20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките (ІІ)

27 юни, 2007 at 1:54 am 13 коментара


Прочети допълнената и редактирана версия на тази статия тук.

11. Не бива да се разрешава на хомосексуалните да отглеждат деца, за да не станат и те „обратни“.

Две са основните направления, по които се отрича „целесъобразността“ на осиновяването на деца от еднополови двойки: възможността тези деца също да станат хомосексуални (а за някои това си е голяма обществена беда) и опасността от психологическите последици върху дете, отгледано от двама еднополови родители.

Първата от двете тези е преди всичко традиционно-консервативна и поддържана главно от религиозни организации. Продължавайки разсъжденията от митове № 2 и 9 ще разберем защо децата, отгледани от хомосексуални двойки не могат просто да „копират“ интимните взаимоотношения на родителите, „превръщайки се“ сами в хомосексуални, т.е. да бъдат „възпитани в хомосексуалност“. Разбира се те могат да копират хомосексуално поведение, но не и истинско хомосексуално влечение, което в крайна сметка ще ги „обрече“ да бъдат просто такива, каквито са. Провеждани са наблюдения върху сексуалната ориентация на деца в такива семейства. От повечето извода е видимо категоричен — половата ориентираност на детето не е свързана с типа на семейството, в което е отгледано.23, 24, 25, 26 Според някои изследвания дъщерите, отгледани в лесбийски двойки (но не и синовете), проявяват по-голяма склонност към еднополови романтични увлечения за даден период от време (обикновено пубертета).

Съществуват и изследвания, докладващи за области, където отгледаните от еднополови двойки деца се справят по-добре от връстниците си, например участие в учебния процес25 или способността за водене на разговори за секса с родителите.27 Отчетена е и по-голяма равнопоставеност в родителските грижи при еднополови родители.28

Противници на еднополовите бракове твърдят, че те са, в най-добрия случай прибързани, а в най-крайните мнения — разрушителни. Твърди се, че родителството, както и осиновяването от хомосексуалните крие сериозни опасности. Малочислена група социални изследователи са посветили работата си на „разобличаването“ на тези рискове. Типичен пример е Пол Камерън (Paul Cameron), директор на „Института за изследване на семейството“ (Family Research Institute). Според сайта си (Familyresearchinst.org), института „е основан през 1982 г. с една главна цел: създаването на емпирични изследвания по въпросите на традиционното семейство, в частност хомосексуалността, СПИН, обществената сексуална политика и злоупотребата с наркотици.“

Камерън обикновено цитира случаи на съдебни дела, свързани с попечителството на хомосексуални двойки, случаи на правни и политически дебати. Автор е на ок. 40 материала през последните 25 години, застъпващи тезата, че хомосексуалността има негативни последици за децата и обществото. Камерън твърди и че между 1/3 и 1/2 от случаите на сексуална злоупотреба от страна на хомосексуални осиновители се касае за хомосексуални приемни родители.29 (Каква позната идея, нали!? Вж. мит №8) Без да се впускаме в подробности за критиките към тази клеветническа псевдонаучна продукция (а те са много), ще отбележим, че Камерън е изключен през 1983 г. от Американската асоциация по психология, а в последствие и уличен от Американската асоциация по социология в „последователно преиначаване и погрешно представяне на социологически изследвания върху сексуалността, хомосексуалността и лесбийството.“30, 31 Въпреки наличието както на научна, така и външна критика (федерален съдия е окачествявал трудовете на Камерън като „пълно изопачаване“), трудове като неговите се радват на голяма популярност сред негативно настроени към хомосексуалността групи и успешно служат като инструмент за внедряване на анти-хомосексуални настроения и дискриминация.

Както отбелязах в началото, другата линия на „тревожност“ по въпросът за осиновяване на деца от хомосексуални двойки е свързан с евентуалните психологически последици върху детето. Тази позиция на загриженост принадлежи не само на предубедени спрямо хомосексуалността лица. Изследванията в областта са немалко. Тревогата е свързана с това, как едно дете би се справило с евентуалната негативна обществена нагласа спрямо факта, че родителите му са хомосексуални; т.е. как дискриминацията спрямо родителите ще се отрази на детето. Личностови аспекти на развитието също са обект на загриженост, например индивидуализация, психиатрична оценка, поведенчески проблеми, интелигентност, способност за морална преценка и пр. Като цяло изследванията не намират съществени различия по тези пунктове. Твърденията, че децата отгледани от еднополови двойки страдат от дефицит на личностовото развитие нямат емпирична основа.32

12. Християните по света са единни в позицията си срещу хомосексуалността — Библията ясно я заклеймява.

Позицията на християнската църква по въпросите на хомосексуалността се основава главно на Библията. А християнската църква не изчерпва понятието „християнство“. По света съществуват множество християнски деноминации и всички те интерпретират едни и същи пасажи на Библията по различни начини.

Пет са пряко свързаните с еднополовото сексуално общуване пасажи от Библията. Традиционно източното православие и католицизма ги интерпретират като заклеймяващи хомосексуалността, въпреки че в тях се говори за еднополов сексуален контакт, не за сексуални ориентации, по простата причина, че по времето на написването на книгите от Светото писание не е съществувало такова понятие. Някои съвременни теолози и християнски деноминации обаче преразглеждат из основи интерпретацията на тези спорни текстове.

