Stalik.wordpress.com

Като дете на постсоциалистическото общество аз израснах с ценностите и героите на новото време. Ленин, овчарчето Калитко и майор Деянов бяха заменени в моя чуден детски свят от Супермен, Батман, Спайдърмен и други подобни. Днес, когато вече пораснах още мъничко, вече имам нови герои, които да ми служат за пример — Бойко Борисов, Супер Любо, а от скоро и районен прокурор Валентин Михов от гр. Разлог. Ако все още не знаете кой е последният сега ще ви запозная с него. Или казано по-точно — ще ви запозная с едно негово постановление за досъдебно производство, което някой си Росен Босев е споделил в блоговете на в. Капитал. То е доказателство за това, че българската прокуратура е будна, не спи, и дебне ежеминутно тогава, когато най-малко я очаквате.

Хвала на такъви будни българи!

Честито да им е на всички, не само на тези, които се борят с хомофобията. Преди една година обясних какво означава този ден и разказах накратко (наистина накратко) историята, която стои зад движението за равни социални права на хомосексуалните — история на подтисничество и пренебрежение, която роди на Запад т.нар. гей общност, а у нас… е, у нас има опит за имитация на тая общност, но чувството за принадлежност към нея и пламъкът, който гори в сърцата на (поне така изглежда) повечето членове на тая общност на запад тук, у нас, отсъства. Отсъства тази мащабна и уникална субкултура, която подценяваното съвременно американско общество успя да създаде. Субкултура, която сама по себе си не притежава особен блясък, но такъв й бе придаден. Себкултура, която се научи как да превръща интелектуалците си, пионерите си и мъчениците си малко или много в герои. Но да не задълбаваме чак дотам…

Необходимост от 17 май все още има. В четвъртък, 15 май 2008 г., Върховният съд на щата Калифорния постанови, че правото да сключиш граждански брак с човека, когото обичаш, без значение какъв е полът му, е основополагащо гражданско право и забраната му е противоконституционна, с което разреши гражданските съюзи за еднополови двойки. Само три дни по-рано обаче ни бе припомнено, че все още в по-голямата част на света 17 май никога не е настъпвал истински. Все още по-голямата част от човечеството отказва да приеме фактите за различните, отказва да отвори очите, ушите и сърцата си за истината и вместо това ги запушва здраво с мазни и тлъсти лъжи. На днешната дата през 1990 година Световната здравна организация взе решение да премахне хомосексуалността от своята Международна класификация на болестите. Днес обаче споменатите хора със запушените очи и уши като че все по-ожесточено и по-стръвно от всякога търсят в религиозно фанатичен амок начини да убедят другите, „заблудените”, че са ненормални, извратени, морално пропаднали и/или че ще горят в ада.

Честитя днешния ден на всички, защото моделът на мислене, срещу който противостои идеята зад 17 май, не засяга само ЛГБТИ малцинствата. Препоръка 1474 от 2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предписва законодателно приравняване на хомофобията с расизма. Тоест днешният ден е ден на борба с омразата и с онази Идея, която върви против основите на Отвореното общество — идеята на нетърпимостта.

Накрая съвсем нескромно ще се самоцитирам:

…много хора намират начин да оправдаят омразата си и я систематизират в теории за „правилния житейски ред”. Не бива да забравяме обаче, че без оглед на мотивите, желанието да причиниш вреда на другиго (дори само по отношение на достойнството или самочувствието му) е неморално.

Честит 17 май.