Гей бракът: крайъгълен камък

Щатът Ню Йорк направи силен и принципен избор, като даде [на 24 юни 2011 г. — бел. прев.] на всички двойки правото да сключат брак и да ползват всички права, които бракът осигурява. Това е момент на гордост за нюйоркчани, стотици от които излязоха на улиците в неделя, за да отпразнуват тази крачка напред. Но този момент няма да изтрие слепия фанатизъм спрямо гей мъжете и лесбийките, залегнал зад федералния Закон за защита на семейството, който забранява федералното признаване на еднополовите бракове и позволява на отделните щати възможността за отказ от признаване на съюз, сключен на територията на друг щат.

Въпреки ненужната потайност около преговорите, губернатор Ендрю Куомо направи решително усилие за постигането на равенство в брака в Ню Йорк. Той споделя заслугата си с четирима републикански сенатори от щата, които се възправиха срещу партията си и срещу заплахите от консерватори, за да сторят това, което знаеха, че е правилно. Щатския сенатор Джеймс Алеси, Рой Макдоналд, Марк Грисанти и Стивън Саланд — всички от северни избирателни райони — заслужават подкрепата на електората си. Те показаха онази сила, която е крайно трудно да се открие у днешните политици.

Все пак, в интерес на компромиса, сенатор Саланд и други републиканци настояха на текстове, въвеждащи изключения за религиозните институции и нестопанските корпорации, свързани с тези институции. Това законово обезпечение позволява на тези юридически лица с облекчен данъчен режим да откажат да бракосъчетаят еднополова двойка или да откажат разрешение за ползване на сградите или услугите си за целите на сватба или сватбено парти на такава двойка. Тези законови обезпечения бяха просто ненужни, доколкото църквите вече се ползват със защитата на федералната конституция и закона на щата Ню Йорк срещу това да бракосъчетават който и да било, ако противоречи на техните вярвания. Също така тревожна е клаузата в закона, която прави невъзможна отмяната на част от него без да бъде отменен целият. Последното повдигна въпроса какво става с двойките [вече стъпили в брак — бел. прев.] в случай на апелация.

Докато някои правозащитници гледат оптимистично на факта, че тези мерки са относително малки, ние сме дълбоко обезпокоени от дискриминационния им умисъл. Целият смисъл от този закон е в това да се разширят гражданските права без да се хвърля сянка върху други мерки в закона.

Законът за равенството в брака бе толкова силен финал на тазгодишната законодателна сесия, че малкото други важни законопроекти могат просто да минат в бележка под линия. Така например бе приет ограничен етичен кодекс на законодателите и служителите на публични постове; скромно разширение на регулациите относно наема, засягащо милиони нюйоркчани; важен петгодишен план за щатските университети — все правилни ходове.

Грешната стъпка е в лимита от 2 процента на година за такса „собственост”, което сурово ще повлияе на училищата и услугите в по-бедните райони.

Тази законодателна сесия ще се запомни с подкрепата на нюйоркчани за  еднополовите бракове — крайъгълен камък в националната борба за отстояването на тази фундаментална свобода. Пет други щата, в това число окръг Колумбия, позволяват на тези двойки да се оженят. За гей мъжете и лесбийки борбата за свобода от дискриминация продължава.

Редакторски материал на в. „Ню Йорк Таймс”. Получер — от преводача.

Източник: NYTimes.com | Гласувай »