In memoriam… Майкъл Джексън

Майкъл Джексън, когото цял свят наричаше „Краля на поп музиката”, е починал в четвъртък 25 срещу петък 26 юни, към 1 часа полунощ българско време. 50-годишният музикален идол е откаран до медицинския център UCLA, след като човек от персонала в дома му подал сигнал за спешен случай. Според източници певецът не е дишал още в апартамента си, а в болницата не са могли да го върнат към живот.

Причина за смъртта на „Краля на попа“ е сърдечен удар.

Името на Майкъл е едно от най-известните по цялото земно кълбо. От далечната 1967 г. до днес до успя да си спечели слава и популярност, които малко личности в историята са имали. Един от малкото, които двукратно са приемани в Залата на славата на Рок енд рола, носител на 13 награди Грамми и запис в Книгата за рекордите на Гинес за тях, Майкъл Джексън е продал над 750 милиона албума по целия свят.

Майкъл и неговото творчество остават не само незаличима следа в историята на музикалната култура, но и следа в сърцата на безбройните му почитатели.

Почивай в мир, Майкъл!

In memoriam… Ив Козофски Седжуик

В неделя, 12 април 2009 г., на 58-годишна възраст почина американската писателка, теоретик на куиър науките и науките на родовия пол, Ив Козофски Седжуик.

Повлияна от Мишел Фуко, Джудит Бътлър, феминизма, психоанализата и деконструкцията, работата й отразява интереса й към множество въпроси и теми, в това число куиър перформативността и пърформънса; експерименталната критика; работата на Марсел Пруст; не-лаканската психоанализа; литературните произведения на художници; будизмът и педагогията; теориите на Силван Томкинс и Мелани Клайн; текстила.

Седжуик получава бакалавърска степен от университета Корнел. Защитава докторантура в Йейлския университет през 1975 г. Преподава литература в колежа Хамилтън, Бостънския университет и колежа Амхърст, хоноруван преподавател е в Калифорнийския университет — Бъркли, Училището по критика и теория (по времето, когато то се намира в Дартмутския колеж в Ню Хемпшир) и в университета Дюк.

Именно в Дюк тя и колегите й се превръщат в част от академичния авангард на културните войни, използващи литературната критика, за да поставят под въпрос доминиращите дискурси на сексуалността, расата, родовия пол и дори самата литература.

Работата на Седжуик бе белязана от любовта към нехетеросексуалните и в частност гей мъжете. За първи път тя демонстрира критическите си прийоми и интереси във влиятелните си трудове Между мъже: Английската литература и мъжкото хомосоциално желание (1985) и Епистемология на прикритостта (1990). Последната стана основополагащ труд в гей и лесбийските науки и куиър теорията.

Седжуик бе диагностицирана с рак на гърдата през 1991 г., което я вдъхнови за книгата Диалог за любовта. Според приятелката й Кати Дейвидсън, която съобщи скръбната вест в понеделник, тя издъхнала до половинката си, Хал:

„Ив изповядваше будизма и благословии от тибетски будистки церемонии бяха отправени от цял свят, за да й помогнат по пътя към следващия живот — път, носещ любовта, която тя посвети на следващия си живот. Тя остави тая любов след себе си на тези от нас, които имаха щастието да я познават или бяха докоснати от творчеството й. Обичаме те, Ив.”

Източник: Advocate.com, TheNation.com, Wikipedia | Гласувай

Отказът от идентичностите

Интервю на Ясен Василев с Николай Атанасов

Кой си ти?

Ще разкажа за себе си, разказвайки за жените в моя род.

Майка ми е била изнасилена на 20 годишна възраст, заради което съм се родил. Не е могла да направи аборт – един неграмотен лекар я е уверил, че не е била бременна, а когато й се е подул коремът, вече е било прекалено късно и не са й позволили. След това се е омъжила за втория ми баща, който в началото на брака им отвреме-навреме посиняваше очите й. Баба ми по бащина линия е ослепяла с едното око през детството си, защото някакво момче е хвърлило камък по нея.

Другата ми баба цял живот е била унижавана, тормозена и понякога бита от мъжа си, но не си е и мечтала да се разведе, защото е била възпитана да “слуша” мъжа си. Сестрата на единия ми дядо беше намушкана с нож от съпруга си в негов пиянски пристъп. Леля ми също е била бита от мъжа си, но е успяла да се разведе.

Освен това се случи така, че израснах в беден работнически квартал, където години наред виждах жени с посинени очи, докато мъжете им си оставаха непокътнати. Затова и побеснявам всеки път, когато някой самозванец обяви феминизма за старомоден.

Та всички тези жени от родния ми край пропуснаха дребнобуржоазния карнавал, който някои български поети организираха през 90-те. Майка ми още не се е запознала със “самоиронията” в поезията на Владимир Сабоурин.

ЧРД… Николай Атанасов

Днес 30-годишен юбилей навършва първият български открит гей поет, Николай Атанасов.

