In memoriam… Шон Кенеди
16 май, 2008
Хората за които обикновено пиша възпоменателни постове са известни личности с някакъв принос — добър или лош — към историята, науката, изкуството или културата. Не само за тях обаче трябва да си спомняме.
Днес искам да разкажа за Шон Кенеди. Вероятно това момче е абсолютно безизвестно у нас. Точно затова искам да разкажа за него.
Шон е роден на 8 април 1987 г. в Чарлстън, САЩ. Като най-малкия от три деца от него се очаквало да бъде с нещо по-специален. Тези които го познават казват, че неговата дарба била усмивката му и начинът, по който той се докосвал до сърцата на хората. Докато животът му не приключил по нелеп начин. Ето разказа на майката на Шон:
На 16 май 2007 г., около 3:45 сутринта, Шон излизал от един бар в Грийнвил, когато до него спряла кола, от нея излязло младо момче, доближило се до синът ми, нарекло го „педал” и го ударил с такава сила, че счупил костите на лицето му, Шон паднал назад и ударил главата си в асфалта. В резултата от това мозъкът му се отделил от мозъчният ствол (свръзката между мозъкът и гръбначният стълб — бел. прев.) и рикоширал в черепа му. Не е имал никакъв шанс. Убиецът му се върнал в колата и оставил синът ми да умре там.
Малко по-късно това момче оставило съобщение на една позната на Шон, казвайки: „Кажи на обратния си приятел, че като се събуди ми дължи $500 за счупената ми ръка.”
Шон от малък знаеше, че е различен. Не каза на никой докато не стана на 17 в гимназията. Един ден, след като негови приятели му казали че е гей, се прибра в къщи и намери колата си с думата „педал” издраскана на вратата. Беше ядосан и шокиран, но мисля, че тогава реши да не живее в страх — искаше да живее живота си и да бъде до близките си, които имат нужда от него.
След това ми каза, че е гей. Каза ми: „Мамо, ако не искаш повече да ме обичаш ще те разбера.” Казах му, че няма нищо, което да ме накара да спра да го обичам.
Не мога да не си спомням за сина си като за човек, който обичаше живота и хората, и който имаше неустоима усмивка и излъчване. Шон обичаше всички, без значение кои са или в какво вярват или защитават. Никога не е съдил хората и винаги помагаше, като изслушваше или даваше каквото може (храна, подслон, дрехи…).
След като почина разбрах върху колко хора той е повлиял положително. Имаше над 700 души на погребението му.
Той беше лидер, мил, състрадателен и грижовен, обичан от толкова много хора. Беше щастлив такъв, какъвто е и защитаваше това, в което вярва. Постигна всички мечти и надежди, които съм имала като майка, и то едва на 20 години.
Елке Кенеди, майка на Шон.
Убиецът на Шон е 18-годишният Стивън Андрю Молър. Мотивът за убийството е, че „подсъдимият не е харесвал сексуалната идентичност на жертвата”, както става ясно по време на последвалият съдебен процес.
Молър е освободен под гаранция от $25 000 на 3 декември 2007 г., като по време на изслушването събитията са наречени „трагичен инцидент”, а счупената ръка на Молър и съобщението, което оставя на телефона на приятелката на Шон не се споменават. Молър остава под домашен арест, като му е позволено да ходи само на работа, църква, адвокат или доктор и то с проследяващо устройство. Но поне е у дома за Коледа…
Entry Filed under: Куиър, Лица. Етикети: Куиър, ЛГБТ, In memoriam, хетеросексизъм, хомофобия.
2 Comments Add your own
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Постове

1.
apieceofme | 17 май, 2008 at 12:53 am
Точно преди дни си мислех колко ужасно нещо е нелепата, незаслужена смърт…
А за хора като въпросния Молър се питам защо съществуват :(
2.
katharzis | 17 май, 2008 at 6:16 pm
Жалко, но това е светът, в който живеем. Всеки ден хиляди хора си отиват незаслужено, животът им бива отнет без причина и ние някак си сме свикнали с това, приемаме го за нормално и не ни прави впечатление. Понякога си мисля, че няма по-извратени същества във Вселената от хората и най-доброто доказателство, че там някъде има разумен живот е, че никой не се опитва да се свърже с нас.