Actualno.com: „хомосексуализмът” убивал всичко детско у зрителя

Днес попаднах на възмутителна статия, отразяваща тазгодишното издание на филмовия фестивал в Кан и публикувана в новинарския сайт Actualno.com.

Анонимният автор на материала със заглавие „Детски филм и гей драма откриха фестивала в Кан” безпардонно залита встрани от коректния тон с коментара си за филма на режисьора Лю И „Пролетна треска” (получерът е от Actualno, курсивът от мен):

Официалното откриване стана със световната премиера на извънконкурсната американска 3-D анимация „Нагоре“ (Up) на режисьорите Пийт Доктър и Боб Питърсън. [...]

Филм, който доказва, че когато свръхмодерните технологии са подчинени на човещината, а не обратно, се получава стойностно кино. Но тъкмо детето и у най-закоравелия зрител се събуди, когато дойде отрезвяването, способно да убие всичко детско. Поднесе го първият филм в основния конкурс – китайската гей драма „Пролетна треска” на режисьора Лю И.

В нея представителите на една нежна фракция се награбват на общо основание кой къде и кого свари. През останалото време страдат.

В „Пролетна треска” има сцени, пред които гей изпълненията в много дискутирания преди 4 години „Планината Броудбек” са като невинно ръководство за начинаещи.

Впрочем режисьорът на „Планината Броудбек” Анг Лий, който тук участва в конкурса с Taking Woodstock, също е китаец. Излиза, че въпреки афишираните консервативни порядки в тази страна, китайците са доста разкрепостен народ.

Изводът се налага от само себе си: независимо каква е обществената система – феодализъм, капитализъм или социализъм, хомосексуализмът си е хомосексуализъм. Тоест природата не се влияе от политическите идеологии и практики. Отделен въпрос е дали прокламираната политическа коректност в случая с „Пролетна треска” има много общо с изкуството.

Но в последните години в Кан и по-тежки случаи в естетическо отношение са си тръгвали с награди, така че могат да се очакват всякакви изненади – не само полови.

Всеки трезвомислещ и интелигентен антихомофобен читател ще разбере — то е въпрос на проста семантика, — че авторът на горното основава критерия си за естетическата стойност на конкретната художествена творба (филмът „Пролетна треска”) не на обективни естетически критерии, а на собствените си предразсъдъци. Доколкото естетическите категории отразяват отношенията на човека към неговите собствени ценности, това може и да е оправдано.

Но дали сюжетът на художествената творба е еднополовата любов или това е само изразно средство? Дали ако филмът разказваше същата история в разнополова интерпретация авторът на „отзива” в Actualno пак би намерил съмнения в естетическите му качества?

След като си отговорим на тези въпроси ще можем най-сетне да се запитаме кой и защо позволява легитимирането и окултуряването на подобни хетеросексистки разбирания.

„Абсолют”-ен гей

Световно известната марка за водка „Абсолют” пусна специална ограничена серия — Absolut Colors (Абсолютни цветове), предназначена за хомосексуалните си клиенти в САЩ.

Серията беше пусната и през 2008 г., за да отбележи 30-тата годишнина от създаването на флага с цветовете на дъгата (Rainbow flag), символ на гордостта на ЛГБТ хората (събирателно нарицателно за лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални) да бъдат такива, каквито са.

Тази година серията се появява в продажба по повод 40-тата годишнина от бунтовете в Стоунуол. Това са яростни сблъсъци през 1969 г. между хора от ЛГБТ общността и нюйоркски полицаи. Действията се развиват в бара „Стоунуол ин” и се смята, че предизвикват преврат в борбата на ЛГБТ движението за правата на хомосексуалистите.*

Отказът от идентичностите

Интервю на Ясен Василев с Николай Атанасов

Кой си ти?

Ще разкажа за себе си, разказвайки за жените в моя род.