Позицията на православието и католицизма се основава преди всичко на мирогледните възгледи и библейски интерпретации на църковните отци и светци-мистици (като Тома Аквински или пък Хилдегард Бингенска). Причината е, че в самата Библия — една доста обемна книга — засягащите хомосексуалността пасажи са действително малко. Отрицанието на хомосексуалността се подкрепя за целта често чрез по-общи въпроси, като сътворение, любов и семейство. Библейският мироглед е подчертано хетероцентристки и например факта, че Бог е сътворил хората мъж и жена (Битие 5:2) е достатъчен според някои, за да се докаже, че Бог не е предназначил човека за еднополово сексуално общуване, следователно (но защо?) то е грях. Същата логика ще открием в случай, в който използвате клечка за зъби, не за да си чистите зъбите, а с някакво съвсем друго приложение. Щом клечката е за зъби, т.е. „сътворена“ е с тази цел, ще да е нередна употребата й с друг умисъл! Тази наивистична логика не е нищо друго, освен отчаян опит да се обосноват предразсъдъците и дискриминацията спрямо хомосексуалността.

Изключително са тачени оскъдните библейски цитати, обговарящи еднополовото сексуално общуване. Те са следните: Битие 1—2, 19:1—25; Левит 18:22 и 20:13; Римляни 1:24—27; 1 Коринтяни 6:9, 6:10; 1 Тимотей 1:9—11; Юда 1:7. Валидността на интерпретациите на тези цитати е оспорвана не просто от теологична, но и от лингвистична гледна точка. Причината е, че понятието „хомосексуалност“ е продукт на 19 век и по времето в което е написана Библията то не е съществувало в никой език. За целта в библейския текст по отношение на еднополовото общуване винаги се използват думи, като „мъжеложничество“, които в крайна сметка се отнасят на първо място до идолопоклонничеството, а на второ — до свързаната с него паганска хомосексуална храмова проституция. С което Библията (нищо необичайно) заклеймява идололатрията и проституцията, но не и самата полова ориентация. По времето на написването на Библейските текстове хомосексуалността не е представлявала сексуална ориентация, а тип поведение. На авторите на библейските текстове, които видимо влагат в текста личната си позиция (с нетеоморфни по характера си квалификации, като „гнусота“), не е било известно, че половото поведение на човека може да се влияе от генетични или хормонални изменения, едва ли са имали понятие за поведенческите науки и най-малко са разбирали от детерминанти на поведението.

Думата „содомит“ (Sodomite) идва от „содомия“ (Sodomy), а тя на свой ред е превод на староеврейското „кадеш“ (קדש), извикващ аналогия с града Содом. Етимологията на тази дума ни отвежда до корена кадаш (קדש — пише се по същия начин, но с други диакретически знаци; по технически причини не бих могъл да го изпиша тук). Кадаш значи чист, божествен, „свещен“. Кадаш се използва по адрес на човек, посветен на някакво божество и поради това, считащ себе си за по-близък до божеството от обикновените хора (вж. напр. Исаия 65:5, където е употребена именно тая дума „защото съм свет за тебе“ в българския синодален превод или קְדַשְׁתִּ֑יךָ). „Кадеш“ на свой ред пък е дума, означаваща мъжка храмова проститутка, т.е. жиголо, посветен на Астарта или Венера и отдаващ тялото си в тяхна чест (вж. напр. Второзаконие 23:18).52 Както се вижда „содомията“ или „мъжеложничеството“ ни отвеждат не при някоя сексуална ориентация, а при добре известната враждебност на юдеите към алтернативните култове, поради етническият им монотеизъм. Векове наред обаче в тези думи се влага предумишлено съвсем друг смисъл и те се представят, като заклеймяващи хомосексуалността.

Революционен е труда на американския историк Джон Босуел (John Boswell), който през 1980 г. публикува книгата си „Християнство, социална толерантност и хомосексуалност“.33 В него Бозуел аргументира тезата, че част от преводите на споменатите библейски пасажи са съзнателно преиначени, а друга — съзнателно изопачени в интерпретацията, за да се представят като заклеймяващи хомосексуалността (подобно на приложения тук пример). Налични са и вътрешни противоречия в текстовете, главно във връзка с разказа за Содом и Гомор. С богата ревизия на историческата действителност Бозуел показва, как отношението спрямо хомосексуалността се е изменило във времето, дори вътре в самата църква, която, според него, преди е признавала еднополовия съюз като валиден.

Днес редица протестантски деноминации поддържат интерпретациите на Бозуел и някои по-съвременни теолози, като д-р Дейвид Хилборн (David Hilborn).

13. Хомосексуалните искат специални права за гейовете и лесбийките.

