На днешната дата: Първите затворници в Аушвиц

На петдесетина километра западно от Краков лежи едно тихо и спокойно полско градче, не по-голямо от Дупница или Разград. На днешната дата през 1940 г. името на това градче остава завинаги белязано от историята със своеобразното начало на едно от най-кървавите и гнусни престъпления в историята на човешкия род.

През май 1940 г. тук бе построен първият истински концентрационен лагер – Аушвиц І. Предназначен за поляци, командването му е поето от отговорника на Заксенхаузен (трудов лагер близо до Берлин, който официално не е бил лагер на смъртта) Рудолф Хьос. През октомври е създадено още едно крило до селището Брезнинка (на немски – Биркенау) – Аушвиц ІІ, първоначално предназначен за 100 000 руски военнопленници, а сетне за евреи и цигани. През юни 1941 г., по разпореждане на самият Химлер, Аушвиц е значително разширен. Построяват се „бани“ (замаскирани газови камери), навеси за съхранение на трупове и крематориуми. Така шест месеца преди конференцията във Ванзее, среща в щабквартирата на СС през януари 1942 г., даваща официален характер на Окончателното решение, де факто се правят първи стъпки по изпълнението на това решение. През май 1942 г. е построен и Аушвиц ІІІ (Моновиц) – трудов лагер за робска работна ръка. В района има още ок. 40 сателитни лагера, някои от които на километри от основния корпус.

Пред съда в Нюрнберг по-късно Хьос с нескрита гордост ще заяви, че той именно измисля използването на газа циклон-Б за масово умъртвяване – система по-ефективна от методите с въглероден окис на Треблинка. Новите камери на Хьос умъртвявали наведнъж 2000 души, докато в Треблинка – едва 200.

Входът към Аушвиц І

„Невръстните деца, продължава с гордост той, неизбежно бяха изтребвани, тъй като, поради възрастта си, са нетрудоспособни. […] Поляците от околностите навярно са знаели [какво става там], тъй като отвратителната, предизвикваща гадене воня от изгарянето на тела се бе просмукала в целия район.“

Броят на изтребените е колосален. Влаковете, камионите и автобусите пристигащи след 1942 г. понякога водят наведнъж по 6000-7000 души. На разтоварната рампа са посрещани от групи „доктори“ на СС, сред които и Йозеф Менгеле. Тези „медици“ жадно подбират подходящи за извратените си псевдонаучни експерименти „обекти“.

След като биват обгазени, телата се кремират, и когато към края на 1944 г. броят им достига повече от 6000 души на ден (!) костницата се препълва. Налага се да се изкопаят масови гробове и хвърляните в тях тела да се горят на открито. Пред Нюрнбергския процес Хьос сам не може да каже с точност с какъв е броя на избитите, но колебанията му започват от 1 135 000 и стигат до 3 млн.

Има още много какво да се разкаже, но аз не възнамерявах да разкажа и това, което казах дотук. Спонтанно сметнах за необходима тази грозна илюстрация на събитията. А тя е само щрих. На днешната дата, 14 юни, през 1940 г. в Аушвиц пристигат първите полски затворници. Мисля, че в страните от цялата Европейска общност днес трябваше да вият сирени – едноминутен жест, не толкова на съжаление и оплакване клетите съдби на зверски умъртвените невинни, колкото едноминутно мълчание от срам за това, на което само човек е способен. Животно такава масова жестокост не би могло да сътвори.