз научих от къде идва тая псевдотрадиция, което я прави в моите очи още по-неприятна.

    Колкото до тези дни, които изреждаш – съгласен съм, че има идеалистични празници, които не са свързани с миналото. Но за да са на тия дати има ПАК конкретни причини и кратка историческа справка ще образова по тоя въпрос. Например за Денят на жените, чиято традиция се подема от осмомартенския протест на жените от текстилните фабрики в Ню Йорк за тяхното право да гласуват. И още повече – добре е като има идеалистичен празник, за него да има и идеалистичен повод. А че няма такъв повод, а и празник – не е вярно.

    ИМАМЕ дата, която отбелязва ЛГБТ обществото по света и тя е 17 май. И този ден е обявен за международен. :) Толкоз.

  • 6. Krijs  |  10 февруари, 2008 в 8:28 pm

    Това е Международен ден срещу хомофобията. :)

  • 7. Stalik  |  10 февруари, 2008 в 9:47 pm

    И какво като е международен ден на хомофобията!? 3 март пък не е просто „Ден на Освобождението“, защото за различни хора в различни части на страната освобождението ни е станало в различен момент. Това е освобождението ни де юре с подписването на Санстефанския мирен договор.

    Така и тук имаме един празник свързан с гей гордостта – борбата срещу хомофобията е неделима част от нея. (Прочети за идеята на гей парадите в „Мит 21: Парадирането с хомосексуалността“.) В този смисъл това е един чудесен идеалистичен празник, на който да се отпразнува и гей гордостта.

    Недостатъци на 2 февруари:
    1. Неофициален е. Не е международен.
    2. Очевидно менте е – не е свързан с някаква традиция.
    3. За разлика от 17 май той няма идеалистична цел, не е свързан с някакви високи морални цели, като равноправието например. Напротив – в съзнанието на хората той се свързва с иронията и подигравката.
    4. Въобще повдигането на въпроса „Празник ли е 2 февруари за хомосексуалните“ е съвършено абсурдно. Това е зле скалъпен лъжепразник.

    ЛГБТ малцинството няма нужда от фиктивно създадени традиции и празници, които се свързват по-скоро със сексуалния промискуитет, отколкото с идеята за социална равнопоставеност и гордост от собствената идентичност. А и аз предпочитам истините пред зле скалъпените измислици.

  • 8. Krijs  |  11 февруари, 2008 в 6:21 pm

    Трудно ми е да свържа гей гордостта (която, признавам, би било по-правилно да се празнува лятото) с хомофобията, но също така признавам, че датата 17 май, на която СЗО премахва хомосексуалността от списъка с болести, също е подходяща за гей празник, но въпреки това: защо хомофобия?
    Би трявало да има и ден, посветен наистина на гордостта, а не на проблемите. Жалко е, че няма. И докато е така, аз ще си празнувам 2-и февруари, макар полу на шега, затваряйки си очите за подигравките, които са неизбежни, без значение от повода или датата на празника, поне, докато обществото не промени светогледа си изцяло и не се отърси от остарелите ценности, останали от някогашното патриархално общество.
    Аз предпочитам да отпразнувам, та ако ще и сам, събития, за които другите не се сещат. А такива има много. Разбира се, всеки с предпочитанията си. Аз не съм се опитвал да убеждавам никого, че трябва да чества заедно с мен, а просто споделих, че аз го правя. Всеки решава сам за себе си. Има традиции и празници, които пък аз не чествам. Напълно нормално.

    P.S.
    Само една бележка: на 2-и в дискотеката имаше доста гейове. Може и да е случайност, но може би и те бяха излезли да отпразнуват лъжепразника. Разбира се, масовостта не винаги е хубаво нещо, камо ли пък индикатор за правилност.
    ;)

  • 9. Stalik  |  11 февруари, 2008 в 7:48 pm

    Не виждам нищо трудно във връзката при положение, че двете, образно казано, са антиподи. Отричането на едното означава малко или много застъпване за другото. Логично е.

    Колкото до 2 февруари: той и събитие не е. Той е просто ден избран от някой си по негово си осмотрение (предполагам по логика свързана с мъжествеността).

    Както вече казах – предпочитам ден и повод свързани с някаква идеалистична цел, отколкото ден и повод, които в масовото съзнание се свързват с мита за разврата и „ненормалността“ на малцинството.

    Иначе не очаквам, че тая мода ще залезе. Напротив. На мнозинството от младите хора днес (и не само те) им дай кич и евтина и лесносмилаема „звездна“ поп култура.
    Целта ми беше да кажа какво Е и какво НЕ Е този ден. И да напомня какво всъщност носи той и на кой и какво всъщност е посветен. Защото, за съжаление, си спомняме, че това е денят на педалите и се смеем на тоя голям майтап за меките китки, но не помним собствената си история и нямаме елементарни познания за нея.
    Затова – чудесната ни памет и чудесният ни афинитет към модното и евтиното – на 17 май ще продължаваме да събираме „тълпи“ от по 20 души на „мирен поход“, докато мнозинството от „ЛГБТ обществото“, сврени в поредния за вечерта гей-бардак, се чудят в коя дупка да си бръкнат. :D
    Enjoy!

  • 10. Krijs  |  11 февруари, 2008 в 10:42 pm

    Тук вече съм съгласен с всичко казано. Приятно ми беше да поспорим! ;)

  • 11. galina sandeva  |  31 август, 2009 в 3:44 pm

    az pak imam rjden den na 2 fevruari

  • [...] } Петльовден « Stalik.wordpress.com. Вашият [...]

  • 13. piliph  |  2 февруари, 2011 в 11:41 pm

    Мама казва, че още като била дете (~ 1966 г.), втори февруари (не знае дали има връзка с Петльовден) се свързвал с мъжката хомосексуалност (тогава гледана и именувана силно критично) и на майтап на мъжете се подарявали гевреци, символ на сфинктера. Тъй че традицията хич не е от „Хъшове“ на Слави.

  • 14. Stalik  |  2 февруари, 2011 в 11:53 pm

    piliph, това е много интересна информация. Въпросът е от къде точно идва това. Възможно ли е да има действително връзка със стара традиция от преди войните, а може би и от преди Освобождението?… Това е хубав материал за размисъл за българските етнолози и историци, които за съжаление едва ли биха третирали темата сериозно и адекватно.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

февруари 2008
П В С Ч П С Н
« яну   мар »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 27 other followers