Гей мъжете, приемащи лекарства против рак на простата, по-често се оплакват от сексуална дисфункция
29 юни, 2011 at 12:19 pm 5 comments
Гей мъжете, приемащи бикалутамид като средство срещу рак на простатата, по-често страдат от сексуална дисфункция, в сравнение с хетеросексуалните мъже. Това установи експериментално изследване, проведено в Румъния и САЩ.
Резултатите от изследването подкрепят досегашните данни и убеждението на научната общност, че хомосексуалните мъже имат разлики в мозъчните структури в сравнение с хетеросексуалните мъже и реагират на определени стимули, в това число химични, по различен начин.
Участници в изследването са били 17 хетеросексуални и 12 хомосексуални мъже, приемащи 50 мг дневна доза бикалутамид преди и след лечебните си процедури.
От мъжете е поискано да оценят половото си функциониране в шест категории, включително еректилна функция, оргазмена функция и желание за секс.
Гей мъжете докладват, че качеството на представянето им в леглото, както и удовлетвореността им от секса, са се сринали наполовина и дори повече по четири от шестте изследвани показателя.
Хетеросексуалните мъже съобщават за по-малко проблеми и значително по-голяма удовлетвореност в секса.
Д-р Йон Г. Мотофей от университета „Карол Давила”, Румъния, коментира: „Анти-андрогените са давани на мъже с рак на простата, за да се спрат мъжките полови хормони, които стимулират растежа на раковите клетки. Целта на изследването бе да проверим дали това хормонално лечение влияе на хетеро- и хомосексуалните мъже по различен начин и резултатите показват, че това е точно така.
Хомосексуалните пациенти в изследването ни съобщават за значително понижение във всички аспекти на сексуалното им функциониране и удовлетвореност, ранжирани между 23 и 54%.
За разлика от тях, хетеросексуалната група съобщава за леки понижения в две от шестте категории, ранжирани между 1 и 4%. В една от категориите никой не е докладвал за изменения, а в останалите три съобщават за подобрение, включително 45% подобрение на удовлетвореността от половия акт”.
Съавтора на изследването, д-р Дейвид Л. Роуланд от университета „Валпаризо”, Индиана, САЩ, допълва: „Изследването ни подкрепя предположението, че андрогените играят роля в церебралните сексуални процеси, като либидото, половата възбуда и оргазма, както и че тези реакции вероятно се различават между хетеросексуалните и хомосексуалните мъже.
Все пак е важно да не подценяваме ефекта от андрогените при хетеросексуалните мъже, само защото той е по-голям при хомосексуалните”.
Източник: PinkNews.co.uk | Гласувай »
Резюме и пълен текст на изследването могат да бъдат открити тук: http://goo.gl/0vRLn
Entry filed under: ЛГБТК новини. Tags: Дейвид Л. Роуланд, Йон Г. Мотофей, бикалутамид, гей, медицина, наука, неврология, невропсихология, сексуална ориентация, фармакология, хомосексуални, хомосексуалност.
5 Коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
Постове
1.
Longanlon | 29 юни, 2011 в 12:58 pm
интересни резултати наистина, но все пак трябва да се има пред вид, че 12 души е прекалено малка контролна група, за да се правят изводи
2.
Stalik | 30 юни, 2011 в 12:43 am
@ Longanlon: Не бързай толкова. :) Много хора се втурват да гледат “представителността” на извадките, защото са чули от някъде, че това било важно. Да, важно е. В определени случаи. В някои – не е. В много области на психологията, например изследването на основните перцептивни и познавателни процеси, противоречивите резултати се дължат на експерименталния план, а не на извадката. Функционалната организация на мозъка на хората в България обикновено е много подобна на тази на хората в Тайланд, например. Професията също няма съществена роля тук. Ако изследваме този въпрос не броят изследвани лица, а дизайна на експеримента ни е това, което може да ни извърти “мръсен номер”.
Затова науката е публична – за да може да бъде подлагана на проверка. Най-лошото, което може да стане, е тези резултати да не бъдат повторени. Но ДОРИ ТОВА няма да значи, че теорията, която разглеждаме, е непременно невярна, а на първо време – че е поне непълна.
Работата с малък брой неслучайни обекти на изследване е легитимен, а често пъти и необходим метод в науката (не само психологията или медицината), когато условията го позволяват и дори изискват.
Още повече – не бива да забравяме, че по въпроса тук вече 20 години съществуват емпирични изследвания, чиито доказателства се сливат, т.е. не си противоречат. Това изрично е отбелязано във втория абзац от материала. Тоест, независимо от малкия си брой изследвани лица, по нов метод, чрез нов начин, това изследвани илюстрира още веднъж (преповтаря) това, което ред други изследвания вече са установили по други начини. Когато гледаме едно научно изследване никога не трябва да забравяме какво ни казва за него вече съществуващият корпус научно знание.
3.
Дарина | 3 юли, 2011 в 4:34 am
Изведнъж си представих как седим в една учебна зала и нашият Сталик ни изнася лекция и после отговаря на въпросите ни. :)
Благодаря, Сталик, точно това исках и аз да питам от чиста наивност, преди да се разсея и да забравя – не са ли им малко хората (и в двете групи). Сега се изкушавам да попитам как се определя колко са достатъчно, ама това вече съвсем ще е отклонение от темата. :)
Сега ако можех и да разбера всичко в самия текст на изследването… :) Ей това е да си любопитна маймуна, ама да нямаш необходимата основа, за да ти стане всичко напълно ясно. ;)
4.
Stalik | 6 юли, 2011 в 12:45 am
@ Дарина: Въпросът ти е от областта на статистиката. Тя е тази, която би могла да определи нужния брой лица. Доста е трудно да се обясни тук това, а и аз самият все още нямам тези познания, но съществуват по-”примитивни” способи за определяне на необходимия обем на извадката, които и първокурсниците, изучаващи статистика, трябва да знаят. Така например, ако ни интересува определена сила на ефекта чрез предварително определената й величина, която гоним, може да извършим определени изчисления с т.нар. t-тест и т.н. Накратко – размерът на извадката се определя най-вече от това дали и доколко държим да отхвърлим нулевата хипотеза, т.е. презумпцията, че между двете изследвани групи разлика няма; или пък държим да определим разликата между две популационни средни стойности с предварително зададена точност.
На последно място, но не по важност, това е достъпността на изследвани лица. А именно – доколко ще ти е възможно като изследващ даден въпрос от научен интерес, да откриеш обекти за изследването ти, които да отговарят на нуждите му. В изследването тук търсим мъже с хетеро- и хомосексуална ориентация, които са имали рак на простата и които са се съгласили да участват в изследването. Понякога извадките са и “по удобство” – буквално и в тесния терминологичен смисъл на думата.
5.
Дарина | 6 юли, 2011 в 1:25 am
Благодаря. :)