Окачествяването на основни човешки и граждански права като „специални“ е ярка проява на демагогия и опит за съзнателно и целенасочено манипулиране на общественото мнение. Едва ли някой нормален човек ще нарече така правото да бъдеш нает и да запазиш работата си според квалификацията и заслугите си, наместо според сексуалната си ориентация, етническата, верска, расова или друга принадлежност. Правото да бъдеш обслужен наравно с останалите клиенти в ресторанта или супермаркета също, като че ли, няма отенъка на специално. Правото да се разхождаш по улицата хванат ръка за ръка с човека, когото обичаш, без да се боиш, че можеш да бъдеш нападнат и пребит за това, което си или за това кого обичаш, също звучи относително обикновено. С две думи — хомосексуалните и бисексуалните искат тези права, които имат всички останали средностатистически граждани на една страна, включително правото да сключват юридически брак и да отглеждат деца — свои или осиновени. Ако някой вижда в това искане нещо специално, само защото го искат хомо и бисексуалните, то проблемът със „специалното“ е у него, а не у хомосексуалните. Няма рационална причина тези искания да застрашават с нещо обществото или правата на останалите хора и малцинства, както се опитва да се внуши от страна на консервативни религиозни и крайно десни партии.

14. Хомосексуални са 10% от населението.

Този мит почива на труда на американския биолог Алфред Кинси „Сексуалното поведение на мъжа“ (1948), макар този факт рядко да се споменава. Той е показателен за това, как наглед ясно написаното твърдение в един научен труд, може да бъде погрешно интерпретирано, преиначено, изопачено от неспециалисти и превърнато в истина, без да представлява такава. Булевардни списания, бастиони на популярната психология, ползвана предимно с цел да занимава отегчените домакини, често цитират този „факт“ в статии от типа на „10 неща, които мъжът на средна възраст си мисли по време на секс“. Несериозността на тези твърдения, както и на самите статии и издания в които са публикувани, следва да е очевидна за интелигентния читател.

В „Сексуалното поведение на мъжа“ Кинси докладва, че 10% от мъжете „на възраст между 16 и 55 години са повече или по-малко преимуществено хомосексуално ориентирани (т.е. равнище 5 или 6) в продължение на поне три години.“34 Както се вижда, споменатите 10% имат съвсем конкретен контекст. Неправилно схванат, смисъла на изречението често се губи и съкращава на „10% от мъжете … са … преимуществено хомосексуално ориентирани.“ Накрая смисълът му съвсем се изопачава, като се твърди, че хомосексуалните въобще (и мъже, и жени) са 10 константни процента от популацията (най-често се има предвид човечеството въобще). Всъщност фактите, които Кинси ни показва, далеч не говорят за подобно нещо.

Първо, в труда си Кинси говори за типове сексуално поведение — както вече споменахме той в известен смисъл отрича валидността на дихотомичните категории. Избягва ги и не категоризира хората съобразно тях. Второ, Кинси визира само мъжете и то в определен възрастов диапазон. Трето, той говори само за онези, които се класифицират в пета или шеста степен по скалата на Кинси. Четвърто, изследването на Кинси е валидно за САЩ, където е било проведено. Това не дава основание да се твърди, че статистическите данни ще бъдат същите в България например. Пето, както вече се отбеляза, скалата на Кинси класифицира поведението, но не и самата сексуална ориентация — тя представлява емоционално привличане и сексуално желание, не само проявено поведение. Това ни кара да се усъмним, че е възможно тази цифра да е по-голяма, а не, както твърдят опонентите на хомосексуалността — по-малка.

Световното секс проучване на компанията „Durex“ за 2005 показва, че 20% от допитаните от населението на САЩ се самоопределят като хомосексуални, а от България — 9%. Това изследване също е ненадеждно, предвид че е провеждано чрез Интернет, което поставя под съмнение представителността на групата респонденти за популацията, която представят.

15. Родителите трябва да отхвърлят хомосексуалността на децата си и по възможност да се опитат да ги откажат или излекуват от нея.

Тази позиция спрямо сексуалната ориентация на синовете и дъщерите никак не е рядка. Тя почива главно на дезинформация или въобще на отсъствието на такава по въпросите на хомосексуалността. А най-страшното е, че последствията от нея могат да имат фатален изход. За едно дете няма нищо по-страшно от отхвърлянето от собственият му родител. Объркаността от обществено заклеймените чувства и желания, които то изпитва, комбинирани със системно насажданото чувство за „ненормалност“ и „греховност“, стават взривоопасна маса. Клечката кибрит за нея е отсъствието на подкрепа (и дори напротив) от страна на родителя — най-близкия. „Въпреки множеството проучвания и убедителни свидетелства, все още съществува едно нежелание да се признае връзката между традиционната социална стигматизация (позорно заклеймяване) на хомосексуалността и високият брой на опитите за самоубийство сред юношите и младите мъже, идентифицирани като гейове от самите тях или от другите.“ Това пишат Мишел Доре и Симон Л. Лажьонес в книгата си „Мъртвите момчета не танцуват“ (Hermes Publishing, София 2005). В това забележително изследване двамата автори ясно показват, че хомофобията може да убива и индиректно.

Емоционалната травма, която са способни да нанесат непримирими родители върху крехката и объркана душевност на своите хомосексуални деца-тинейджъри е често необратима. А подлагането на различни (псевдонаучни) лечения и терапевтични методи спрямо хомосексуалността е същински риск за психичното здраве на младежите. Твърдението, че трябва и е възможно да се „лекува“ нещо, което, както показахме дотук, не се нуждае от лечение и не е просто (или дори възможно въобще) да се промени, спокойно можем да отнесем към анти-хомосексуалните нагласи, стоящи зад печални съдби, като споменатите.