Майка ми е била изнасилена на 20 годишна възраст, заради което съм се родил. Не е могла да направи аборт – един неграмотен лекар я е уверил, че не е била бременна, а когато й се е подул коремът, вече е било прекалено късно и не са й позволили. След това се е омъжила за втория ми баща, който в началото на брака им отвреме-навреме посиняваше очите й. Баба ми по бащина линия е ослепяла с едното око през детството си, защото някакво момче е хвърлило камък по нея.

Другата ми баба цял живот е била унижавана, тормозена и понякога бита от мъжа си, но не си е и мечтала да се разведе, защото е била възпитана да “слуша” мъжа си. Сестрата на единия ми дядо беше намушкана с нож от съпруга си в негов пиянски пристъп. Леля ми също е била бита от мъжа си, но е успяла да се разведе.

Освен това се случи така, че израснах в беден работнически квартал, където години наред виждах жени с посинени очи, докато мъжете им си оставаха непокътнати. Затова и побеснявам всеки път, когато някой самозванец обяви феминизма за старомоден.

Та всички тези жени от родния ми край пропуснаха дребнобуржоазния карнавал, който някои български поети организираха през 90-те. Майка ми още не се е запознала със “самоиронията” в поезията на Владимир Сабоурин.

Да се опитваш да обичаш религиозната десница

Стана доста лесно да се приравняват религиозното съзнание и хомофобията. Аз самата никога не съм била особено отдаден член на еврейската вяра и често съм се чудела защо хора, които познавам добре, биха предпочели да прекарат съботно-неделните утрини в църквата, вместо с в. Ню Йорк Таймс в леглото. Чувствата ми към религията обаче никога не са били толкова враждебни, колкото сега.

Снощи, докато превключвах телевизионните канали, попаднах на една телевангелистка програма.* Тоталното отвращение гарантирано.

След цялата публичност на хомофобската религиозна десница и намесата на Мормонската църква в политиките на брака, имам трудности в доброто отношение към каквито и да било религиозни групи. Много от най-обидните анти-гей реклами се позовават на религиозно съдържание, за да оправдаят действията си. Например скорошното видео от Западна Вирджиния, дело на група, нарекла се “Campaign Secrets”, показва хетеро семейство през снайперистки окуляр, докато глас зад кадър с възторг обяснява Божията дефиниция на брака.

Новооснованата враждебност не е обезпечена и може да бъде реагирано срещу нея с малко разбиране. Миналата седмица гледах новия филм „Спаси ме” — художествено пресъздаване на програма, целяща да обърне гей мъжете към хетеросексуален начин на живот посредством религиозни проповеди.

Това е невероятна история с брилянтни актьори и завладяващ сценарий, но по-важното е, че е история, която налага един по-балансиран и пропит с разбиране поглед към религиозните американци. В края на филма, обещавам ви, ще обичате развълнуваните религиозни лидери толкова, колкото и гей мъжете, които се опитват да спасят. Освен това ще видите програмите им като пакет, който върши и добри неща, освен лошите.

Имаме нужда от повече такива неща в медиите. Религиозната десница не си прави услуга като прави обидни анализи на социалните въпроси. Ако те отказват да съдействат за взаимното разбиране, то от нас зависи това да се случи. Това е, и ще продължи да бъде, най-добрият начин за постигане на равенство за ЛГБТ американците във всички щати.

* Телевизионни програми в САЩ и някои други страни, излъчващи телевизионни евангелистки проповеди.

Автор: Емма Руби-Сахс @ 365gay.com

Видео: Бракът в Западна Вирджиния или милото лице на хомофобията

Уебсайтът www.wvformarriage.com ни предлага едно изключително интересно видео, което представя по прекрасен, дори бих казал сладък начин хетеросексистката пропаганда на религиозната десница относно понятията брак и семейство.

