Stalik.wordpress.com

На днешната дата през 1274 г. в цистерианския манастир Абатство Фосанова приключва жизнения си път Тома Аквински — италиански теолог и най-изтъкнат представител на схоластическата философия. Той е основоположник на томизма, една от средновековните школи, които лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква. През 1879 г. томизма е официално провъзгласен от папа Лъв XIII за основоположен във всички католически учебни заведения. Тома се смята от католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата доктори на църквата.

Днес обаче няма да си спомним толкова за Тома Аквински като за велик учител на западната църква, нито като за един от най-изтъкнатите и продуктивни философи на своето време (да си спомним за обемният му труд Сума на теологията). Тук ще припомним за Тома Аквински като за един от най-изтъкнатите и уважавани автори, индоктринирали анти-хомосексуалната философия в основите на средновековната църква, като за един от най-големите теоретици на представата за еднополовите сексуални отношения като за „противоестествени”, нарушаващи законите на природата.

Тома се ражда около 1225 г. в Рокасека — замъкът на баща му, граф Ландулф, в Неаполитанското кралство (дн. Лацио). По линия на майка си, графиня Теодора, той е свързан с династията Хохенщауфен — императори на Свещената Римска империя. Чичо му Синибалд пък бил абат на бенедиктинския манастир в Монте Касино. Тъй като бил втори син, нему се падала честта да следва стъпките на отдадения на църквата чичо.

Ранните си години Тома Аквински изкарва при чичо си в Монте Касино, а след 16-та си година постъпва в университета в Неапол, където учи 6 години. С огромния си талант в областта на теологията през 1244 г. е изпратен в Доминиканското училище в Кьолн, където по това време преподава Албертус Магнус — първият, който въвежда езичника Аристотел в средновековната философска мисъл на Западна Европа. През 1245 г. двамата изтъкнати бъдещи светци отиват в университета в Париж, където Аквински остава 3 години, а по-сетне става бакалавър по теология. Връщането му като лектор в Кьолн през 1248 г. бележи и началото на литературната му кариера и публичният му живот. По-късно преподава в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа и съветва крал Луи VІІІ.

През цялото това време и покрай интензивни пътувания из различни части на Европа Аквински усилено пише проповеди, диспути, лекции. От Магнус той наследява стремежът към претопяване на Аристотел в католическата теологична мисъл. Продуктивният му писателски труд има енциклопедични мащаби. В своите идеи той се застъпва твърдо за смъртно наказание за еретиците, вещиците и содомитите.

Възгледите на Тома Аквински за половия живот са тясно свързани с рестриктивистките тезиси на църковните отци, които умело сплита с Аристотелови идеи. Неговите концепции лесно могат да се разтълкуват, посредством възгледите му за това що е то „противоестествен порок”. Аквински систематизира тези пороци в елегантно проста система. След осъществяването на първата мастурбация на човека, той отграничава три вида несвойствени полови актове: с погрешният вид (бестиалия, т.е. зоофилия), с погрешният пол (хомосексуалност) и с погрешният орган (орален или анален секс). В това число влизали и всички нерепродуктивни полови действия. [Summa Theologiae, II-II 154, 11] Тази схема на половата девиантност сетне става еталон в западната християнска мисъл.

В други пасажи (I-II 31, 7) Аквински твърди, че някои противоестествени за човека страсти се превръщат във вродени такива, поради физиологически или психологически причини, или пък поради навик. Сред тези са половият контакт между мъже или между човек и животно. Тази теория обаче е заемка от Никомаховата етика на Аристотел (1148б). Аквински преповтаря тази теза в Senten-tia Libii Eihicorum (VII, 5), ала я потъпква в капиталния си труд „Сума на теологията”. С този лицемерен подход той придава на хомосексуалността отенък на „неразрешим проблем” за християнските теолози, които се опитвали да докажат, че влечението към собствения пол е придобито, не вродено, и поради това е ненормално.

По времето на Аквински като висш критерий за половото поведение се изтъквало това на животните, тъй като при тях, твърдяло се, нямало противоестествени действия — тяхното поведение било изцяло продиктувано от дадените им от Бог инстинкти и следователно е в синхрон с целесъобразността на сътворението.

Интересно е да се отбележи, че в „Сума на теологията” Аквински дава много и различни определения на понятието „природа”. В пасажите в които хомосексуалността е обявена като действие против природата обаче никъде не бива обяснено против коя точно природа става това. Той осъжда някои типове сексуално поведение при животните, като за пръв път подлага на известно съмнение дотогавашните принципи за ползването на „непокварената природа” като модел на поведение. Така например той осъжда позицията, която някои животни заемат при коитуса, но представя като позитивни примери за човека други типове поведение (случаите на някои орнитоложки моногамни типове връзки например). Тъй като това определение за природа е очевидно нестабилно, би било редно да намерим пояснение срещу коя природа върви хомосексуалността. Такова отсъства.

Някои съвременни изследователи сочат тезите на Аквински и съвременниците му като признак за една повратна точка в средновековното общество, която ражда първите наченки на онези типове нетолерантност и стигматизация, които по-късно прерастват в анти-семитизма, нетърпимостта към чуждите вероизповедания (Аквински строго осъжда исляма) и хомонегативизма. Разбира се, Тома не е пионер в областта. Преди него върху темата за сексуалното поведение при човека се изявяват Питър Дамиани, Климент Александрийски, Йоан Хризостом, Св. Августин, Хилдегард от Бинген и др. Приносът на Тома Аквински обаче се състои в даването на същински схоластичен контекст на това осъждане.

През януари 1274 г. Аквински е пратен от папа Григорий Х на Вторият Лионски събор във Фосанова, където имал задача да установи разликите между Гръцката и Латинската църкви. Той тръгва на път с разклатено здраве и когато се спира на гости в замъка на свой племенник се разболява сериозно. Аквински искал да завърши дните си в манастир, но тъй като не могъл в това състояние да стигне до манастира на Доминиканците, бил преместен в цистерианския манастир Абатство Фосанова. След седем седмици починал.

Макар да не е особено иновативна, именно моралната система, организирана около идеята за природата и естествения ред, която е наследена от Тома Аквински, затвърждава най-трайно негативното отношение към еднополовото сексуално поведение в западната теологична и философска традиция.