За криворазбраната свобода на словото и слободията на словото в жълтите вестници

Миналата седмица излезе решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което националният антидискриминационен орган глобява издателя на жълтия вестник „Галерия” и неговата главна редакторка за тенденциозно отношение (в качеството им на медия, тоест средство за масово разпространение на информация) спрямо сексуалните малцинства.

В същия момент, в който решението бе обявено публично, се появиха критики, че това било ограничаване на свободата на словото. Подобно мнение застъпи и Петър Стойков в своя блог под заглавие „Криворазбрана коректност”. Авторът твърди, че решението на Комисията е взето, „задето са публикували интервю на Чочо Попйорданов”.

„Забележете,” пише Стойков, „в интервюто даже няма призиви за насилие. Няма пострадали от дискриминация. Няма дори опит за създаване на някакво негативно обществено отношение към хомосексуалните. Има само смешно-глуповатото мачистко изхвърляне на ядосан от залеза на кариерата актьор, вероятно подразнен от успеха на някой по-талантлив негов колега гей.”

Стойков продължава: „Дискриминация е когато някой е дискриминиран – т.е. отказани са му човешки и граждански права. Не когато някой го е нарекъл “путка”. Враждебна реч е когато някой призовава към насилие и нетолерантност, а не когато нарече някого “путка”.”

Това становище на Стойков — и на много други хора — всъщност е изтъкан от клишета параван за зреещото след обществото, включително сред хора от ЛГБТ общността, незнание и неразбиране на това какъв е проблемът в един такъв случай и що е то дискриминация. Още повече — самият Стойков се запозна с текста на решението на КЗД, който бе публикуван тук, и очевидно или не го е прочел, или го е прочел, но не го е разбрал.

І. Фактическите обстоятелства

Макар Стойков да твърди, че решението на Комисията е взето, „задето [от жълтия вестник] са публикували интервю на Чочо Попйорданов”, това е невярно. Съществуват множество други обстоятелства, повечето от които изложени в решението на КЗД, с което Стойков се е запознал, но чието съдържание игнорира и преиначава.

В решението на КЗД изрично се упоменава, че преди внасяне на жалбата „жалбоподателите са изпратили писмо до Кристина Патрашкова с настояване за прецизност при подготовка на материалите, публикуващи се във вестника и избягване на „подклаждане към омраза чрез публично слово”.

В решението на Комисията (стр. 2-3) ясно се посочва, че е изпратено писмо по електронната поща до редакцията на вестник „Галерия”. В писмото е направено предложение „да бъдат интервюирани позитивни хора, които могат да представят гей-лесбийската общност в пресата достойно, да разчупят стереотипите в мисленето и обществената стигма.” Писмото е изпратено на 15 октомври 2009 г. — цели две седмици преди внасянето на жалбата. Две седмици без никакъв отговор или дистанциране от подобни нагласи от страна на редакцията.

Важен факт тук е и че докладчикът по преписката е пропуснал да упомене още една публикация (освен трите интервюта с актьорите Ласкин и Попйорданов), която всъщност има далеч по-важно значение, защото НЕ Е интервю. В бр. 2 (година І) на вестника от 22 ноември 2009 г. на стр. 4 е отпечатана дописка със заглавие „Азис опипва руса силиконка”. В текста й четем: „На Азис май му омръзна да се прави на гей. Водещият на вечерно шоу явно вече е решил, че педерасткият му имидж се поизтърка. […]”

От контекста е очевидно, че определението „педерастки” идва да замести „хомосексуален” или „гей”. Употребата на толкова ярък пейоратив жалбоподателите са счели за откровено фрапантна и недопустима. Той недвусмислено принадлежи на разговорния корпус на нетолерантното говорене, накърнява достойнството на нехеторосексуалните лица и – легитимирайки подобна лексика – създава условия за враждебна и обидна среда, тъй като възпитава читателската аудитория в употребата на такава лексика по отношение на сексуалните малцинства. Материалът няма посочен автор, т.е. той е редакционен.

След внасянето на жалбата пред КЗД вестникът публикува нов материал, който също не е интервю, а е позиция на самото издание. Публикуван е на 21 януари 2010 г., в бр. 15 на 18-a и 19-a стр. (долу) със заглавие „Педалите скочиха срещу Галерия”, в която се цитират пасажи от жалбата до КЗД и се твърди, че издателите на вестника са „възмутени, че ще трябва да се занимават с накърнените души на гейовете в България”, което щяло да попречи да се отдадат на „сериозна редакторска работа”. Материалът е очевидно обиден и цели накърняване достойнството на тези, които са предприели мерки срещу изданието.

ІІ. Дискриминация

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр) изрично определя пряката дискриминация в чл. 4 (1) като „всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства”.

В този смисъл законодателят дава много конкретно и разбираемо определение на явлението дискриминация и в никакъв случай не го ограничава до нарушаване или отказ от даване на [конкретни] човешки или граждански права, както твърди Стойков. Това решение на законодателя е мъдро и обосновано, доколкото то разпознава възможността определени права в даден етап и в даден културен контекст все още да не са осмислени като необходими и желани от обществото. Ето защо той е операционализирал определението за дискриминация, като му е дал ясни, описателни измерения в качеството му на несправедливо (а от там — противоправно) поведение.

