От тиха дипломация към тиха политика: за ползите от тишината

Когато е много шумно и из публичното пространство летят скандали за излезли на светло папки и непослушни посланици, заради които царят и царицата в държавата се карат, офицерите и пешките тихомълком успяват да свършат важни за властта дела, без да вдигат много шум, та да не събудят негодуванието на плебса.

Именно по тази добре позната схема се разви откровената политическа атака срещу Комисията за защита от дискриминация (КЗД) през отминалите седмици. Всичко започна с предложение на министрите от ГЕРБ Александър Цветков и Симеон Дянков за „оптимизации” в състава на независимите регулаторни органи в доклад на тези министри от месец октомври. Официалният мотив — намаляване на разходите и облекчаване на държавния бюджет. С тази цел КЗД е сложена в една категория с редица други структури, като Съвета за електронни медии и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Предлага се съставът й да се намали от 9 на 5 души.

Всичко това дойде заедно с отхвърлянето на годишния доклад на комисията от страна на парламента. Там депутати от Атака и ГЕРБ открито я нападнаха, обявявайки длъжностите на членовете й за синекурни и дори препоръчвайки закриването й.

Директорката на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), Маргарита Илиева, своевременно изпрати отговор към внесеното от министрите  предложение, който бе подкрепен от няколко неправителствени организации.

През това време от Атака бяха заети с това да убеждават обществеността в ненужността на подобен орган. В хода на убежденията стана ясно, че атаката срещу КЗД е политическа и целта е да се изчистят турците и предполагаемите цигани от там. Нужно е да си спомним още, че преди половин година, заемащият тогава длъжността на столичен кмет Бойко Борисов, бе санкциониран заради жалба на група социалисти от Бургас, които бяха подали жалба до КЗД, за това, че в свое изявление лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ги дискриминирал по политически признак, като заявил, че „Всички в БСП са без морал”. Комисията тогава излезе с решение Борисов да се извини, като в противен случай ще му бъде наложена глоба. В подобни случаи законът предвижда глоби от 2000 до 10 000 лв. Решението за глобата е прието след като Борисов отказа да изпълни предписанието на комисията да се извини на засегнатите. Тогава Борисов се закани, че ще закрие Комисията. И какъв по-удобен повод от икономическата криза и дупките в бюджета!? А за Атака — какво по-хубаво от това, че ще имат възможност да „разкарат” представителите на малцинствата от комисията!?

КЗД е орган създаден на база Общностното право на ЕС, не на поредна политическа прищявка. Такива органи има във всички страни-членки на съюза, въпреки твърденията на Павел Шопов от Атака, че това е тъкмо обратното. Членовете му се избират с 5-годишен мандат. Работата на комисията и в момента е затруднена и тромава поради множеството жалби. Този орган е необходим, доколкото той облекчава и ускорява процедурата по производство по случаите на дискриминация и облекчава финансово жалбоподателите. Намаляването на числеността му, както отбелязва и Маргарита Илиева от БХК, категорично ще парализира работата на Комисията.

А това вече е факт. Предложението на Цветков и Дянков бе прието през отминалата седмица. Уви, разглеждането на предложението не е отбелязано в дневния ред на заседанието на кабинета от сряда. Ето как политическата тишина работи.

През последния месец към КЗД бяха подадени няколко жалби за дискриминация по признак „сексуална ориентация” срещу издателите на водещи жълти седмичници, които тенденциозно практикуват експлоатацията на темата за различната сексуална ориентация под формата на сензация или скандал, при това през призмата на нетолерантна, насаждаща омраза лексика. Към момента преписка е заведена по една единствена жалба — срещу в-к „Уикенд”.

Няма как всичко това да не предизвика у мен тъжния паралел с това, което се случва в „дивия” Запад. Във вторник, 10 ноември, Американската медицинска асоциация (АМА) излезе с официално становище против политиката „не питат, не казвай” в американската армия, както и забраните срещу еднополовите бракове в някои щати, тъй като те допринасят за неравенството в областта на здравните грижи и от там — повишаване на здравните рискове за определени социални групи.  Това заключение се основава на новата здравна политика, подкрепяна от АМА, изхождаща от факта, че за женените двойки е по-вероятно да имат здравни застраховки и че неосигурените здравно лица са подложени на по-висок риск от това „да живеят по-болни и да умрат по-рано”, както коментира д-р Питър Кармел, член на борда на асоциацията.

Еднополовите двойки в САЩ са несъмнено ощетени спрямо женените хетеросексуални двойки, в лицето на данъчни облекчения, пенсионни и наследствени привилегии при починал партньор, стана ясно от доклад, представен пред управителния съвет на асоциацията.

Чудя се каква е степента на разминаване между случващото се в САЩ и случващото се у нас. Как може да се измери? В години, в километри, в какво?

Не, отговорът не е съвест.