Stalik.wordpress.com

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси —
обичам ли те още ненаситно?

О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.

Сега — ела при мен. Седни. Кажи ми —
защо така дълбоко те обичах…

Йордан Стубел

Докато религиозните и психологически тези, заемащи, така да се каже, анти-хомосексуални позиции, са лесно оборими и по-точно разобличими, то биологическите и в частност еволюционни въпроси свързани с хомосексуалността на пръв поглед изглеждат труднооспорими. Тезата, че хомосексуалното полово поведение е неестествено и противоречи на природните закони не е нова. И по всичко изглежда е най-стабилната и адекватна анти-хомосексуална позиция. Проблема тук обаче се заключава по-скоро във ваденето на генерални изводи и прибързани заключения от въпроси, върху които се теоретизира волно, ала слабо се прилагат емпирични доказателства. Още повече — подходът на посочване на дадени принципи у дадено мнозинство като базисен критерии е фундаментално ненаучен, както ни показа Карл Попър още с изтъкването на емпиричната фалсифицируемост за главен критерий за отличаване на научната от ненаучната теория.

Тук представям превода на статията „Хомосексуалността: парадокс на еволюцията“ на Престън Хънтър. Макар част от информацията в статията да е остаряла и въпреки известните недостатъци и грешки в изложението, тя представлява една чудесна база за разглеждане на този действително рядко обсъждан проблем — еволюционното обяснение за хомосексуалната ориентация.
(more…)

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и светò е само мъртвото,
живото живее в грях.

Атанас Далчев, 1927 г.

Напусна ни доайенът на българската кинокритика, ветеранът на професията, моралният пример на всички поколения филмови критици след него!

[...] Ерудицията му на литератор, сладкодумието на речта, точните му и мъдри оценки респектираха, без да нараняват, убеждаваха - без да назидават. Говореше кротко, с глух глас, но думите му тежаха и оставяха следа. Книгата му “Кинокритика” (1962) се оказа първа в професионалната литература, но той никога не надценяваше това първенство и до последния си ден се чувстваше само равнопоставен колега сред другите в гилдията. Умееше да се радва на чуждия успех и поощряваше младите в киното, но имаше и благородството да успокоява неуспелите. Защото бе добър, чувствителен човек и от житейския си опит знаеше, че в изкуството няма окончателни присъди, че неуспехът може да се преодолее, а само времето разполага с истината. [...]

Тия думи пише за Яко Молхов през 2001 г. кинокритикът проф. д.н. Божидар Манов.

(more…)

Из мъглата на вековете

Древните Българии

2137 г. пр. Хр. – 668 г. сл. Хр.

Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.

Магнус Феликс Енодий^[1], 486 г.

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да по­знава своята история.

Ние имаме големи учени историци, издадени са мону­ментални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,

а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българ­четата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;

от друга страна това незнание се дължи и на многократ­ното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;

а може би причината е по-отчайваща: старата наша ис­тория надвишава сегашното ни жалко самочувствие като на­род, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме…

Тъй или иначе, България е най-старата европейска държа­ва, която не е сменила името си през вековете.

Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827,

а България е България от 681 година.

Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.

(more…)