Епископалната църква приема гей духовниците

Този понеделник Епископалната църква потвърди приемането на гей мъже и лесбийки на всякакви постове в духовното служение, въпреки натиска, който множество англиканци от цял свят упражниха за поставянето на мораториум над ръкополагането на друг открит гей епископ.

В рамките на англиканската църква в момента има ръкоположен гей епископ и това е епископът на Ню Хемпшир, Джийн Робинсън. Робинсън е открит гей още от 80-те години.

Гей въпросът предизвика своеобразна схизма в 77-милионната англиканска общност. Първо през 2002 г. епархията на Ню Уестминстър, Канада, прие ритуал за еднополовите съюзи. След това, през 2004 г., съборът на Епископалната църква на САЩ прие и ръкоположи Робинсън за епископ с 62 на 45 гласа.

Така през 2007 и 2008 г. общо четири епархии гласуваха и напуснаха Епископалната църква, за да се присъединят към Англиканската църква на южния конус на Америка. През декември 2008 г. пък 12 други юрисдикции създадоха новата Англиканска църква на Северна Америка.

Епископите от Върховния събор в Анахайм, Калифорния, гласуваха с 99 срещу 45 гласа и двама въздържали, че „Бог е призовал и може пак да призове” към служение гей хора.

Светските и духовните делегати на събора одобриха почти идентично становище.

Лидери на Англиканската общност оказват натиск върху Епископалната църква, за да се отметне от подкрепата си към ЛГБТ хората от 2003 г. насам, когато бе ръкоположен Джийн Робинсън.

За да успокои страстите, преди три години Съборът на Епископалната църква прие резолюция, с която приканва епархиите си към въздържание от предлагане на хомосексуални кандидати за епископи. От тогава до днес Робинсън остава единственият открит хомосексуален епископ. Някои разглеждат приетото на този събор становище като отпадане на мораториума.

„Конституцията и каноните на нашата църква, така, както са написани сега, не изключват гей мъжете и лесбийките от участие” в коя да е част от църквата, обясни свещеник Гей Кларк Дженингс от комитета, автор на приетото становище. „Тези хора са откликнали на Божия зов.”

В четвъртък съборът реши засега да не се подготвят ритуали за благославяне на еднополови бракове, но да се даде зелена светлина на свещениците, които вече имат такава практика, най-вече в щатите, където такива граждански бракове са разрешени.

В рамките на събора бе потвърден и ангажиментът на Епископалната църква с участие и финансиране на Англиканската общност, третата най-голяма християнска общност в света след римокатолическата църква и източноправославната църква.

Духовният лидер на всички англикани, архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс, също участва в дните на откриването на събора в Анахайм. В писмо до Светия синод на Английската църква той изрази „съжаление” за решението на Епископалната църква.

Източник: 365gay.com & PinkNews.co.uk | Гласувай

А ето накратко и мой обзор върху въпроса в православието.

Нито една от четиринайсетте автокефални поместни църкви в рамките на Източноправославната църква днес не приемат открити хомосексуални свещенослужители. Няма напълно съгласувана позиция и становище по въпроса от страна на православието. Докато западните християнски деноминации основават възгледите си главно на Библията, твърдейки, че тя заклеймява хомосексуалността, източното православие търси и други пътища към проблема, доколкото през последните няколко десетилетия се появи нова историографска критика, която преосмисли някои от библейските текстове като продукт на подвеждащ превод и интерпретации.

Някои представители на Източноправославната църква приравняват хомосексуалността с „блудство и нечистота”, докато други твърдят, че проблемът не е сексуалната ориентация и хомосексуалните чувства, а участието на нехетеросексуалните в нерепродуктивни и извънбрачни полови актове, които са грях. В същото време не се обяснява, защо се поставя ударение върху еднополовите нерепродуктивни полови контакти, доколкото има и хетеросексуални такива; и как хората с хомосексуална ориентация могат да не прелюбодействат, докато съвременната църква не дава възможност за каквото и да е духовно единение между тях.

В статията си „Библията и ранната Църква за хомосексуализма” архимандрит Павел Георгиев, доцент от Шуменския университет, коментира:

„За християните една хомосексуална връзка не може да притежава мистичния замисъл и ценност на благословения от Бога и Църквата хетеросексуален брак, чиято главна цел е създаването на потомство (Бит. 1:28). В същото време за никого не е тайна, че редица от православните монаси и някои от свещениците в Българската и другите православни църкви изявяват хомосексуална нагласа. Налице е шизофреничната ситуация да се отхвърля хомосексуализма на теория, но той да бъде търпян на практика, за да се поддържа привидност на живот в нашите манастири. Неслучайно редица духовници, разочаровани от това лицемерие, преминават към морално по-строгите старостилци. Трябва ли да започне гонение на вещици в Църквата, да се върнат времената на Великия инквизитор, да се сипят анатеми? По мое мнение такава суровост днес не е нито възможна, нито желателна. На хомосексуалните не трябва да се гледа като на психопати или потенциални престъпници, а да им се даде възможност да овладеят нагоните си и да сублимират сексуалната си енергия си в творчество за слава на Бога и лично спасение. За да стане това, Църквата трябва да престане да си крие главата в пясъка като щраус и да постави открито проблема за разглеждане.”

В интервю за сп. Искон един от най-великите съвременни живи богослови, Негово Високопреосвещенство Пергамският Митрополит Йоан Зизиулас,  коментира отхвърлянето на хомосексуалните от Източноправославната църква:

„Мисля, че това е неправилна позиция. Ако хомосексуализмът се смята за грях, то пак Църквата е тази, която е длъжна да приеме този грешник по начина, по който приема и хетеросексуалния грешник. Защото между тях няма разлика: ако в първия случай става въпрос за грях, то същото се отнася и за втория. Това би било един вид расизъм: един определен грях ще смятате за неприемлив, а друг за приемлив. Следователно отговорът е ясен: Църквата трябва да приеме хомосексуалистите… Тогава, разбира се, при тях ще настъпи известно преображение, до степен, до която то може да се осъществи. Защото съществуват граници, някакви естествени граници, които може би не могат да се преодолеят.”