In memoriam… Кназ Борис І

На днешната дата през 907 г., в манастир близо до столицата Преслав, приключва земния си път княз Борис-Михаил, покръстител български. Много и различни неща могат да се кажат за него.

В името на приемането на християнството той организирал по българските земи такива гонения на тези, които не желаели да се покръстят, че езическите жертвоприношения бледнеели пред тях; пак по същата причина изтребил до крак 52-та български болярски рода заедно с жените и децата, по съвет на папа Николай І; в името Божие сваля от престола и ослепява сина си Владимир.

Наред с всичко това той добре си давал сметка за своите прегрешения и „денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба монашеска власеница, влизал тайно в базиликата и прострян върху пода на храма, прекарвал нощта в молитви, сълзи и ридания”, както твърди игуменът на Прюмския манастир Регинон в своята „Хроника”.

Борис-Михаил направил много жертви, без съмнение и лични, тъй като едва ли има начетен и прозорлив владетел, който с удоволствие да постъпва така с народа и близките си. И макар тези жертви да са направени в името Божие, те са жертви преди всичко за българската държава.