In memoriam… Джо Ортън

Днес се навършват 41 години от трагичната смърт на един от най-изтъкнатите гей драматурзи-сатирици на Великобритания — Джо Ортън. Ортън е важен предшественик на това, което може да се нарече „куиър литературно течение”. С кратката си, но запомняща се кариера, той шокира и развлича публиката в скандалните си черни комедии.

In memoriam… Полин Бейнс

Вчера изследователят-толкинист Уейн Хамънд разпространи новината, че Полин Бейнс, незабравимата илюстраторка на творбите на Толкин и К. С. Луис, е починала на 85-годишна възраст. Рожденият й ден бе в началото на септември. Аз научих от Ендорион.

Полин Даяна Бейнс е виновна за великолепните илюстрации на над 100 книги. Родена е във Великобритания, Хоув, графство Съсекс. Ранните си години прекарва в Индия, Агра, където баща й е специален пълномощник. Записва се да учи в училище по изящни изкуства, но само година по-късно става доброволец към Министерство на отбраната, където прави работни модели, а сетне се прехвърля в картографския отдел, което без съмнение й помага в работата по прекрасните карти на Средната земя и Нарния.

Най-позната на запад е с работата си върху „Хрониките на Нарния” на К. С. Луис, но у нас е по-известна като илюстратор на творбите на Дж. Р. Р. Толкин. Тя е автор на илюстрациите за „Фермерът Джайлс от Емз” (през 1967 г. Толкин лично я избира за целта), „Приключенията на Том Бомбадил”, „Ковачът от Голямо Омайно”, „Дърво и лист”, а след смъртта на Толкин и на „Последната песен на Билбо”. Автор е на кориците на „Властелинът на пръстените” в еднотомното британско издание от 1973 и тритомното от 1981 г.

През 1968 г. тя получава медалът Кейт Грийнуей, отличие, носещо името на легендарната илюстраторка на детски книжки.

БГ Толкин фест 2008 в Пловдив

От 22 до 24 август 2008 г. в Историческият музей в Пловдив ще се проведе фестивал, посветен на един от най-големите и популярни класици на фентъзи литературата Дж. Р. Р. Толкин. В рамките на програмата, на 23 август, събота, Калоян Иванов (Adanedhel) ще представи това, което аз не успях да направя преди четири години по ред причини — превод на български на прословутото есе на британския писател “On Fairy Stories” („За приказките”).

Информация за програмата, транспорта и настаняването можете да получите на официалния сайт на събитието, който ще се обновява редовно: http://fest.endorion.org.

Пиер и Жил в България

За първи път имената на Пиер и Жил попаднаха буквално в ръцете ми от корицата на албум на Taschen от серията Icons („Икони”). Темата на албума е “Sailors and Sea” (Моряци и море) и съдържа произведенията на дуото, посветени на тая тематика. Още с първите разлистени страници разбрах защо са влезли именно в „Икони”. Творчеството на Пиер и Жил се състои от икони. Те взимат икони и ги увековечават в бляскави и екстравагантни шедьоври.

Пиер Комой и Жил Бланшар са съответно фотограф и художник, гей двойка в живота и в работата си. Автори са на около 800 изключителни фотографии-рисунки изработени по техника, подобна на тази на гениалния чешки фотограф Ян Саудек. Двамата измислят пищни и причудливи сюжети за своите фотографии, скицират ги, избират модел, Жил оформя декора, Пиер снима и накрая отново Жил ретушира и оцветява избраният внимателно кадър така, че да бъде уникален. И творбите им наистина са. Цените на оригиналите им надхвърлят 70 000 евро. В творбите си са запечатали десетки икони на поп културата — Мадона, Мерилин Менсън, Катрин Деньов, Наоми Кембъл, Жан-Пол Готие, Силви Вартан, Кайли Миноуг, Дейвид Бауи, Бой Джордж, Нина Хаген и много други.

Двамата са заедно вече 30 години. 30 години, през които стилът им не се е променил особено: еклектичен, повлиян еднакво както от изисканата и пищна класика на рококо, сецесиона, бароковата театралност и игра със светлини и сенки, така и от модерният дух на поп-арта, нео-готик стилистиката и гей културата; и всичко това, движещо се по ръба на кича, а твърде често и на благоприличието.

Изложбата на двамата в България е първата им самостоятелна изложба в държава от Югоизточна Европа. Ще се състои от 10 май до 6 юни 2008 г. в Софийска градска художествена галерия, ул. Гурко 1. Организатори са Списание 1 (които напоследък проявяват особено внимание не само към еко, но и към гей темите) и Френския институт в София.

Добре дошла…

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси —
обичам ли те още ненаситно?

О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.

Сега — ела при мен. Седни. Кажи ми —
защо така дълбоко те обичах…

Йордан Стубел

7 албума, които бих взел на необитаем остров…

Въпреки че се оплаква, че са го „набутали” в играта, носеща горното заглавие, князЮки реши да набута и мене в нея. Най-напред това ми се стори несериозно и доста не съответстващо на стила на блога ми. След това обаче преосмислих нещата в светлината на една културпауза и реших да ги интерпретирам именно така.

Заданието не ми се нрави особено, тъй като трудно мога да изтъкна албум, в който всичко да ми е харесало от-до. Освен това Юки вече е взел някои от козовете ми, така че ще трябва да си намеря нови.

С уговорката, че нещата, които ще представя, са такива, които аз бих взел на необитаем остров и слабо ме вълнува дали това е „музика, която е издържала проверката на времето” за някой друг.

Ти молиш…

Ти песен молиш ме да ти напиша —
та ти най-нежните ми вдъхна песни!
И твоят аромат във всяка диша,
чрез тебе те цветя са вечно пресни!

Ти молиш ме за тебе да загатна.
Дете суетно! Тайна промълвена
престая веч да е легенда златна,
изгубва прелест песен доизпена!

Иван Вазов

Тайната вечеря на българските поети*

Това е проект за скулптурна група.

Действащи лица (име: месторождение: година на раждане и смърт: общо години [семейно положение, деца]):

Христо СМИРНЕНСКИ: Кукуш: 29 септ. 1898 — 18 юни 1923 : 25-год. [ерген]
Христо БОТЙОВ: Калофер (с. Осен, Врачанско?): 25 дек. 1847 — 20 май 1876 (ст.ст.): 28-год. [женен, една дъщеря]
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ: Копривщица : 28 март 1887 — 2 окт. 1916 : 29-год. [ерген]
Гео МИЛЕВ: Раднево: 15 ян. 1895 — 15 май 1925 : 30-год. [женен, две дъщери]
Никола ВАПЦАРОВ: Банско : 7 дек. 1909 — 23 юли 1942 : 33-год. [женен, мечтаният син умира пеленаче]
Пейо ЯВОРОВ: Чирпан: 1 юн. 1878 — 29 окт. 1914: 36-год. [женен, без деца]
Иван ВАЗОВ: Сопот: 27 юни 1850 — 22 септ. 1921: 71-год. [женен, без деца]

Представяме си я като автономна експозиция в някоя обществена сграда или музей. Отделена и вътрешно архитектурно. Една семпла врата, на която пише Тайната вечеря на българските поети. Не чукай, направо влизай и която въвежда посетителя в ниско помещение — стая (сепаре) от някой локал. В средата — продълговата маса, около нея са насядали действащите лица в своите характерологични пози. Приемаме, че групата е от бронз. Посудата, приборите, блюдата убягват от нашето въображение и няма да им обърнем внимание — подобно на въпроса, да речем, има ли масата покривка или няма, дървени ли са столовете и прочие. Предоставяме ги на изобразителя.