In memoriam… 10 години от смъртта на Матю Шепард

Преди 10 години на днешната дата в болница във Форд Колинс, Колорадо, почина Матю Шепард. Тогава той бе едва на 21 години. Но преди да разкажа на тези, които не знаят, как почина Матю, ще ви разкажа малко за него.

Матю Шепард е роден на 1 декември 1976 година в семейството на Денис и Джуди Шепард в Каспър, Източен Уайоминг. Членувал в епископалната църква Св. Марк. През 1995 г. завършва средното си образование и записва да учи в колежа Катауба в Солсбъри, Северна Каролина, сетне в колежа в Каспър. Учи политически науки в Университета в Уайоминг и е избран за представител на Съвета по околна среда на града. Мечтаел да стане дипломат.

Приятелите му го описват като оптимистичен и широко скроен млад мъж, общителен и дружелюбен, вярващ в равноправието на хората и борещ се за приемането на тези, които са различни. Самият Матю бил различен. Той бил гей.

Малко след полунощ на 7 октомври 1998 г. 21-годишният Шепард се запознал с Ръсел Артър Хендерсън (на 21 години) и Аардън Джеймс Маккини (на 22) в един гей бар. Двете момчета предложили на Матю да го закарат с колата си. Те го откарали в пуста местност източно от Ларъми, Уайоминг, заплашили го с пистолет, ограбили го, завързали го за една ограда, пребили го и го оставили там в студената октомврийска нощ. След като разбрали адреса му, двете момчета имали намерение да оберат и дома му…

Все още завързан за оградата Матю бил намерен 18 часа по-късно от колоездач, който най-напред го сметнал за чучело. Обездвиженият при почти 0° температура Шепард бил още жив, но вече в кома.

Той незабавно бил откаран в болница във Форт Колинс. От ударът с пистолет по черепа му имало фрактура, започваща от тила му и стигаща до дясното му ухо. Имал няколко увреждания на продълговатия мозък, което нарушило контрола на сърдечния ритъм, телесната температура и други жизнени функции. По главата, врата и лицето му имало около дузина разкъсвания. Лекарите заключили, че раните му са твърде тежки, за да бъде опериран. Така и не дошъл в съзнание.

В 12:53 ч. по обед на 12 октомври 1998 г. лекарският екип обявил смъртта на Матю Шепард. Полицията открила и задържала двамата убийци. Те се опитали да достигнат до приятелките си, които да им послужат за алиби.

Родителите на Шепард получили около 10 000 писма и 70 000 и-мейла. ЛГБТ общността скърби и до днес заедно с тях.

Срещу Хендерсън и Маккини бил започнат съдебен процес. Двамата неколкократно променяли версиите си за случилото се. В най-критичната точка на производството те прибегнали до оправданието с така наречената „гей паника”.

Хомосексуалната паника е спорно психиатрично състояние, изковано като понятие от психиатъра Едуард Дж. Кемпф още през 1920 година. Кемпф го описва като остра, реактивна психоза, включваща налудности и халюцинации по отношение на нежелано въвличане в хомосексуални актове. Тя се среща най-често у хора с шизоидно личностово разстройство и е била често срещана сред войниците през Втората световна война, живеещи в лишеното от лично пространство ежедневие на еднополовите условия на фронта. Третирането му включва и хоспитализация, доколкото то може да доведе до помисли за убийство или самоубийство.

Съдебната защита с хомосексуална паника рядко води до оправдателна присъда, но често пъти намалява отговорността на подсъдимия. При защитата с аргумент „гей паника” се твърди, че престъпникът е действал под влияние на нежелани романтични или сексуални предложения от страна на жертвата. Това бива възприемано като нещо толкова обидно и плашещо, че води до инцидентни психотични прояви.

Много съдии във Великобритания и САЩ обаче признават подобна защита, само ако обяснението на тази динамика служи като основа за страхове от евентуално предстоящо сексуално насилие от страна на жертвата върху насилника, тоест ако тази реакция е била самозащита от условия, предполагащи риск от изнасилване.

Маккини и Хендерсън се възползвали от тази възможност и обвинили Шепард в сексуални намеци и предложения към тях. Те реагирали, като го убили. Въпреки това версиите на двамата не били съгласувани, а приятелките на двете момчета свидетелствали под клетва, че техните гаджета са планирали да оберат „някой гей”. Съдията отсъдил, че Маккини и Хендерсън са се престорили на гей мъже, за да оберат Матю Шепард.

Убийците получили доживотни присъди. Но никой от тях не бил осъден за престъпление от омраза, тъй като в Уайоминг и до ден днешен сексуалната ориентация не се признава за признак, по който може да се извърши такова престъпление.

От тогава до днес майката и бащата на Матю Шепард се борят за справедливост, признаване на разнообразието и образоването за ЛГБТ хората и техните проблеми, посредством фондация „Матю Шепард”. Джуди Шепард днес е икона за ЛГБТ общността в САЩ, която работи неуморно по това да предотврати повтарянето на ужасът на нейния син със синовете и дъщерите на други родители в Америка.

В интервю за Сутрешното шоу на CBS Джуди говори за смъртта на сина си и прогресът (или липсата на такъв), който е постигнат за пълно равенство и защита на гей мъжете и лесбийките в САЩ.

Нека си спомним за прекрасните деца и нещастните жертви като Матю и Шон Кенеди. Колко като тях са станали безименни жертви по света?

Официална страница на фондацията „Матю Шепард”