Отзвук
25 март, 2008
Пред бащината хижа
сънувах, че стоя,
че пак е май и виждам
просторните поля,
че шушнат млади клони
над пролетна трева
и цвят ветрецът рони
над моята глава.
Събудих се — луната
блестеше с бледен зрак
и бях сред непозната
страна, където сняг
белее сред покоя
на ледени цветя,
а и косата моя
белей от старостта.
Йозеф фон Айхендорф
Превод: Владимир Мусаков
Превод: Владимир Мусаков
Entry Filed under: Културпауза. Етикети: Изкуство, Йозеф фон Айхендорф, Културпауза, Романтизъм, култура, литература, поезия.
Постове
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed