Джендър идентичности в българската реклама

Да отгледаш неравенство

Автор: Милена Кирова

[...]

Макар че се среща и тук (главно във версията „грижовна съпруга”), жената-майка си остава запазена марка за рекламите на домакински продукти. Там тя задължително трябва да бъде прилично облечена, истерично загрижена за съвършенството на дома, пърхаща около щастието на своите близки, инфантилно приповдигната и вечно засмяна. Особен колорит внася съперничеството й с други подобни жени. Мъжкото спокойствие изглежда вовеки осигурено от гледката на жени, които водят битка на живот и смърт, за да осигурят най-добрия семеен живот на своя съпруг.

Съвсем както по времето (и в книгата) на Вайнингер, жената от съвременните реклами има две основни превъплъщения. Тя или ощастливява семейството си, като с неистова упоритост пере, глади, готви, мие чинии, простира и бърше пода (междувременно седи на фризьорския стол, за да стане още по-достойна за него), или напълно безсрамно ангажира телесните си прелести в „игри за напреднали”. По средата – между светицата на домашния рай и дяволицата на сексуалните удоволствия – няма нищо. Нищо, което да подскаже, че жената има свой свят, свои проблеми и интереси извън периметъра на мъжкия поглед и отвъд прага на семейния дом.

[...]

Със задачата да спаси важното в [българския мъж — б.м.] се заема една от рекламните кампании на бира „Каменица”. Тя е насочена именно към отричането на онези тенденции, които заплашват с преобръщане цивилизационната парадигма на традиционния мъж. Героите на тази кампания отказват да поливат цветята, да се обаждат на тъщата, да разхождат кучето, да помнят годишнини, да ходят на пазар… Това, което се отхвърля като неадекватно за автентичната мъжкост, е именно „маргиналното” и „различното” в поведението на съвременния български мъж: да се съобразява със своите близки, да помага в домашната работа, да участва в грижата за дома. Отново сме стигнали до Другия мъж, до мъжа-жена. Защото от кого всъщност може да бъде спасена „истинската” мъжественост в нашия (все още) патриархален свят? Парадоксално трябва да отговорим, че слоганът „Да спасим мъжа!” охранява и опазва мъжа преди всичко от… него самия.

[...]

Прочети цялата статия >>

Сър Елтън Джон ще пее през лятото в България

Световноизвестният британски певец, музикант и композитор сър Елтън Джон ще пее в България догодина, съобщиха организаторите „София мюзик ентърпрайсис”.

Звездата, прочула се с незабравими хитове като Sorry Seems to Be the Hardest Word, Don’t Go Breaking My Heart и Nikita, ще зарадва родните си фенове в рамките на IX издание на музикалния фестивал Arena Muzika.

Точната дата на шоуто е 6 юни, като то ще се проведе на стадион „Локомотив” в столицата. Цената на билетите ще бъде между 60 и 150 лв. Освен това ще бъдат пуснати и ограничен брой ВИП билети, които ще струват 200 лв.

Е. Дж. Граф: Какво е бракът?

За пръв път въпросът за еднополовите бракове излиза на политическата сцена в САЩ, когато става ясно, че някакъв съдия от Хавай може да разреши в полза на гей двойка иск, повдигнат от тях заради правото им да встъпят в законен брак.

Съдията не дава такова постановление, но уплашени от „разминаването на косъм” от американския Конгрес реагираха веднага. През 1996 г. президентът Уилям „Бил” Клинтън подписва една вече утвърдена от Конгреса резолюция, с която разреши на отделните щати да не признават браковете между лица от един и същ пол, сключени в държави, където това е узаконено.

Както възможността за бракосъчетаване на лица от един и същ пол по-рано, така и този акт от страна на президента повдигна редица етични въпроси. Статията на Е. Дж. Граф, която представяме тук, е публикувана на „гребена на вълната” на тези събития — юли 1996 г. и засяга именно етичните въпроси около проблема.

Пълен текст >> | Гласувай >>

Обявление за участници: 6-ти Гей-Лесбиън Фест София 2009

6-ти Гей-Лесбиън Фест,
1-4 декември 2009 г., Център за култура и дебат „Червената Къща”, София, България

Фокусът на тазгодишния фест е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”.

Стремежът на организаторите на фестивала е през тази година е да увеличат представителството на български, както и регионални артисти в програмата.

Творбите могат да спадат към различните жанрове на изкуствата – от пърформънс, театър и текст през музика до приложни и изящни изкуства.

Не е необходимо попълването на формуляри. Изпращайте (а) кратка автобиография и (б) дигитално копие на творбата.

Творбите трябва да се предложат във вид, готов за излагане. Ако имате нужда от финансова подкрепа за участие (пътни разходи и настаняване в София, разходи за транспорт на творбите и др.), моля да информирате организаторите заедно с изпращането на заявката за участие.

Срокът за изпращане на творбите е: 30 октомври 2009 г.

Изпращайте предложенията си до: sofiaqueerfest2009 (at) gmail.com

Тихият пролетен дъжд…

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев
1918

Филм: Молитви за Боби (2009)

Номинираната за Оскар и носителка на Златен глобус Сигърни Уивър е в главната роля в този емоционален разказ по истински случай от 70-те. Мери Грифит (Уивър) е типична средностатистическа религиозна домакиня в провинциален американски град. Случилото се със синът й, Боби, кара Мери да постави вярата си под въпрос по начин, който тя никога не си е представяла. Филмът е написан по книгата „Молитви за Боби” на Лирой Ааронс и разказва истинската история на Мери — една от множеството майки по света, загубили своите деца заради нетърпимостта на религиозното лицемерие към различието.

Филмът можете да откриете тук.

Kylie – Dancing Queen

Видео: Durex – полицаите знаят защо

Ultimum vale

Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
но нивга никому за тях не ще говоря.

Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила.

Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали.

Ще помня даже… даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона…
Но нищо, че очите ми са пак разплакани —
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

Елисавета Багряна

Видео: Невероятната Сюзан Бойл

За всички, които са накарани да се чувстват различни.