Интересно, мисля, ще е да споменем, че високият процент на самоубийство сред хомосексуалните младежи, сравнени с техните връстници, години наред, а дори и днес, е сочено като доказателство за психическата лабилност на хомосексуалните. Като причина за тази лабилност обаче се сочи самата хомосексуалност, а не социалната стигматизация, дискриминация и натиск спрямо хомосексуалните.

16. Хомосексуалните по-често се депресират, мислят за самоубийство и имат лабилна психика.

Този мит е горещо подклаждан преди всичко, защото е по-лесно да бъде аргументиран и „доказан“. Ала за какво доказателство говорим? Действително много изследвания посочват тенденции на повишена тревожност и депресия сред популацията на хомосексуалните, сравнени с хетеросексуалните. Причините за повишена тревожност и суицидни помисли сред хомосексуалните младежи бяха изложени в предходната точка. Тук именно, цитиращите източниците по темата прибягват до чиста проба демагогия, намирайки причината за проблема в самата хомосексуалност. Самоочевиден обаче, мисля, е факта, че произхода на подобна депресия се корени в социалната стигматизация и натискът върху хомосексуалните от старана на обществените норми, а не в самата хомосексуалност като клинична единица.

Твърдението за лабилна психика и съпътстващи хомосексуалността психични проблеми при гейовете и лесбийките твърде отдавна бе разобличена за пръв път като лъжа и оттогава до днес непрестанно се трупат изследвания в полза на първоначалните изводи. Те са направени от американската психоложка Ивлин Хукър (Evelin Hooler) още през 50-те. В едно свое забележително изследване53 Хукър сравнява две групи от по 30 мъже — хомосексуални и хетеросексуални. Двете групи са подложени на три различни проективни теста, които в последствие са разгледани от трима специалисти в областта на проективните тестове. На експертите, прегледали резултатите, не са предложени никакви други данни, освен самите тестови резултати. Те са помолени да определят психологичното здраве на обектите и като бонус — да посочат сексуалната ориентация на всеки един. Както продължава да твърди мита и днес, би следвало да се открият свидетелства за психични разстройства, съпътстващи хомосексуалността. Със скала от 1 до 5 е оценявана психологичната приспособеност на личностите, чиито резултати са подредени в случаен ред. Впоследствие резултатите на двойки мъже — по един хомосексуален и един хетеросексуален — са представени на експертите с молба да бъде посочено „кой кой е“. Резултатите са недвусмислени. Двете групи не показват съществена разлика в степента си на приспособеност, а хомосексуалните от двойките са идентифицирани правилно в 50% от случаите. Тоест, клиничните „критерии“ имат валидността на чиста проба налучкване.

Факта, че е изследовател, а не клиничен специалист, обрича изследването на Хукър на забрава, чак до 1973 г., когато нейният труд, заедно с този на Алфред Кинси, са сред цитираните научни изследвания, използвани като основание хомосексуалността да бъде извадена от списъка с психични разстройства на Американската асоциация по психиатрия.

17. Хомосексуалните масово се заразяват с ХИВ и са изложени повече на опасността от СПИН.

Този мит води началото си от самото откриване на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). Първите появи на симптомите на болестта в САЩ датират от есента на 1980 г. Появяват се у мъже на възраст между 30 или 40 години. Мъжете страдат от една разновидност на пневмонията, мозъчни абсцеси, предизвикани от един паразит по животните и една рядка форма на тумор, обичайно наблюдавана в напреднала възраст. Общото между тези симптоми са две неща. Първо, страдащите от тях с подчертано подтисната имунна система. И второ — всички пациенти, у които е наблюдавана болестта, са хомосексуални. Синдромът бива наречен „гей-свързано разстройство в имунитета“, ала впоследствие се преименува на СПИН.35 Здравословните проблеми на хомосексуалните обаче слабо интересуват обществото по това време и медиите на практика не засягат проблема. До момента, в който става ясно, че СПИН не е „чумата на гейовете“, а „чумата на 20 век“, поразяваща всички, без оглед на сексуалната им ориентация.

Борбата за събуждане на обществена тревожност по въпроса е жестока. Причината болестта да е открита първо и главно сред хомосексуалните мъже е факта, че по това време — ерата на дрогата, екстази, безпаметните купони в крайпътни вили и златни години за порноиндустията — сексуално промискуитетните гейове и наркомани в САЩ водят подчертано разблуден стил на живот. Макар да става известно, че болестта се разпространява по полов път, лидери на някои гей-организации полагат неимоверни усилия да отрекат този факт. Увлечени от романтизма на борбата за социална дестигматизация и равноправно третиране. хомосексуалните в САЩ по това време приемат еротизмът към същия пол като определящ не само сексуалната им ориентация, но и идентичността им. Според този изкуствено създаден стил на живот геят, който не прави секс когато и където пожелае, отхвърля своята идентичност и страда от интернализирана хомофобия.36 Този стил на живот до голяма степен допринася за утвърждаването на нашия мит №7. Бързо разпространилата се епидемия на СПИН спомага за повдигането на широк обществен диалог и за хомосексуалността, по това време все още тема-табу, започва да се говори все по-открито и свободно. Подемат се кампании за информиране на обществеността за разпространението на СПИН. Тези кампании и усилията за по-голяма социална помощ към рисковите групи, като хомосексуалните, водят до повишаване на личното самоуважение на тези групи и понижават вероятността гейовете да отстояват навици във високорискови полови практики.37

18. Хомосексуалните се обличат в дрехите на другия пол и искат да станат като него.

