Джендър идентичности в българската реклама

Да отгледаш неравенство

Автор: Милена Кирова

[...]

Макар че се среща и тук (главно във версията „грижовна съпруга”), жената-майка си остава запазена марка за рекламите на домакински продукти. Там тя задължително трябва да бъде прилично облечена, истерично загрижена за съвършенството на дома, пърхаща около щастието на своите близки, инфантилно приповдигната и вечно засмяна. Особен колорит внася съперничеството й с други подобни жени. Мъжкото спокойствие изглежда вовеки осигурено от гледката на жени, които водят битка на живот и смърт, за да осигурят най-добрия семеен живот на своя съпруг.

Съвсем както по времето (и в книгата) на Вайнингер, жената от съвременните реклами има две основни превъплъщения. Тя или ощастливява семейството си, като с неистова упоритост пере, глади, готви, мие чинии, простира и бърше пода (междувременно седи на фризьорския стол, за да стане още по-достойна за него), или напълно безсрамно ангажира телесните си прелести в „игри за напреднали”. По средата – между светицата на домашния рай и дяволицата на сексуалните удоволствия – няма нищо. Нищо, което да подскаже, че жената има свой свят, свои проблеми и интереси извън периметъра на мъжкия поглед и отвъд прага на семейния дом.

[...]

Със задачата да спаси важното в [българския мъж — б.м.] се заема една от рекламните кампании на бира „Каменица”. Тя е насочена именно към отричането на онези тенденции, които заплашват с преобръщане цивилизационната парадигма на традиционния мъж. Героите на тази кампания отказват да поливат цветята, да се обаждат на тъщата, да разхождат кучето, да помнят годишнини, да ходят на пазар… Това, което се отхвърля като неадекватно за автентичната мъжкост, е именно „маргиналното” и „различното” в поведението на съвременния български мъж: да се съобразява със своите близки, да помага в домашната работа, да участва в грижата за дома. Отново сме стигнали до Другия мъж, до мъжа-жена. Защото от кого всъщност може да бъде спасена „истинската” мъжественост в нашия (все още) патриархален свят? Парадоксално трябва да отговорим, че слоганът „Да спасим мъжа!” охранява и опазва мъжа преди всичко от… него самия.

[...]

Прочети цялата статия >>

Видео: Говорете с Dove… преди да е станало късно

Видео на Greenpeace от кампания за спасяване на индонезийската дъждовна гора.

10х to blog.unone.org

Да спасим мъжа… от деградация

Оказва се, че имало „истински” и „фалшиви” мъже. Поне така ни учи една най-големите компании за производство на бира у нас.

Разтревожена от статистиките, че все повече мъже изоставят любимите си занимания като гледане на мач, скарата в компания на приятели и пиенето на добра бира, за да ги заменят с нетипични за същността им занимания като разлистване на модни списания и разходки в мола, „Каменица” реши да подеме кампания за спасяването на мъжа.

Кампанията вече започна в българската преса с публикуване на манифеста „Да спасим мъжа”. Манифестът припомня, че мъжкият имидж не се постига с козметика и шарени коктейли, а със запалване на огън и построяване на колиба или сал. А мъжката жажда се утолява само с бирата на истинския български мъж в компанията на добри приятели! Мъжете знаят защо…

Това ни обясняват в платена публикация от средата на миналия месец „Каменица” и гордо обявяват, че същинската кампания тепърва предстои.

Търсейки как да имплантират идеята за равенство между автентичната мъжественост и лоченето на ферментирало нишесте, от „Каменица” и незнайна за мен творческа (т.е. „криейтив”) агенция, са решили за много удачно да съберат всички хетеросексистки стереотипи за признаците на „разклатената” мъжественост и да ги противопоставят на един образ на мъжа, който една уважаваща се средностатистическа жена би определила като „нагъл и мазен търтей”.

С други думи казано, в услуга на икономическата изгода „Каменица” е решила да експлоатира мита за мъжката склонност към безделничество и нечистоплътност и респективно да заклейми онова, което най-бегло бихме могли да определим като „метросексуално”*, като го етикетира с гриф „не-мъжествено”.

Нещастниците, които не отговарят на безмилостно строгия списък от манифеста, за „Каменица” са просто „не-истински” мъже, а това  недвусмислено ни се внушава като нещо лошо. В крайна сметка те са „разтревожени”.

