Грешка на природата?

Така е озаглавено клипчето, което споделям с вас, само че без въпросителната. Тя е от мен. Въпросът вложен в нея е кои всъщност са грешките на природата във видеото долу: тези от преди втората минута, или тези след нея. Аз мисля, че грешките са тези, които се срамуват от това, което са и крият лицата си.

Тези хора (след втората минута) иначе се гордеят с това което са и вярват в него, нищо че ги е срам (очевидно). По-важното е, че те фанатично са убедени, че това, което ни показват, би трябвало да бъдат някакви високи ценности, идеали, които са в полза на някого. Очевидно не в полза на човечеството, защото то като понятие включва всички човешки същества, включае тук категоризираните като „маймуни”. И тези, същите, отатък втората минута, си присвояват правото не само да казват кой е истински българин и кой не, но и кой е нормален, че и кой е човек. Те си вярват, че имат мъдростта и авторитета да казват тия неща.

Цивилизацията не е явление, което е непроменимо и еднородно. В различни исторически периоди различни нейни сегменти са били „под светлината на прожектора”. Историята е познала не една и две велики култури, които са изиграли своята роля в историята и днес вече или не притежават нищо от прежната си сила и потенциал, или пък съвсем ги няма, потънали в пътеките на времето. Да презираш някого заради това, че обстоятествата са го довели до положение по-незавидно от твоето, е морално извращение, престъпление към човешкото, признак на мизантропия. Това може да не е грешка на природата, но е грешка на културата; анти-култура, тоест анти-хуманизъм; скудоумие.

Това е мисълта на един скот.