Изненадващо широко разпространено е нелепото вярване, че хомосексуалните травестират. В психологията и сексологията травестия се нарича акта на преобличане в дрехите на другия пол. Практикуването й е известно като трансвестицизъм, трансвестизъм или просто травестизъм. Трансвестицизмът има три основни разновидности.18

На първо място трябва да споменем транссексуалният трансвестицизъм. Той се практикува от транссексуални лица, т.е. лица с разстройство на половата идентичност, а често и на психосексуалната (полова) ориентация. Транссексуалните лица желаят да изоставят дефинираната от биологичния им пол идентичност и да придобият идентичността на противоположния пол, тоест има налице разминаване между анатомичния пол и половата идентичност (чувството, че си мъж или жена): анатомични мъже, които желаят да притежават тялото и идентичността на жени, или анатомични жени, които желаят да притежават тяло и идентичността на мъже.36, 38 Това състояние е същностно различно от хомосексуалността, въпреки, че именно то често се припознава като хомосексуалност, а транссексуалните са квалифицирани като „гейове“ или „педали“, което е съвсем погрешно.

Другият вид трансвестицизъм е фетишизмения трансвестицизъм или травестизъм. Това са хетеросексуални лица, които се преобличат в дрехите на противоположния пол с цел постигане на сексуално удоволствие.18, 39 Фетишизмените трансвестити, постигайки полова възбуда от преобличането в женски дрехи, често пъти в последствие мастурбират или дори извършват хетеросексуално сношение. Любопитно е да се отбележи, че ок. 2/3 от фетишизмените трансвестити са женени, имат деца, и определят себе си като изключително хетеросексуални.39 Определян като психосексуално разстройство, травестизмът често се бърка с транссексуалността, фетишизма и хомосексуалността.

Третият вид трансвестицизъм, който пряко засяга и настоящия мит, е хомосексуалният трансвестицизъм. Той е рядко явление и се практикува от хомосексуални мъже, участващи в развлекателни и шоу програми с цел забавление или ирония на сексуаланта ориентация.18, 39 Преобличането в женски дрехи на хомосексуални мъже е театрално. За разлика от транссексуалността тук не е налице воля за идентификация с противоположния пол или желание за промяна на биологичния. Не е налице и полова възбудимост от акта на преобличане, както при фетишизмения трансвестицизъм.

Преобличането в женски дрехи при хомосексуалните е продукт на една карнавална гротеска на фемининността им. То се среща предимно в гей клубове или по време на гей-паради на гордостта (наричани така, защото имат за цел да заявят гордостта на хомосексуалните личности от това, което са). Хомосексуалните не изпитват нужда от преобличане в женски дрехи и принципно не го правят извън посочените случаи.

19. Бракът има за цел продължението на рода и затова на хомосексуалните не бива да се разрешава еднополов брак. Целта на това искане е разрушаване на традиционните ценности и унищожаване институцията на брака.

Тази теза по същността си е християнска, сиреч религиозна, но за много хора звучи като чудесно оправдание да се ограничат гражданските права на хомосексуалните. В последствие е реконструирана от следпросвещенската мисъл в теза, че в природата е нормално това, което подлежи на възпроизводство, а останалото е отклонение. За съжаление на изповядващите с почти религиозна чувствителност тази максима, природата видимо не е съгласна с нея и отдавна е засвидетелствала механизми, отричащи безусловния й характер.

Ще изоставим за минута конкретиката на брака и ще обърнем внимание на половото поведение като цяло. Половата функция при човека е двояка — прокреативна (репродуктивна), но и рекреативна (емоционално—удоволствена). Подкрепящите гореизложената теза почти винаги пропускат втората основна функция на секса при хората. Тази удобна демагогия обаче е печално проявление на двоен стандарт, предвид, че именно втората от двете функции е най-масово практикувана и от самите хетеросексуални. Д-р Тодор Бостанджиев има един любопитен пасаж относно определението за нормално в половото поведение в своята „Сексология“:

[…] говорейки за отклонение в половото поведение, много е трудно да се определи за какво отклонение всъщност става дума — кое полово поведение е „нормално“, та от него другото да е „отклонение“. Известно е, че подобни полови поведения се наблюдават и при животните. Все пак при животните дефинирането може да е по-просто: при тях половата дейност има само една функция — прокреативна (репродуктивна) и когато тя не се осъществява, половото поведение е неестествено, девиантно. При човека обаче половата дейност има две функции. Половото поведение може да не осъществява прокреативна функция, но да удовлетворява рекреативността, емоционално-удоволствената. Следователно девиантното полово поведение е „отклонение“ по отношение на възпроизводствената, но не и по отношение на комуникативно-емоционалната функция.