Тази кампания определено е анти-гей, но не в смисъла на критиката на Марк Симпсън и други към изфабрикуваната нарцистична и хомоеротична репрезентация на мъжествеността (която от „Каменица” е мислена — макар и индиректно заявено — като анти-мъжественост, тоест женственост). Причината да твърдя това е, че тук се говори за „нетипични за същността им (на мъжете - бел. авт.) занимания”.

Ето как неусетно и у нас големите корпорации започнаха да експлоатират популистки идеи в услуга на финансовата изгода. Някои се правят на много „еко”, като ни предлагат да се откажем от хартиена фактура, за да спасим дърво, а други… е, други са решили да спасят мъжа от „изпедерастяване”, да си го кажем право в очите.

Поне да беше с вкус.

Гласувай

_______________
* Метросексуалност е термин, изкован от британския журналист Марк Симпсън, специализирал се в поп културата, медиите и мъжествеността. В своя статия от 1994 г. той определя метросексуалния мъж като „най-обещаващия потребител на пазара за това десетилетие”, лъскав продукт на суетата и модата. Терминът няма отношение към сексуалната ориентация на обекта, въпреки че Симпсън недвусмислено намеква, че този образ е продукт на стереотипите на масовата гей-култура в лицето на универсалната „весела” гей-идентичност.

„Педерас” уби дете… отново

Сашко беше на 11 години. От Русе. Той бе прилежен ученик, обичаше да рисува, да чете енциклопедии, да играе на компютъра си. Спортът не му бе присърце, не се интересуваше и от коли. А всичко това го правеше доста по-различен от останалите момчета.

И останалите момчета чувстваха това. Те се подиграваха на Сашко — на начина, по който се държи, на нещата, от които се интересува, на дрехите му. И така всеки ден. Всеки ден преди да бие звънецът за влизане в час, Сашко преживяваше малък кошмар. Наричаха го „педал”, „обратен”, а най-милото беше „гей”. Сочеха го с пръст, бутаха него или учебниците му на земята, взимаха му химикалките и тетрадките. Понякога го удряха с юмрук в рамото или гърба.

Казват, че някои учители забелязали това, но не обърнали особено внимание. „Обичайно е децата да говорят такива неща. Детинщини!”

В очите на Сашко, обаче, нещата като че ли не са стояли точно така.

В слънчевия следобед на 6 април 2009 г. Сашко, който живееше с майка си, се прибрал в къщи. Нея я нямало. Той взел един канап за простор, завързал го добре за полилея в детската стая, и се обесил.

Сашко беше на 11 години.

За Расате, Крумова и словото на омразата в публичното пространство (действие първо)

Ето че и аз стигнах до тази тема. Силната ми заетост не позволи да реагирам адекватно така, както аз исках. Не го правя и сега по същите причини, но все пак считам, че е време да засегна въпроса.

На 1 април 2009 г. — колко шеговито само — водещ на „Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия не беше Милен Цветков, а Лора Крумова. Темата — „Има ли дискриминация към хората с различна сексуална ориентация”. Интересното в предаването не бе чак толкова обсъжданото, колкото начинът, по който тя бе коментирана, поведението на водещата и поканените гости, а именно представителите на крайнодясната организация Български национален съюз (БНС), представени от вожда си Боян Станков, с артистичен псевдоним „Расате”, и Пламен Христов, член на националното ръководство на БНС.

Предаването представляваше помитаща демонстрация на слово на омразата в публичното пространство (и то в национален ефир), журналистическа некомпетентност и погазване на Етичния кодекс
на медиите (чл. 1.1.4-6, 1.3.4 и 2.5.1), както и на Закона за защита от дискриминация (чл. 4.1 и чл. 5).

Изглежда Нова телевизия бе забравила, че България все още е страна, където толерантността е чувствителен въпрос и актуален проблем; беше забравила, че кройнодесните и националистическите партии са най-изявените носители на опасността от враждебната реч, чрез която прокарват и легитимират расистки и дискриминативни идеи и тези; беше забравила, че у нас има ЛГБТ хора, за които поведение, като това на г-ца Лора Крумова, са публична и лична обида.

Множество бяха реакциите спрямо предаването, а неформалната група Български активистки алианс изпрати писмо до собствениците на Нова ТВ, шведския консорциум MTG.

От MTG пристигна отговор, който е единствената адекватна реакция от ответните страни до момента:

Уважаеми Станимир Панайотов,

Български Активистки Алианс,

На първо място бих искал да обясня позицията на MTG като компания. Един от нашите принципи е силното убеждение да бъдем работодател, гарантиращ равни възможности, като осигуряваме равни възможности на всички служители без оглед на раса, националност, пол, психични или физически увреждания, семеен статус, или сексуално предпочитание. Ние винаги даваме най-доброто от себе си, за да осигурим на нашите служители здравословна и позитивна работна среда, свободна от всякакъв вид дискриминация.

MTG има своя собствена програма за социална отговорност – казва се “Съвременна отговорност”.

Също така имамe и фирмена програмна политика, в която декларираме:

”Ние сме ангажирани да използваме властта на медията отговорно, и по тази причина винаги търсим възможности, които да подсилят ползите, които телевизията може да предложи по същия начин, както винаги търсим начини да намалим вредата, която телевизията може да причини”

След това въведение и въпреки, че ние силно подкрепяме редакционната независимост, надявам се разбирате, че ние не приемаме излъчването на програми като тази, която посочихте на нашето внимание.

Затова предприехме действия да гарантираме, че едностранно шоу като това няма да бъде излъчено отново.

Искрено се извиняваме за вредата, която то може да е причинило.

С най-добри пожелания,

Берт Вилборг

Мениджър Комуникации / MTG

Viasat Broadcasting UK Ltd, London

Отговор имаше и от БНС, но него трудно бихме зачислили в графа „адекватна реакция”.

Какво ни казва този случай?

Най-напред той е демонстрация на основния проблем в публичното говорене по ЛГБТ темата в България, който стана видим още по време на обществения дебат около парада на гордостта в София през 2008 г., а именно — нежеланието на българските медии да се образоват по ЛГБТ темата и да я отразят сериозно и адекватно. Процесът на говорене по тази тема минава през призмата на иронията, на насмешката, на шоуто, на риалити формàта. Търси се сензацията, скандала, колизията, за сметка на информираността, приобщаването, интегрирането.

Крайното дясно на свой ред не се нуждае от коментар. То затвърди образа си на анти-интелектуална, популистка и клеветническа мощ, която търси политически дивиденти чрез всякакви противни на етиката похвати, сред които и най-традиционният й инструмент — насаждащата омраза публична реч. С този инструмент самонабедилите се за националисти патриотари търсят легитимация и преутвърждаване на агресивния си патриархален хетеросексистки социален модел, който парадоксално влиза в противоречие със социологическата действителност у нас, както чрез фактическото съществуване на ЛГБТ хората и общността като част от българската нация, така и чрез фундаментално изменения модел на семейството, преминало към една прото-егалитарна форма.

Сега остава да разберем дали компетентните по проблема институции — Комисията за етика в електронните медии, Съветът за електронни медии и Комисията за защита от дискриминация — ще предприемат очакваните от тях действия. Това ще е една прекрасна проверка за зрелостта на тези институции.

Следва продължение…

Гласувай

Хомофобските изказвания на Бойко Борисов: един Идеалист-ичен отзвук

„Балканско-ориенталският отговор на Борисов” (както се изразиха от „Идеалист”) към нападките на премиера Сергей Станишев от миналата седмица получиха и международна видимост в новината, която изпратих на PinkNews.co.uk.

За пропусналите ще припомня: миналата седмица премиерът Сергей Станишев заяви, че БСП няма да допусне партията на Бойко Борисов ГЕРБ да управлява страната. По думите му, цитирани от „Дарик радио”, ГЕРБ е в състояние да „мутризира” целия обществен живот.

„Радостното е, че вече нищо не зависи от премиера Станишев,” коментира лидерът на ГЕРБ и кмет на столицата Бойко Борисов по повод изявлението на премиера.

„Аз бих му отвърнал в същия стил, че бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения,” каза Борисов, цитиран от БНР.

Няколко съображения около Отвореното писмо до Парламентарната комисия по правни въпроси

Посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!”

Миналата седмица написах едно писмо. Помогнаха ми. Всички, които бяхме съгласни с написаното в писмото, се подписахме под него. Беше вдъхновяващо, до момента в който не видях как някои сториха това от куртоазия, а други — въобще не пожелаха. „Това не се отнася до мене,” рекоха.

По-важното, върху което ще размисля тук, е начинът, по който това писмо се прие сред някои от ЛГБ хората, които по един или друг начин попаднаха на текста. Тая реакция много ме озадачи и ме накара да се замисля за момент „Моя ли е вината”. А това е нещо твърде лошо. Да се замислиш, че можеш да имаш вина тогава, когато си защитил себе си и една идея. Идея, която днес май се ползва преди всичко за дъвка и нищо повече, но това не променя факта, че сама по себе си е идея и то добра. Идея, в която шепа „глупаци” все още вярваме.

Минути за куиър лексикология (ІІІ) — Coming out

В английския език фразеологизмът coming out през последните години доби специфично значение в контекста на т.нар. куиър науки (queer studies) — дисциплина, изучавана в няколко американски университета. Тази фраза е съкращение на coming out of the closet или „излизане от дрешника” и има за цел да обозначи доброволното публично деклариране на половата (сексуална) ориентация от страна на нехетеросексуален. Асоциацията тук се състои в това, че дрешникът (или килерът, шкафът) са традиционни скривалища в играта на криеница. „Излизането от дрешника” в алегоричен план представлява изваждането наяве на нещо, което е било скрито.

В по-широк смисъл терминът описва цял един психологически процес на повторно преживяване на загубата, която се случва при откриването и утвърждаването на нехетеросексуалния Аз от самата личност (моментът в който личността осъзнава, че не е хетеросексуална), само че този път под формата на публично заявяване и отстояване, както и последващите от това процеси на самоутвърждаване на позитивния нехетеросексуален Аз. Казано с други думи става въпрос за процеса на еманципация или поне онази част от него, която зависи и се движи от самата нехетеросексуална личност.

С навлизането на богата и разнообразна преводна литература, свързана малко или много с куиър въпросите, проблематично до известна степен стана и пренасянето в българският език на фразеологизмът coming out. Всъщност проблем има и далеч отвъд преводаческата практика, тъй като и много нехетеросексуални в своето ежедневие се колебаят коя дума да използват за описването на тоя процес или пък използват думи, които са натоварени с негативна конотация.

Минути за куиър лексикология (ІІ) — хомосексуалност vs. хомосексуализъм

Измина доста време от първия ми пост посветен на лексикологията свързана с нехетеросексуалните хора.

Както вече споменах, лексикологията е науката за думите и тяхното значение, произход и употреба. Лексикална пък се нарича тази грешка, при която дадена дума е употребена погрешно, тоест без разбиране за нейния смисъл. Няма да крия факта, че аз никак не съм специалист-езиковед и съм далеч от тънкостите на българската граматика.

Никога не съм можел и не съм претендирал, че мога да пиша и да се изказвам перфектно, даже добре. Но съм от хората, които обичат да знаят какво казват и понякога си правя труда да се вглъбя в природата на думите. Днес ще се вглъбя в природата на две привидно родеещи се и взаимозаменяеми думи и ще се постарая да обясня защо според мен едната не е правилна и не бива да е предпочитана за употреба, даже напротив — би трябвало да се изостави в полза на другата. Става дума за хомосексуалност и хомосексуализъм.

(Не)културата на българските тийнейджъри

От известно време насам наблюдавам изказа на днешното младо поколение, начина по който протича мисълта им и по който я изразяват. Тези див(н)и отрочета на прехода говорят един много интересен български език, който спокойно може да бъде отцепен като втори македонски, защото не по-малко наподобява някакъв особен, изопачен диалект.

Въобще езиковата култура в България през последните няколко години бе групово изнасилена, а днес, така да се каже, системно и ежедневно се пребива почти до смърт. Това, разбира се, има и своите логични последствия — оказва се, че дори малкото 15-годишни у нас, които четат, не разбират прочетеното. Това е сериозен проблем, на който следва да обърнат внимание не само институциите, които са отговорни за образованието на децата, но и родителите на тези деца. Всъщност, в определени случаи, второто може да се окаже много по-важно.