В противовес на всякаква историческа фактология и социална действителност, сайтът и видеото ни представят една ретроградна редефиниция на брака в контекста на юдео-християнската култура. Авторите на материала си позволяват да изземат авторитета на съдници и оценители за това кое има „дълбоко и стабилизиращо влияние върху нашата култура” и кое не, както и безочието да представят стремежа към равни социални права за еднополовите двойки като снайперистка заплаха към „традиционното” семейство.

Първа стъпка от техния план за борба с легализирането на еднополовите съюзи/бракове в Западна Вирджиния е да препоръчат на „традиционните семейства” да се молят по 4 минути на ден за браковете в щата…

ЧРД… Николай Атанасов

Днес 30-годишен юбилей навършва първият български открит гей поет, Николай Атанасов.

Родом от Плевен, той следва българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и английска литература в Брауърд Колидж, САЩ. Съставител е на първото по рода си изследване на корените на българската гей-култура, публикувано в специален брой на „Литературен вестник“ (19, 2000 г.), и разглеждащо представянето на хомосексуалността в различните изкуства от най-новата история на България. Бивш член на първата българска организация за защита на правата на сексуалните малцинства „Джемини“.

Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (Свободно Поетическо Общество, 1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели. Спечелил е няколко национални награди, между които наградата „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и наградата „Южна Пролет“ през 2000 г. Публикувал е в списанията „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен Форум“, „Капитал“, „Сега“ и др.

Втората му книга, излязла през 2007 г. под заглавие „Органични форми“ (ИК „Алтера“), бе приета възторжено от критиката и обявена за едно от събитията на 2007 г. в „Литературен вестник”.

Николай е изключително явление в родната ни литература, което събаря канони и строи нови, алтернативни. Благодарим му за всичко, което прави за българската култура, за българската ЛГБТ общност и за всички свои приятели, на които помага дори от там, далечна Флорида.

Честит Рожден Ден!!!

Пиер и Жил в България

За първи път имената на Пиер и Жил попаднаха буквално в ръцете ми от корицата на албум на Taschen от серията Icons („Икони”). Темата на албума е „Sailors and Sea“ (Моряци и море) и съдържа произведенията на дуото, посветени на тая тематика. Още с първите разлистени страници разбрах защо са влезли именно в „Икони”. Творчеството на Пиер и Жил се състои от икони. Те взимат икони и ги увековечават в бляскави и екстравагантни шедьоври.

Пиер Комой и Жил Бланшар са съответно фотограф и художник, гей двойка в живота и в работата си. Автори са на около 800 изключителни фотографии-рисунки изработени по техника, подобна на тази на гениалния чешки фотограф Ян Саудек. Двамата измислят пищни и причудливи сюжети за своите фотографии, скицират ги, избират модел, Жил оформя декора, Пиер снима и накрая отново Жил ретушира и оцветява избраният внимателно кадър така, че да бъде уникален. И творбите им наистина са. Цените на оригиналите им надхвърлят 70 000 евро. В творбите си са запечатали десетки икони на поп културата — Мадона, Мерилин Менсън, Катрин Деньов, Наоми Кембъл, Жан-Пол Готие, Силви Вартан, Кайли Миноуг, Дейвид Бауи, Бой Джордж, Нина Хаген и много други.

Двамата са заедно вече 30 години. 30 години, през които стилът им не се е променил особено: еклектичен, повлиян еднакво както от изисканата и пищна класика на рококо, сецесиона, бароковата театралност и игра със светлини и сенки, така и от модерният дух на поп-арта, нео-готик стилистиката и гей културата; и всичко това, движещо се по ръба на кича, а твърде често и на благоприличието.

Изложбата на двамата в България е първата им самостоятелна изложба в държава от Югоизточна Европа. Ще се състои от 10 май до 6 юни 2008 г. в Софийска градска художествена галерия, ул. Гурко 1. Организатори са Списание 1 (които напоследък проявяват особено внимание не само към еко, но и към гей темите) и Френския институт в София.