Така отклоненията в половото поведение може да се дефинират като относително трайни полови потребности и навици, при които се осъществява само рекреативна, но не и прокреативна полова функция. Девиацията е „ненормална и неестествена“ само по отношение на прокреацията. […] Тук съществува само нравствено ограничение: начинът на общуване да се приема съзнателно и доброволно и от двете страни и да не уврежда здравето и нравствените разбирания на партньорите. При спазването на тези условия как и с кого се осъществява полово общуване остава лична работа на участниците в него.18

„Начинът на общуване да се приема съзнателно и доброволно и от двете страни и да не уврежда здравето и нравствените разбирания на партньорите.“ Въпреки овехтелия си терминологичен апарат и все още видимите влияния от материалистическите хуманитарни теории, от целия труд на Бостанджиев този извод е един от най-забележителните и актуални. Това определение за нормалност при човешката сексуалност действително е валидно за почти всяка област на половото поведение. Нещо повече — твърдението на Бостанджиев, че при животните половата функция се свежда само до репродукцията не е вярно. Доказано е, че някои животински видове засвидетелстват системно рекреативно полово поведение. Още повече, че към днешна дата хомосексуално поведение е наблюдавано у над 1 500 животински вида, за 500 от които е добре документирано. Което още повече показва, колко изкуствена и ялова е теорията за репродуктивния идеал в природата. Да би била тази теза действително напълно вярна и безусловно изповядвана от защитниците си, това щеше да значи, че всеки човек на тази планета, който извършва полово сношение с нерепродуктивна цел, е своего рода „ненормален“. В тази графа спадат всички хетеросексуални двойки по света, правили някога секс с презерватив, противозачатъчни и въобще с намерения различни от зачеването! Но за репродуктивната цел на секса хетероцентристите се хващат само и единствено, когато стане дума за еднополов секс.

В известен смисъл засегнахме този въпрос и по-рано — в теорията за формиране на сексуалната ориентация у човека, която представя за значими както биологичните, така и социалните детерминанти. Стана ясно, че освен базисните си полови репродуктивни инстинкти, човек е способен да изпитва и развива нерепродуктивни потенциали в отношенията си с останалите човешки същества.

Връщайки се към институцията на брака ще трябва да признаем няколко неща. „Семейство“ има много по-широк смисъл от влагания в него от радикално настроени религиозни фундаменталисти. С латинското familia в Древен Рим се означавало цялото домакинство, наедно с роднините и робите, работещи в дома. И ако християнския брак е свидетелство пред Бог, то крайно неприятно е налагането на критериите за него у гражданския брак, който е правен акт пред лицето на държавата, който поражда правови отношения между съпрузите, които по презумпция се обичат. Според конституцията на Република България (чл. 46) е законен само гражданският брак. Да говорим тук за съюзи пред лицето на Бога и за това какво пише в Библията е смешно и несъстоятелно. Това е подмяна на тезисната основа: чрез норми на религиозния морал да се обоснове отказ за даване на граждански права. А двете нямат пряка връзка помежду си, поне до момента, в който страната ни е демократична република, а не християнска или ислямска република, т.е. до момента, в който религиозното право не е еднозначно на гражданското.

От тук започва безкрайно повтаряне на тезиса, че с еднополовите съюзи ще се разруши институцията на брака и ще се накърнят „традиционните ценности”. Това мъгляво понятие за ценности, били те определяни като „традиционни” или „семейни”, е кодова дума в масовата психология, алармираща за опасност — надигаща се голяма промяна, която се кани да унищожи наличния в момента миров ред. Така индиректно се внушава, че еднополовите бракове ще разрушат нещо, ще предизвикат обществен катаклизъм. Как точно обаче — никой не обяснява. Така че не става ясно и на каква логика почива това твърдение, а оттам — и валидна ли е въобще тя. В забележителната си (не само по съдържание, но и по стегнатия си обем) книга „Фундаментализмът”, американският историк на религиите Мализ Рутвен пише:

В поляризирания манихейски свят на фундаменталисткото учение целомъдрието не е достатъчно. Враговете на Бог трябва да бъдат демонизирани. „Изпуснатата” жена е проводник на Сатаната. Фундаментализмът учи, че „семейни ценности” е кодирана дума, означаваща хомофобия. Поне половината литература, издадена от„Фокус върху семейството” – лобистка група от Колорадо, е посветена на отричането на хомосексуалността. Джеймс Робисън, американска телевизионна евангелистка, поставя хомосексуалните в категорията на изнасилвачите, банковите обирджии и убийците: „Не трябва да се вайкате дали е нормално да си хомосексуален.” Въпреки това рядко, почти никога, не се обяснява как точно хомосексуалността подкопава семейните ценности. (В действителност обратното изглежда по-правилно: „обратните” обикновено остават по-близко до роднините, отколкото децата, които сключват брак и напускат дома.)40

Възможно е с тези „традиционни ценности” да се визират ценностите на патриархалния ред и етническата общност — земята, кръвта и вярата. Те често са и ценности на национализма. В случая с еднополовия брак застрашена е кръвта, сиреч продължението на рода. В масовото подсъзнание на етноса атакуването на този архетип е сигнал за заплаха, който се проектира ирационално в съзнанието като чувство на тревожност, както от тази заплаха, така и от глобалната промяна. Психологията на тези ценности и промяната им е застъпена широко и в българската литература, от където тя добре може да бъде усвоена. Това е проблематиката на повестта „Гераците” от Елин Пелин и на разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов например.

