Жаклин бе бяла. Снежно бяла. И бе много горда с това. Тя бе на около 50 години и беше в общи линии щастлива от живота. Сега най-сетне отиваше да види внучето си в Монреал. Тя вървеше между седалките на самолета леко нервно. Как само мразеше проклетите самолети! Биеш толкова път закопчан на едно място като животно и всичко наоколо е толкова нехигиенично. Това обаче щеше да е последното й притеснение. Когато стигна до мястото си тя замръзна. Бяха я настанили до някакъв господин облечен в ужасно безвкусен костюм с още по-безвкусна вратовръзка, чиято безвкусност се утрояваше от крайно безвкусната риза, върху която бе сложена. Но не това бе проблема. Онзи беше… изглеждаше, че е черен.
Жаклин се окопити за секунди и без да каже нищо седна, гледайки вторачено напред. Леки тръпки минаваха по раменете й, но тя не даваше воля на вълнението си. „Къде е тая пуйка, стюардесата?”, мислеше си тя. Жаклин се наведе над пътеката и повика младата жена, която настаняваше някакво дете в предната част на самолета.
- Станало ли е нещо, госпожо? - попита стюардесата видимо пребледнялата Жаклин, на чието снежнобяло чело вече ясно се очертаваха и добиваха релеф две големи сини вени.
- Значи не е очевидно?… Сложили сте ме до черен! - изсъска в нескопосан опит да говори тихо тя. - Не мога да седя до хора от такива противни групи. Искам друго място!
- Успокойте се. - отвърна стюардесата. - Почти всички места в този полет са заети. Но ще отида да проверя как стоят нещата и се връщам веднага.
За няколко кошмарни минути Жаклин остана сама с Черният. Той, разбира се, чу всичко, но не каза нищо. Тя седеше и вече усещаше как пот избива по челото й, а сърцето й всеки момент ще се пръсне от непреодолимото желание да се обърне към него и да го изгони с най-цветущо обяснение за това от къде идва и къде му е мястото. И точно когато тя вече сериозно обмисляше възможността стюардесата се появи безшумно.
- Точно както си мислех, госпожо - няма други свободни места в икономичната класа. Капитана каза, че няма места и в бизнес класата. Имаме обаче едно място в първа класа.
Вълна от облекчение се разля по тялото на Жаклин. Тъпата и мързелива стюардеса изведнъж се превърна в симпатично и лъчезарно девойче. Ала преди още да каже „Благодаря” стюардесата продължи:
- Не е практика в нашата компания да местим някой от икономичната в първа класа. Но поради обстоятелствата капитанът прецени, че ще бъде скандално да оставим някой от пътниците ни да седи до толкова отвратителен човек.
Жаклин се засили още веднъж за благодарност, но стюардесата се усмихна още по-широко и погледна към Черния:
- Господине, моля, вземете си ръчния багаж, ако желаете. Чака ви място в първа класа.
Художествена адаптация на разказче, разпространявано на вирусен принцип из Интернет. Ако посланието на тази история ви е харесало, изпратете я на приятели и познати и им напомнете, че независимо колко различен е Другият срещу нас във външния си вид, в поведението си, възгледите си, вярата си и дори любовта си, зад всичко това стои друго Човешко същество с достойнство. И това е истина над всичко друго.