Да се опитваш да обичаш религиозната десница

Стана доста лесно да се приравняват религиозното съзнание и хомофобията. Аз самата никога не съм била особено отдаден член на еврейската вяра и често съм се чудела защо хора, които познавам добре, биха предпочели да прекарат съботно-неделните утрини в църквата, вместо с в. Ню Йорк Таймс в леглото. Чувствата ми към религията обаче никога не са били толкова враждебни, колкото сега.

Снощи, докато превключвах телевизионните канали, попаднах на една телевангелистка програма.* Тоталното отвращение гарантирано.

След цялата публичност на хомофобската религиозна десница и намесата на Мормонската църква в политиките на брака, имам трудности в доброто отношение към каквито и да било религиозни групи. Много от най-обидните анти-гей реклами се позовават на религиозно съдържание, за да оправдаят действията си. Например скорошното видео от Западна Вирджиния, дело на група, нарекла се “Campaign Secrets”, показва хетеро семейство през снайперистки окуляр, докато глас зад кадър с възторг обяснява Божията дефиниция на брака.

Новооснованата враждебност не е обезпечена и може да бъде реагирано срещу нея с малко разбиране. Миналата седмица гледах новия филм „Спаси ме” — художествено пресъздаване на програма, целяща да обърне гей мъжете към хетеросексуален начин на живот посредством религиозни проповеди.

Това е невероятна история с брилянтни актьори и завладяващ сценарий, но по-важното е, че е история, която налага един по-балансиран и пропит с разбиране поглед към религиозните американци. В края на филма, обещавам ви, ще обичате развълнуваните религиозни лидери толкова, колкото и гей мъжете, които се опитват да спасят. Освен това ще видите програмите им като пакет, който върши и добри неща, освен лошите.

Имаме нужда от повече такива неща в медиите. Религиозната десница не си прави услуга като прави обидни анализи на социалните въпроси. Ако те отказват да съдействат за взаимното разбиране, то от нас зависи това да се случи. Това е, и ще продължи да бъде, най-добрият начин за постигане на равенство за ЛГБТ американците във всички щати.

* Телевизионни програми в САЩ и някои други страни, излъчващи телевизионни евангелистки проповеди.

Автор: Емма Руби-Сахс @ 365gay.com

Видео: Бракът в Западна Вирджиния или милото лице на хомофобията

Уебсайтът www.wvformarriage.com ни предлага едно изключително интересно видео, което представя по прекрасен, дори бих казал сладък начин хетеросексистката пропаганда на религиозната десница относно понятията брак и семейство.

В противовес на всякаква историческа фактология и социална действителност, сайтът и видеото ни представят една ретроградна редефиниция на брака в контекста на юдео-християнската култура. Авторите на материала си позволяват да изземат авторитета на съдници и оценители за това кое има „дълбоко и стабилизиращо влияние върху нашата култура” и кое не, както и безочието да представят стремежа към равни социални права за еднополовите двойки като снайперистка заплаха към „традиционното” семейство.

Първа стъпка от техния план за борба с легализирането на еднополовите съюзи/бракове в Западна Вирджиния е да препоръчат на „традиционните семейства” да се молят по 4 минути на ден за браковете в щата…

Аксиния Генчева напусна БГО Джемини

Изпълнителният директор на Българската гей организация „Джемини”, Аксиния Генчева, освободи поста си и напусна организацията. Тя публикува своето писмо за довиждане и остави след себе си тъмния облак на съмнението относно това накъде ще се развива това, което някои все още наричат ЛГБТ активизъм.

Въпреки конкретните вътрешни проблеми в организацията, споменати в коментара на „нещо като онлайн ЛГБТ списание „Цветно”, проблемът с осъществяването на една стабилна и популярна ЛГБТ организация у нас е много по-комплексен и глобален и опира до вездесъщия въпрос — има ли такова нещо като ЛГБТ общност у нас или не.

Върху клатушкащият се в една фрапираща неопределеност отговор аз отново разсъждавам в последно време и съм длъжен да призная, че търсенето на изкупителни жертви понякога е излишно. Западният човек е научен да търси вината у Другия, да се намери отговорният за бедата. А отговорни сме малко или много всички ние, които съставляваме тая митична ЛГБТ общност.

Да търсим връзки между отсъствието на гражданско общество у нас и отсъствието на ЛГБТ общност е излишно. Излишно е да бъдем папагали на мисли, които неприкрито кръжат из главите на всички можещи и желаещи да мислят. По-важното сега е какво ни предлага пътят напред, ако въобще има път.

Е? Има ли?

P.S.: Сергей си търси нов дом.

Литовски депутати искат закон срещу „промотирането“ на хомосексуалността

Страна-членка на ЕС обмисля закон срещу „промотирането” на „подкрепа за хомосексуалните взаимоотношения” на деца.

Предложението ще бъде гласувано в парламента на Литва в пролетната сесия.

То ще представлява допълнение в съществуващия Закон за защита на децата от вредните ефекти на публичната информация.

Законът покрива въпроси като показването на физическо или психологическо насилие и вандализъм, на смърт или осакатяване, както и на материали пробуждащи страх, окуражаващи самонараняване или суицидни помисли.