Родом от Плевен, той следва българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и английска литература в Брауърд Колидж, САЩ. Съставител е на първото по рода си изследване на корените на българската гей-култура, публикувано в специален брой на „Литературен вестник“ (19, 2000 г.), и разглеждащо представянето на хомосексуалността в различните изкуства от най-новата история на България. Бивш член на първата българска организация за защита на правата на сексуалните малцинства „Джемини“.

Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (Свободно Поетическо Общество, 1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели. Спечелил е няколко национални награди, между които наградата „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и наградата „Южна Пролет“ през 2000 г. Публикувал е в списанията „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен Форум“, „Капитал“, „Сега“ и др.

Втората му книга, излязла през 2007 г. под заглавие „Органични форми“ (ИК „Алтера“), бе приета възторжено от критиката и обявена за едно от събитията на 2007 г. в „Литературен вестник”.

Николай е изключително явление в родната ни литература, което събаря канони и строи нови, алтернативни. Благодарим му за всичко, което прави за българската култура, за българската ЛГБТ общност и за всички свои приятели, на които помага дори от там, далечна Флорида.

Честит Рожден Ден!!!

In memoriam… Фреди

Преди точно 17 години, на 24 ноември 1991 г., завинаги ни напусна един велик талант. Обикновено когато пиша възпоменателни постове разказвам накратко за личността, за която съм решил да напомня. Сегашният случай е вторият, в който предпочитам музиката да говори вместо думите.

In memoriam… Хари Хей

Хари Хей почина на 24 октомври 2004 г., оставяйки след себе си спомена за една от ключовите фигури в американското движение за равни социални права на нехетеросексуалните. Той бе съосновател на Маташинското общество през 1950 г. и Обществото на радикалните феи през 1979 г.

Хари е роден през 1912 г. в Уъртинг, Съсекс, Англия. През 1919 г. семейството му, традиционни римокатолици, се местят да живеят в Калифорния. Макар че бащата на Хари желаел синът му да отиде в колеж и да стане инженер или петролен геолог, Хари искал да учи международно право. Той заминава за Станфорд без никаква финансова подкрепа от страна на семейството си. Там се включва в театрален кръжок и започва да опознава гей живота в Сан Франциско. Напълно открит за сексуалната си ориентация обаче, Хари не успява да завърже много приятелства. Под силния морален натиск от страна на обкръжението и властите той се разболява и заминава за ранчо в Невада. Никога не се връща в Станфорд.

In memoriam… 10 години от смъртта на Матю Шепард

Преди 10 години на днешната дата в болница във Форд Колинс, Колорадо, почина Матю Шепард. Тогава той бе едва на 21 години. Но преди да разкажа на тези, които не знаят, как почина Матю, ще ви разкажа малко за него.

Матю Шепард е роден на 1 декември 1976 година в семейството на Денис и Джуди Шепард в Каспър, Източен Уайоминг. Членувал в епископалната църква Св. Марк. През 1995 г. завършва средното си образование и записва да учи в колежа Катауба в Солсбъри, Северна Каролина, сетне в колежа в Каспър. Учи политически науки в Университета в Уайоминг и е избран за представител на Съвета по околна среда на града. Мечтаел да стане дипломат.

Приятелите му го описват като оптимистичен и широко скроен млад мъж, общителен и дружелюбен, вярващ в равноправието на хората и борещ се за приемането на тези, които са различни. Самият Матю бил различен. Той бил гей.

Малко след полунощ на 7 октомври 1998 г. 21-годишният Шепард се запознал с Ръсел Артър Хендерсън (на 21 години) и Аардън Джеймс Маккини (на 22) в един гей бар. Двете момчета предложили на Матю да го закарат с колата си. Те го откарали в пуста местност източно от Ларъми, Уайоминг, заплашили го с пистолет, ограбили го, завързали го за една ограда, пребили го и го оставили там в студената октомврийска нощ. След като разбрали адреса му, двете момчета имали намерение да оберат и дома му…

In memoriam… Лучано Павароти

Nessun dorma! Nessun dorma!

In memoriam… Дел Мартин

Дел Мартин (в ляво) и Филис Лион (в дясно)

На 87-годишна възраст почина Дел Мартин, едната от основателките на „Дъщерите на Билитис” (Daughters of Bilitis) — първата американска организация за защита правата на лесбийките, основана през 1955 г. Заедно с партньорката си Филис Лион те бяха първата еднополова двойка, сключила брак в Калифорния на 16 юни 2008 г.

Двете заедно са сред осемте основателки на „Дъщерите на Билитис” и редактори на „Стълбата” — официалното издание на организацията, което от 1963 г. е поето от Барбара Гитингс.

In memoriam… Джо Ортън

Днес се навършват 41 години от трагичната смърт на един от най-изтъкнатите гей драматурзи-сатирици на Великобритания — Джо Ортън. Ортън е важен предшественик на това, което може да се нарече „куиър литературно течение”. С кратката си, но запомняща се кариера, той шокира и развлича публиката в скандалните си черни комедии.