Реална заплаха за обществото обаче, като че ли не съществува. И този проблем е от компетенцията не на правистите и политиците, а на психолозите, социалните работници и културните антрополози. Именно значението на тяхното становище обаче най-често се девалвира в обществения дебат по въпроса, преди всичко защото е про-хомосексуално и следователно неудобно. През 2004 г. в отговор на призива на американския президент Джордж Буш за конституционни поправки, забраняващи гей браковете, като заплаха за цивилизацията, Американската асоциация по антропология (най-голямото сдружение на антрополози в света) излезе със следното становище:

Резултатите от продължилите повече от век изследвания върху домакинства, близки съжителства (на семейни начала) и семейства, сред различни култури в различни периоди от историята, не предоставят каквито и да било доказателства в подкрепа на тезата, че цивилизацията като цяло или отделни жизнеспособни социални устройства зависят от брака като изключително хетеросексуална институция. По-скоро антропологичните изследвания водят до заключението, че широката гама от типове семейства, включително тези, основани на еднополова връзка, могат да допринесат за установяването на стабилни и хуманни общества.

Изпълнителният борд на Американската асоциация по антропология силно се противопоставя на конституционни поправки, ограничаващи брака [като достъпен само] за хетеросексуални двойки.41

20. Хомосексуалността е признак за упадък на обществото: тя не съществува в развитите култури.

Този мит е често използван от консервативни пропагандатори и организации, по простата причина, че както в случая със „семейните ценности” от мит №19, създава чувство за опасност. За разлика от мъглявата и неконкретизирана аларма на това понятие обаче, мита за хомосексуалността и културния упадък е значително по-конкретен. И би бил съвсем правдив, ако не пропускаше или преиначаваше редица исторически факти.

На първо място развиващите тази теория за хомосексуалността твърдят, че тя не е съществувала в развитите общества. Коректно ще е обаче да говорим най-напред за еднополово общуване, по простата причина, че понятието „хомосексуалност” твърде тясно ни обвързва с някои типични особености на сексуалната ориентация. И макар че това понятие често се ползва просто като синоним на еднополовото сексуално общуване, тази употреба е твърде неточна и неправилна.

Еднополовите връзки са били и продължават да бъдат организирани в отчетливи категории в различните общества в различно историческо време. Културния антрополог Стивън О. Мъри разграничава три отделни асоциативни модела:42

  • Егалитарен, състоящ се от двама партньори без значение на възрастта. При това и двамата изпълняват равнопоставена, социално приета сексуална роля като хетеросексуални от своя пол. От такъв тип са повечето хомосексуални връзки в съвременното западно общество.
  • Полово структуриран, състоящ се от връзка между партньори, играещи различни полови роли. Пример за подобни отношения са традиционните връзки между мъже в Средиземноморието, Близкият Изток и Централна и Южна Азия, както и хората с Два духа (както са наричани членовете на еднополова връзка от индианците) или шаманските практики на промяна на пола в древните общества. В Северна Америка, това е най-добре илюстрирано от маскулинно-фемининната практика. В Турция и други ислямски страни например, както и в Латинска Америка (Мексико и Бразилия), за хомосексуален се счита само пасивният партньор.43, 44
  • Възрастово структуриран, състоящ се от партньори на различна възраст, обикновено от юноша и по-зрял мъж. Пример за такива взаимоотношения е педерастията сред древните гърци или взаимоотношенията между начинаещ самурай с по-опитни войни; южнокитайските момчешки брачни ритуали; и съществуващите и днес в Централна Азия и Близкия Изток практики.

Обикновено в дадено общество и дадена епоха доминантна е само една от формите на хомосексуално общуване, което не означава непременно отсъствие на другите две. Историкът Риктър Нортън отбелязва в „Интеграционни и егалитарни модели“,45 че в Древна Гърция егалитарните модели на хомосексуална връзка са съществували паралелно с институционализираната педерастия, а практиката на сексуално общуване с непълнолетни е популярна практика и в наши дни, както в хомо, така и в хетеросексуална форма.

Еднополово сексуално общуване може да открием не просто навсякъде в историята, но и навсякъде по света. Най-старите запазени днес паметници, доказващи наличието на хомосексуални отношения, са от Древен Египет. Открити са множество релефи и рисунки, изобразяващи мъже в интимни пози, както и обща гробница на двама придворни сановници с текстове и изображения, потвърждаващи тяхната любов и съжителство.

