Херолди на новия ден!
19 декември, 2008
В сърцата ни сребърна лилия,
в ръцете ни кървав ханджар,
напред през върховни усилия
към общата мрачна Бастилия,
обгърната в кървав пожар!
Напразно надежди химерни,
напразно вещаят хомот!
Погледайте, с удари верни
отбива пълчищата черни
великият руски народ.
От него се раждат трептящи
лъчите на новия ден;
станете, смутени и спящи,
възток своя зов ни изпраща,
от хищни ята обграден!
Какво по-божествено щастие
от бляна да бъдеш човек
и, вкусил светото причастие,
да тръгнеш със братско участие
с тълпите на новия век?
В сърцата ни сребърна лилия,
в ръцете ни кървав ханджар,
напред през върховни усилия
към общата мрачна Бастилия,
обгърната в кървав пожар!
1920 г.
Христо Смирненски
Entry Filed under: Изкуство, Културпауза. Етикети: Христо Смирненски, поезия.
1 Comment Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Постове
1.
delinkuent | 19 декември, 2008 at 1:30 pm
Stalik, някак ответно ми идва това като реакция. Винаги съм си го представял в крясъци:
те няма да побързат нито спират
небето над градините хвърчи сиво
превежда сенките на бурите към изток
понякога си идват и намират
понякога се свиват
до точки без тегло, сапун в очите
до ледени цепнатини
но също са красиви
сега ги помня още по-красиви
по-рядко на местата отредени за целта
със автор “от опечалените”
и не, не мога да те утеша
малцина са спасени
Мария Вирхов