За новия семеен кодекс: от майка-лесбийка до народните представители

Добро утро, уважаеми политици. Добро утро, Господин Герджиков. Добро утро, Госпожо Тачева. В България ИМА гейове и лесбийки и те имат семейства. Добро утро, време е да се събудите. Това, за което настояваме, е нещо, за което вие, държавници, би трябвало да сте се сетили предварително.

Понеже нямаме гейове, затова не мислим за тях. Мислим, но само, когато евро-гейовете настояват и тогава от чиста куртоазия приемаме антидискриминационни закони, казваме им „добре дошли” с половин уста, когато се събират на конференции у нас и когато някой гей е пребит, с твърди убеждения обясняваме на медиите, че това е изключение и че всъщност е нещастен случай.

Не че нямаме гейове в България. Просто са само по телевизията. Те всъщност не са истински хора, не живеят истински живот в България и нямат истински семейства. Те са интересни, за да забавляват обществото. И понеже са само телевизионни гейове, ние не мислим за техните проблеми и душевни терзания. С други думи, родните гейове да се оправят сами, някак си.

51% от децата в България са извънбрачни, казаха от НДСВ. В статистиката обаче не се споменават децата, които се „водят” на хартия като деца на самотен родител – децата на еднополовите двойки. ДА! Такива има! И изобщо процентът не е нисък. Но те не са в статистиката, защото, както се разбра от проекто-закона за промяна за семейния кодекс,в България просто няма гейове и, както се знае от години, те не влизат в статистиката. Следователно, няма смисъл да се мисли за „ПРАВА” на „тези” хора.

Това, за което настояваме, е нещо, за което вие, държавници, би трябвало да сте се сетили предварително. Да получаваме еднакви права, не само еднакви задължения. Да сте се сетили, че повече от 10% от населението на България е с хомосексуална ориентация. И това са 10% от данъкоплатците и гласоподавателите в страната. А вие току-що ги загубихте. Само с едно изречение „Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи.”

Въпросът е „ЗАЩО?”. Защо лишавате 10% от населението от елементарни човешки права? Защо казвате на 10% от населението, че те всъщност не са хора и защо ги третирате така все едно не съществуват? Защо си позволявате да казвате на тези хора, че нямат право на семейство и че тяхната любов не е истинска? Защо лишавате децата на тези 10% от законова родителска защита? Или истината не ви е много лицеприятна? Публично ли трябва да обявим имената на 10% от вас, госпожи и господа депутати и държавници, за да влезете официално в групата на безправните? Защо ви е страх, че ако се застъпите за правата на хомосексуалните, вас самите ще ви обявят за такива?

Всяко едно от тези 51% си имат майка и татко, те просто не са сключили брак. Нашият син Максим си има две майки. Не че Максим не иска да е „брачен”, но просто няма как да стане, защото в България гейове нямаме и няма кой да се застъпи за гей правата най-вече от страх.

Така ще е. Ще трябва да обясняваме на сина ни, че децата в училище имат право да му викат „копеле”, защото живеем в държава на страхливци. В държава на хора без мнение, с мнение, което не трябва да се различава от това на масата, защото ще ги обявят за Обратни.

Ще трябва да му обясним защо „мама 2” не може да ходи с него при доктора, защо „мама 2” не може да го вземе от детска градина, защо „мама 2” е никой, когато излезе с нея от вкъщи. Защото за държавата неговото семейство не е семейство и единият му родител е лишен от права.

Според Михаил Мирчев 14% от двойките в България сега живеят в семейно съжителство без брак. Всички двойки са от мъж+жена, защото, както всички знаем, гейове у нас няма. 40% от жените, които са в отпуск по майчинство (ще раждат скоро), са в семейно съжителство без брак. Разбира се, всички са хетеросексуални, просто още не са срещнали Мъжа на живота си, защото в България хомосексуални няма, нали?

Да завъртим машината на времето и да проследим живота на нашия син Максим след април 2008 г. Ще използваме Максим като нарицателен пример, той така или иначе не е истинско дете, защото, като син на две майки, всъщност той не съществува. Докато биологичната му майка е бременна и вече е в 45-дневните болнични преди раждането, седи си вкъщи, пъшка и стиска крака, за да не й изтекат водите, нейната партньорка не може да си вземе отпуск от работата, за да си гледа партньорката (което ще е възможно според Кодекса на труда за двойките от различен пол). Големият ден идва и биологичната майка ще ражда! Нейната партньорка още е на работа, защото няма право да отиде да държи ръката на любимия си човек в операционната. След работа партньорката й отива в родилното, където обаче нямат право да й дадат информация за здравето на майката и на детето. Защото според Закона те нямат нищо общо.

Изписват майката и детето и следващите 40 дни бебето не трябва да излиза навън. Въпреки че има огромното желание да помогне, се оказва, че партньорката на биологичната майка е абсолютно безпомощна в жестоката битка с мастодонтите Община и Социални. Въпреки любезността си, топлата усмивка и подкупващ глас, тя не може да внесе документите за издаване на акт за раждане на бебето, нито пък може да вземе по-късно готовия акт за раждане. Защото според Семейния кодекс те нямат нищо общо.

Наближава време за първото посещение на бебето при педиатър и ваксинацията. Отново партньорката на биологичната майка може само да е морална подкрепа и най-много да носи чантата на бебето до лекарския кабинет, защото те тримата нямат никаква законова връзка.

В следващите 18 години двете майки стискат палци и палят свещи биологичната майка да е жива и здрава, защото няма кой да гледа малкия. Не дай Боже да се разболее тежко или да почине – тогава детето отива при живите й родители, а ако са се споминали, лека им пръст, тогава в дом за осиновяване. Тогава партньорката й, човекът, с който са живели години наред заедно и който сина им познава и обича, ще трябва да „се състезава” с непознати осиновители. Не дай Боже нашия син да се разболее и биологичната му майка да е извън София! Нито има кой да го заведе на лекар (законово), нито може да вземе решение за здравето му (пак законово). Партньорката на биологичната майка на нашия син не може да го запише на детска градина, нито на училище, нито може да го вземе от там в края на работния ден.

Това е само част от перспективата, която очаква нашия Максим и всеки друг Максим в България след април 2008 г. А, и да не забравяме, че на Максим сигурно понякога ще му се случва да плаче от болка, когато го обиждат, удрят и му се подиграват в училище. Но какво да направи момчето, на кого да се оплаче? В България гейове нямаме и всъщност неговите две майки не съществуват, те не са истински хора, защото нямат права на хора. Затова и политиците ни не ебават за еднополовите двойки, затова и по бТВ се шегувкат ехидно с гейовете, затова и когато някой баща пребие дъщеря си, защото е лесбийка, майка й не вижда в това проблем.

Добро утро, уважаеми политици. Добро утро, Господин Герджиков. Добро утро, Госпожо Тачева. В България ИМА гейове и лесбийки и те имат семейства. Добро утро, време е да се събудите.

Коментар на Аксиния Генчева, изпълнителен директор на Българската гей организация „Джемини”, партньор на човек от същия пол и майка на дете.

Източник: БГО Info Update