Stalik.wordpress.com

На днешната дата през 907 г., в манастир близо до столицата Преслав, приключва земния си път княз Борис-Михаил, покръстител български. Много и различни неща могат да се кажат за него.

В името на приемането на християнството той организирал по българските земи такива гонения на тези, които не желаели да се покръстят, че езическите жертвоприношения бледнеели пред тях; пак по същата причина изтребил до крак 52-та български болярски рода заедно с жените и децата, по съвет на папа Николай І; в името Божие сваля от престола и ослепява сина си Владимир.

Наред с всичко това той добре си давал сметка за своите прегрешения и „денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба монашеска власеница, влизал тайно в базиликата и прострян върху пода на храма, прекарвал нощта в молитви, сълзи и ридания”, както твърди игуменът на Прюмския манастир Регинон в своята „Хроника”.

Борис-Михаил направил много жертви, без съмнение и лични, тъй като едва ли има начетен и прозорлив владетел, който с удоволствие да постъпва така с народа и близките си. И макар тези жертви да са направени в името Божие, те са жертви преди всичко за българската държава.

Борис-Михаил има безспорни дипломатически заслуги, като успешно лавирал в словесни и политически двубои с някои от най-големите личности на 9 век: константинополския патриарх, философът Фотий и римският папа Николай І. Надарен с изключителна геополитическа и историческа прозорливост, Борис-Михаил и предприетите от него крупни религиозни реформи в българската империя успяват да й спечелят политически престиж. Той извоюва правото ни на самостоятелна църква, която, за добро или лошо, без значение нрави ли се или не това на някои люде, успява да стане главна политическа и народоконсолидираща сила, която няма да загуби потенциала си на будител на нацията поне до Българският Великден.

Блажени Теофилакт Охридски разказва, че Господ прославил Борис с нетленни мощи, при които ставали „чудеса и изцеления”. Тия мощи обаче не са запазени до наши дни. До нас не е достигнала и църковна служба в негова чест, поради което днес се ползва новосъставена служба.

Умишлено пожелах за финал да отбележа, че Борис-Михаил е причината българите да се сдобият със свой книжовен език, тъй като той приема учениците на Кирил и Методий и новата славянска писменост, която носели те. Това дало тласък на превръщането на България в огнище на славянската просвета и култура, дава тласък на предстоящият Златен век.