§1 (1) от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр пък изрично определя тормоза като „всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”. Комисията правилно заключава, че публикацията „Педалите скочиха срещу Галерия” действително отговаря на това определение.

ІІІ. Правният режим на враждебната реч

Чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България изрично постановява, че свободата на словото не може да се използва за разпалване на вражда. Конституционният съд се произнася:

[…] накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. (Вж. Решение №7 от 4.06.1996 г. на КС по конст. д. № 1/96 г., стр. 13.)

[…] чл. 57, ал. 2, а и цялостният дух на Конституцията отдават приоритет на правата на личността (т.е. на другите граждани). В този смисъл възможността да се осъществи намеса в правото на свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма. […] (Пак там, стр. 12.)

Чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) предвижда, че свободата на изразяване е съпроводена със задължения и отговорности, и може да бъде ограничена за „защита на репутацията или правата на другите”. Чл. 17 от същата предвижда, че тази свобода (както и другите права по ЕКПЧОС) не може да се използва за потъпкване на другите права и свободи, между които и правото на свобода от дискриминация. Съгласно чл. 17 от конвенцията използването на свободата на словото за увреждане на тези права съставлява забранена злоупотреба с право.

Препоръка № R (97) 21 относно медиите и насърчаване на култура на толерантност на Комитета на министрите на Съвета на Европа подчертава специалната роля, която медиите могат да изиграят за възпитаване в култура на толерантност и препоръчва на държавните органи да насърчават медиите, да „избягват унизително и стереотипно изобразяване на членовете на културни, етнически и религиозни общности”, „да представят поведението на отделния човек, без да го свързват с принадлежността му към такива общности, когато тази принадлежност е без значение”, и да изобразяват тези общности „по балансиран и обективен начин, и който отразява гледната точка на самите общности”.

Чл. 5 от ЗЗДискр изрично постановява:

Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

§ 1.1 от допълнителните разпоредби към ЗЗДискр. гласи:

„Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

Определението за тормоз в закона не изисква непременно деецът да е целял да тормози, а е достатъчно резултатът да е такъв.

Чл. 2.5.1 от Етичния кодекс на българските медии, който не е подписан от „Галерия” също е ясен:

Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

Чл. 1.2.2 от същия гласи:

Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.

В отговор на Стайков

Въз основа на изложеното дотук могат да се направят няколко важни коментара.

Очевидно разбирането за свобода на словото у нас е формалистко и понякога с него се злоупотребява, за да се оправдае тенденциозното отношение и неравното третиране.

Очевидно е и че цари неразбиране за значението на понятието дискриминация и това кога то е налице и кога не е.

Петър Стойков, който би трябвало да се е запознал с текста на решението на КЗД, не просто омаловажава съществени факти, довели както до жалбата пред КЗД, така и до решението на компетентния антидискриминационен орган — той направо ги игнорира и подменя с един погрешен фокус на основанията, който, ако беше факт, би трябвало да се подведат под отговорност и двамата интервюирани актьори, което е немислимо и несериозно.

Стойков изопачава и представя по опростенчески, нелогичен и глупав начин както целия случай и основанията за жалбата, така и самото решение на Комисията, вменявайки й некомпетентност.

Той пропуска да признае правото на отговор, което всеки гражданин има, без значение дали дадената медия е подписала или не Етичния кодекс, доколкото осигуряването на това право е универсална етична норма на журналистиката.

Пренебрегва и съществения факт, че жалбоподателите са се обърнали към медията с покана за пропорционално и позитивно застъпване на друга гледна точка, различна от досега представяната. От изданието не само не постъпват по този начин след това писмо — те не постъпват така и след като срещу тях започва производство пред КЗД; те настояват на своето. Последното правилно е оценено от самата Комисия и заема съществено място в изложението на решението й. У Стойков коментар за това липсва.

Мога да обобщя, че е налице една изключителна толерантност към нетолерантното говорене у собствената ни ЛГБТ общност, една невъзможност (породена от незнание или от друго) да се разпознае НЕРАВНОТО ТРЕТИРАНЕ и тенденциозно отношение, както и воля да се търси отговорност от тези, които ги практикуват в ежедневието по уж невинен начин.

Жълтата преса у нас продава, печели пари на гърба на удобните за оплюване — нехетеросексуалните хора. Представяйки една същностна и естествена част от личността на голяма част от хората като „сензация”, „срам”, чрез унижаваща ирония, обидна лексика и прочее, тази преса възпроизвежда позорното клеймо, което обществото така или иначе е свикнало да поставя върху тази общност. Вместо в толерантност, подобни публикации възпитават и насърчават към унижаващо отношение и негативни стереотипи.

Последствията от враждебната реч са различни в различните случаи. От значение е дали дадено дискриминативно изказване е разпространено чрез медиите и в какъв мащаб; доколко е достигнало до широката общественост; какво въздействие може да окаже то; и т.н.

Със системната експлоатация на обидни за нехетеросексуалните хора думи и изрази в-к „Галерия” и неговите издатели злоупотребяват с правото на свободно слово, накърнявайки достойнството на други граждани и насърчавайки културата на не-толерантност.

Ако това, г-н Стойков, не е вменяващо омраза слово, не зная кое Вие определяте като такова. Ограничаването на враждебната реч е от обществен интерес и е необходимо в демократичното общество. То е по-важно от слободията на словото.