Имам си twitter

За да мога да пиша кратки и несъществени неща, като настоящето. :) >>>

Целта на ООН за борба с ХИВ/СПИН до 2010 г. може и да не бъде изпълнена

Целта на ООН за „универсален достъп” до анти-ХИВ медикаменти и грижи до 2010 г. е малко вероятно да се изпълни.

Пред Международната конференция по СПИН, която протече миналата седмица, Майкъл Казачкин от Global Fund и Питър Пиот, ръководител на UNAIDS, застъпиха позицията, че прогресивни икономики като Китай трябва да подкрепят със средства по-бедните страни.

Когато Батман беше гей

Страстите доста се разпалиха около новият филм за Батман Черният рицар, който би рекорда на Спайдърмен 3 за най-големи бокс-офис приходи за първата седмица. За разлика от Спайдърмен 3, Черният рицар всъщност е много интересен филм. Батман на Кристофър Нолан е по-тъмен, по-сериозен, и, затова по-плашещ. Той улавя и психологическата сложност на главният герой по начин, който стилизираната версия на Тим Бъртън — без да споменаваме боклукът, продуциран от Джоуел Шумахер — никога не успя.

Кликни за увеличение

Визията на Нолан е вдъхновена от Златната ера на Батман, която е от напълно различна порода. Батман в началото на 40-те, например, застрелвал хора, хвърлял ги от покривите и имал малко задръжки спрямо убиването на престъпници. Той бил заплаха за убийците, гангстерите и главорезите, не за художниците на графити. Ранният Готам бил тъмно и страховито място, такова, каквото би вдъхновило хората да… знаете — да се облекат като гигантски прилеп. Та какво станало? Защо тъмният и страшен Батман от 40-те се превърнал в баналният слабак Батман на 60-те?

Голяма част от вината за това се носи от промяната в националните нрави и развиващият се икономически и социален пейзаж. В този смисъл историята на Батман е микрокосмос, отразяващ случилото се в цялата комиксова индустрия  през този период и в по-малка степен отразяващ някои от промените в самата нация. Един от най-важните епизоди в метаморфозата на Батман се оформя около потресающите обвинения, че Батман и Робин са гейове и могат да заразят впечатлителната младеж с хомосексуални фантазии. В Сребърната си ера Батман бил незаличимо оформен от полово-ролевите очаквания на времето си и провалът му в придържането към тези очаквания подтикнал към критика, която предвидимо поставила под въпрос половата му идентичност.

Всяка цигара вреди на здравето ви

Грешка на природата?

Така е озаглавено клипчето, което споделям с вас, само че без въпросителната. Тя е от мен. Въпросът вложен в нея е кои всъщност са грешките на природата във видеото долу: тези от преди втората минута, или тези след нея. Аз мисля, че грешките са тези, които се срамуват от това, което са и крият лицата си.

Тези хора (след втората минута) иначе се гордеят с това което са и вярват в него, нищо че ги е срам (очевидно). По-важното е, че те фанатично са убедени, че това, което ни показват, би трябвало да бъдат някакви високи ценности, идеали, които са в полза на някого. Очевидно не в полза на човечеството, защото то като понятие включва всички човешки същества, включае тук категоризираните като „маймуни”. И тези, същите, отатък втората минута, си присвояват правото не само да казват кой е истински българин и кой не, но и кой е нормален, че и кой е човек. Те си вярват, че имат мъдростта и авторитета да казват тия неща.

Цивилизацията не е явление, което е непроменимо и еднородно. В различни исторически периоди различни нейни сегменти са били „под светлината на прожектора”. Историята е познала не една и две велики култури, които са изиграли своята роля в историята и днес вече или не притежават нищо от прежната си сила и потенциал, или пък съвсем ги няма, потънали в пътеките на времето. Да презираш някого заради това, че обстоятествата са го довели до положение по-незавидно от твоето, е морално извращение, престъпление към човешкото, признак на мизантропия. Това може да не е грешка на природата, но е грешка на културата; анти-култура, тоест анти-хуманизъм; скудоумие.

Това е мисълта на един скот.

Не съм ли жена?

Соуджърнър Трут е псевдоним на Изабела Баумфри (1797 — 1883) — бивша робиня, станала проповедник, аболиционистка и активистка за правата на жените. Трут е родена в робство в Суортъкил (днес Рифтън), Ню Йорк. Тя е едно от тринадесетте деца на робите Джеймс и Елизабет Баумфри, робували на полковник Харденберг. Известната си реч „Не съм ли жена?” (преразказана ни от изтъкнатата феминистка Франсиз Д. Гейдж) тя изрича на събрание по въпросите за правата на жените в Акрон, Охайо, през 1851 г. Според Гейдж речта е отговор към твърденията на протестантските пастори, че мъжете заслужават по-големи привилегии от жените, заради „по-висшият си интелект” и поради това, че Господ е избрал Иисус Христос да заеме формата на мъж. Диалектът на Трут може и да не е бил така тежък, както ни го предава Гейдж (до 1806 г. Трут говорела само нидерландски език) и въпреки въпросителните около акуратността на преразказа, който е записан 30 години след самата реч, думите, приписвани на Трут, остават класически в американската история и литература.

Проблемът със статиите (май) е решен

WordPress имаха проблем със сървърите с permalink-ове използващи не-ASCII кодировка. Това беше причината много от публикациите ми толкова време да имаха проблем “404 Страницата не съществува”. Засега би трябвало всичко да е наред. Днес обаче случайно открих, че проблем е имало и със секцията със статии. Разбира се това бе установено съвсем случайно и те спокойно можеха да си стоят недостъпни още дълго време. :) Днес се наложи да изтрия всички стари статии и да копирам текста в нови. И така секцията със статии отново функционира, наред би трябвало да са и линковете към тях в менюто в дясно.

НО… проблема с категориите остава. Засега няма как да се браузва по категориите в дясното меню. Оказва се и че не мога да разчитам на особена помощ от отдела по поддръжка на WordPress. В общи линии ще трябва да се опитвам да реша въпроса сам, доколкото мога. Пожелайте ми успех.

Ако за в бъдеще някой забележи проблеми с достъпа до коя да е част от блога, моля, драснете ми едно писъмце, за да знам. :) Не го обикалям дежурно всеки ден, та да мога да засека своевременно подобни проблеми. Мерси.

Денят след утре: с тревога за глобалното затопляне

Основната функция и смисъл на съществуването на човешкият род по всичко изглежда е самоунищожението. Това е нещото, което човека умее най-добре. И в това принципно няма нищо лошо, като изключим факта, че пътьом е повлякъл след себе си милиарди невинни животи и очевидно се кани да напусне сцената подобаващо — оставяйки след себе си поредната унищожителна язва върху планетата Земя и Майката Природа.

Нови изследвания правят връзка между изменението на климата и някои от най-драматичните промени в дивата природа.