Stalik.wordpress.com

Напусна ни доайенът на българската кинокритика, ветеранът на професията, моралният пример на всички поколения филмови критици след него!

[...] Ерудицията му на литератор, сладкодумието на речта, точните му и мъдри оценки респектираха, без да нараняват, убеждаваха - без да назидават. Говореше кротко, с глух глас, но думите му тежаха и оставяха следа. Книгата му “Кинокритика” (1962) се оказа първа в професионалната литература, но той никога не надценяваше това първенство и до последния си ден се чувстваше само равнопоставен колега сред другите в гилдията. Умееше да се радва на чуждия успех и поощряваше младите в киното, но имаше и благородството да успокоява неуспелите. Защото бе добър, чувствителен човек и от житейския си опит знаеше, че в изкуството няма окончателни присъди, че неуспехът може да се преодолее, а само времето разполага с истината. [...]

Тия думи пише за Яко Молхов през 2001 г. кинокритикът проф. д.н. Божидар Манов.

Яко Аврамов Молхов е български литературен и кинокритик, сценарист, писател, член на СБП. Роден е на 29 декември 1915 г. в с. Каменица (днешен квартал във Велинград) в многодетното семейство на дребен търговец, евреин. След като баща му загива в Първата световна война семейството се мести в София през 1926 г. Яко завършва гимназия и записва право в Софийския университет. Междувременно започва работа като търговски служещ. През време на Втората световна война е принуден да прекъсне образованието си, заради антиеврейските закони. Молхов става член на Работническия младежки съюз от 1930 г. и развива организационна и пропагандна дейност сред учениците в София и в родния си край. Става партиен секретар и член на секторно ръководство в кв. Ючбунар.

В периода 1948 — 1952 г. работи в Българска кинематография и като редактор в сценарната редакция в Студията за игрални филми в Бояна. От 1952 до 1963 г. е главен редактор на сп. „Киноизкуство“. През 1962 г. издава книгата „Кинокритика“, която представлява една от първите професионални разработки в областта у нас. До началото на 70-те е редактор в Студията за научно-популярни филми, а сетне — завежда отдел Белетристика в сп. „Пламък“.

Встрани от кинокритиката, Яко Молхов развива и активна литературно-критическа дейност, главно през периода на социалистическо управление. Сред по-специалните му интереси са мемоарната и детската литература, както и творчеството на евреите в българската литература, за чийто принос днес той е обвиняван, като „съчинител” от страна на някои крайно десни организации.

Молхов е автор на редица статии и рецензии върху творчеството на Димитър Димов, Георги Караславов, Емилиан Станев, Иван Мартинов, Андрей Гуляшки, Цветан Ангелов и др. Критиката му не подминава и представители на чуждата литература — А. Т. Твардовски, Б. Н. Полевой, Максим Горки, Иля Еренбург, А. П. Гайдар, Ромен Ролан, Стефан Цвайг и др.

Първият ми сблъсък с името на Молхов бе около „случаят „Тютюн” — паметно събитие в родната ни литературна история. Романът „Тютюн“ на Димитър Димов — едно от най-крупните произведения на българската литература от средата на миналото столетие — е издаден през 1951 г. Идната година два доклада и 23 изказвания на редица критици и писатели, светила на Марксистко-ленинската естетическа догматика от секция „Белетристика” към СБП, разпъват на кръст романа на Димов с остра критика. Някои от тях, в пълен плен на култа към личността, дори правят опит да го отрекат изцяло. Сред твърденията са, че „…Произведението не е художествено…”, че тоя роман е провал, че е рожба на „буржоазнореакционното фройдистко схващане за човешката личност” и др. под. След позорно тридневно обсъждане в Съюза на българските писатели и редица остри статии, някои от които достигат и до периодичния печат, е взето единодушно заключение от страна на критиците, че романът трябва да се преработи.

Протоколът от дискусията е един истински исторически документ, свидетелстващ за т.нар. „култ към личността”. Тая реакция е нормална, тъй като тоя култ към личността, наложил се и в литературната критика, си поставя сериозната задача да преобрази българската литература по изцяло нов, марксиско-ленински модел. Основен проблем в романа на Димов е, че героите не отговарят на стереотипите, което се налагат в обществото по онова време — вярата, че мирогледът и морала на човек се определят от класовият му произход. След оказан върху Димов натиск чрез редица препоръки в специализирания и периодичен печат, както и в самият съюз на писателите, той се съгласява да преработи творбата си. През 1953 г. издателство „Народна култура“ ангажира като цензор на Димитър Димов по работата му върху преработката на „Тютюн“ (1951) Яко Молхов. Преработената версия на излиза през 1954 г. С това за мен Молхов оставя най-ярка следа в родната литература.

Молхов работи и като сценарист. Автор е на сценариите към филмите „Той не умира“ (1949, в съавторство), „Кратка изповед“ (1972) и „Захари Стоянов“ (1975). Превежда творби на А. С. Пушкин, В. П. Катаев, Иля Еренбург и др.

След 1989 г. Яко Молхов развива качествено нови насоки в разработките си. Сред най-забележителните в това отношение е статията му „Евреи-писатели в съвременната българска литература“, част от сборника „Литературата на малцинствата в България след Освобождението“ (том І).

Дистанцирал се от обществения живот през последните си години Яко Молхов умира на 8 април 2001 г. в Лос Анджелис, САЩ.