Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
30 март, 2010 at 8:58 pm 4 comments
Автор: д-р Браян Мустански
Двама мои много близки приятели са получили по един крясък „педал” по свой адрес миналата седмица. При първия случай приятелят ми пресичал улица в гей квартал в Чикаго. Очевидно жената, която в последствие го е обидила, мислела, че пешеходната пътека й принадлежи и искала да покаже ясно, че не й е приятно да спира с колата си, за да може той да пресече. Във втория случай пък другият мой приятел паркирал на място, което друга една шофьорка преценила, че заслужава само тя самата. И двамата са гей мъже. И двамата са открити, имат силни и позитивни връзки с гей общността и се гордеят със сексуалната си ориентация. Те са успешни, общо взето щастливи и имат силно самоуважение. И двамата са разстроени от случилото се с тях. Не до плач. Не и разстроени в смисъла на границата-преди-депресията. Но достатъчно разстроени в момента на случката и все още разстроени няколко дни по-късно. И двамата заявиха почти едно и също нещо: „Наистина не ми пука какво мисли тази жена, но все пак съм разстроен. Трябваше да й отвърна.”
Наскоро написах материал за микроагресиите, които са агресивни прояви срещу хора от малцинствата, по-неуловими от онова, което обикновено бихме определили като явен расизъм или сексизъм. Тези микроагресии могат да варират от открити такива, като обидите, до нехайство относно расовото наследство на личността или коментари, които омаловажават чувствата на хората от малцинствата. Особеното коварство в подобни преживявания се състои в това, че те не само са форма на насилие над личността от малцинството, но и често водят жертвите си до съмнения в себе си. Защо се чувствам толкова разстроен от това? Не правя ли от мухата слон? Дали реагирах правилно?
Забележително при хората е това, че те могат да се справят и развиват в условията на някакво нещастие. Изследванията върху стреса и преодоляването му многократно са показали, че поведенията, имащи за цел справяне с трудността, защитават личността от стресори. Някои такива стратегии обаче работят по-добре от други.
Изследванията делят тези модели на два основни вида. Активните стратегии за преодоляване имат за цел да променят самата същност на стресора или начинът, по който този фактор е възприеман. Заобиколните стратегии за преодоляване са дейности (напр. употребата на алкохол или наркотици) или психични състояния (като отричане), които държат личността настрана от директен досег със стресиращите събития.
Кой е най-добрият начин за справяне с микрообидите? Отговорът зависи от отделния човек, но принципно пасивните форми на справяне са най-малко ефективните. Активните, фокусирани върху проблема стратегии, са се доказали като най-ефективни. Позитивните ефекти на такива стратегии за справяне с дискриминацията при различни малцинствени групи варират от подобряване на психичното здраве до подобряване на кръвното налягане.
Какъв е моят съвет към приятелите ми, които са били наречени „педали”? Как активно да се справите с подобна ситуация? Ето няколко предложения от специализираната литература:
- Когато е безопасно, конфронтирайте се с личността, която е упражнила насилие върху вас.
- Предприемете действия за справяне с конкретната ситуация или с общия проблем. Ако случката е по време на бизнес събитие, съобщете за действията на агресора на прекия му началник. Помислете и за присъединяване или подкрепа на групи, ангажирани с правата на нехетеросексуалните.
- Планирайте възможни действия за справяне с такива ситуации в бъдеще.
- Консултирайте се с приятелите си, като потърсите помощ, информация или съвет какво да правите.
- Потърсете от приятелите си емоционална подкрепа.
- Потърсете неща, които можете да научите от случката и които да ви направят по-силни.
Това са само няколко общи предложения. Ако вие имате други — дайте ги насам!
Изследванията върху дискриминацията, стратегиите за преодоляване на стреса от нея и върху здравето на ЛГБТ популациите са малко. Моят изследователски екип подготвя изследване върху тези взаимодействия и нямам търпение да пиша относно откритията ни, когато приключим работата си.
Източник: The Sexual Continuum Blog @ PsychologyToday.com | Гласувай >> | Сподели: ![]()
Entry filed under: ЛГБТК психология и сексология. Tags: ЛГБТ, Психология, агресия, бисексуалност, дискриминация, етноцентризъм, микроагресии, микроделегитимации, расизъм, сексизъм, символно насилие, тормоз, хетеросексизъм, хомосексуалност, хомофобия.
4 Коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed


Постове
1.
стела | 22 април, 2010 в 8:43 am
Мисля себе си за толерантен човек.Но напоследък непрекъснато чувам,че различните се гордеят с ориентацията си.Не разбирам това.Ще ми объркате понятието за гордост.
2.
Stalik | 22 април, 2010 в 9:29 pm
Това понятие си е изначално объркано в езика ни, Стела. Поне в разговорния. Защото гордостта често се употребява като синоним на надменност. А не е така. Гордостта е уважение. В случая – уважение към значението на собствения характер, личност, живот, усилия и постижения. Гордостта е още противовес и на срама. Аз съм горд, че съм гей мъж, но не защото смятам себе си за нещо повече, както повечето Българи биха разбрали такава една декларация, а защото не ме е срам от това, което съм. А не ме е срам, защото според мен не е нередно или лошо. И това мое мнение се основава на аргументи, а не на убеждение от чужди авторитети или обичаи. Това е. :) У-ва-же-ни-е.
3.
MiNo | 5 май, 2010 в 2:47 pm
И аз заставам трвърдо зад твърдението, че ако нещо не ми пречи, то не трябва да се отрича. Всеки си има право да си бъде такъв какъвто е и да гордее с каквото си пожелае, без да вменява това чуство на другите, които примерно не го разбират.
4.
Stalik | 5 май, 2010 в 7:09 pm
Тук не става въпрос за вменяване чувства на другите, а за защита на собствената личност и жизнено пространство от опитите за уплавлението им от външни, незасегнати фактически страни. Отказвам да делегирам другиму както правото да определя дали имам право на живот, така и много други права, включително правото да живея щастливо и пълноценно с партньора си, без значение от какъв пол е той, като последното включва и това аз да не отричам и крия собствената си идентичност.