Сред най-известните, практикували такова общуване общества, са тези на Древна Гърция и Древен Рим. Сред древните гърци била възприета педерастията (връзка между зрял мъж и юноша), но не и отношенията между зрели мъже с равнопоставен социален статус. По традиция зрелият мъж (erastes) избирал юноша за свой любим (eromenos) и го превръщал в обект на посвещение и обожание. Очаквало се любовникът да осигури на любимия си необходимото обучение, да го закриля и насочва в процеса на възмъжаване, и да го издигне до съответния статус на свободен гражданин. В Древна Гърция не е съществувало понятието „хомосексуалност“, както и мъже с хомосексуална ориентация, поне в съвременния смисъл на думата. По-коректно ще е да говорим за своеобразна бисексуалност при мъжете. Но и това определение е доста неточно, поради същностните различия между древногръцката и съвременната сексуалност. Ученият-класик Дейвид Халпърин заявява, че в класическата епоха в Атина сексуалните обекти биват „не мъже и жени, а активни и пасивни, агресивни и подчинени“.46 Еднополовият сексуален контакт в Древна Гърция е стриктно съобразяван със социалния статус на двамата участници в него, а оралният или анален контакт е недопустим или много рядък; той е предимно междубедрен.36

Обичайно в древна Спарта било поддържането на връзки с момчета от страна на възрастни мъже. Смятало се, че интимните контакти между по-възрастните и по-младите войници укрепват лоялността и солидарността вътре в отряда, и насърчават смелостта и героизма в обкръжението на любимия човек. Често щом юношата навършел определена възраст, от връзката с любовника му били изключени сексуалните отношения.47

На о-в Лесбос „десетата муза“ на Платон, Сафо, пише страстни любовни поеми, адресирани към жени. Самият Платон пък определя в „Пирът“ любовта към младите мъже като „божествена“.

В средновековните мюсюлмански култури интимните отношения между мъже били широко разпространени.48 Те били и основно вдъхновение на някои от най-знаменитите близкоизточни творци от епохата, като арабския поет Абу Нууас и персийските художници Риза Аббаси и Мухаммад Касим (16-17 век).49 Културите на Мала Азия пазят спомени за еднополова любов и от предислямския период. В своята „Елахи Нама“ персийско-таджикския поет Фарид ад-дин Аттар (ок. 1142 — 1220), един от тримата „Велики суфии“, събира осем истории за споделената любов и преданост на султан Махмуд Газневи и робът Малик Аяз.

В Източна Азия хомосексуалните отношения са били стандартна част от обществения живот, в Китай още от 600 г. пр.н.е., а в Япония — поне отпреди хиляда години. Такива отношения отново имали педерастичен характер и били повлияни от различията във възрастта и социалното положение. Подобни отношения, описвани от Цзяо Хшечин в „Хонг Лу Менг“ (Сън от червената стая) и „Ши Ту Чжи“ (Хроника на камъка), изглеждат също толкова обичайни, както и хетеросексуалните романси. При полово структурираната женска хомосексуалност в Тайланд съществува и една любопитна практика — активните партньорки (томс) полагат усилия изцяло в полза доставяне на сексуално удоволствие на пасивните си партньорки (дее) и не позволяват на своите дее да им доставят удоволствие.

Противно на разпространеното вярване еднополови връзки са налице и сред индианците в Северна и Южна Америка. Антропологът Джилбърт Хърд пък разказва за необичайно институционализираната хомосексуалност сред самбиа, племе в Нова Гвинея.50

Всичко дотук е само една дребна част от голямата мозайка. На практика еднополовото сексуално общуване е пръснато навсякъде по света и във всички исторически епохи. В различните култури съществува различно отношение към еднополовият секс между мъже. Според изследване на Клелън С. Форд и Франк А. Бийч в ок. 1/3 от изследваните от тях над 70 древни общества и култури еднополовите сексуални практики между мъже са редки, отсъстват или са тайни. В останалите 2/3 подобни контакти са се практикували по-свободно или са били интегрирани в обществото.51

У авраамическите религии (юдаизъм, християнство, ислям и бахайство) това отношение е традиционно негативно или поне е било превърнато в такова. (за християнството вж. мит №12) Във „Фундаментализма“ Мализ Рутвен пише:

Страхът на фундаменталистите от хомосексуалността е пресякъл Атлантика и е навлязъл в англиканската църква, където значителна част от свещеничеството е хомосексуално. […] Подобни течения се наблюдават и в света на исляма, където традиционната толерантност към хомосексуалността като по-малко заплашваща „семейните ценности“, отколкото хетеросексуалната (особено женската) неверност, сега се заменя с активна хомофобия, а на хомосексуалността е наложен етикет (доста неточно) на „вносен“ западен порок. Току-що излезли от семинариите, талибаните, управлявали Афганистан, екзекутирали хомосексуалните чрез бой с камъни, срутвайки стени, за да смажат телата им. След революцията в Иран хомосексуалните са били бесени, дискотеки, посещавани от хомосексуални – затваряни, а посетителите – арестувани.40

Както става видно еднополовото сексуално общуване не е просто културна особеност и не е признак на аномия. То е обективен исторически факт.

Следва послеслов

Внимание: този текст е авторски. Никаква част от него не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на автора. stalik(at)gmail.com

____________________
• 23. Andersson, N., Amlie, C., Ytteroy, E.A. (2002). Outcomes for children of lesbian or gay parents: A review of studies from 1978 to 2000.
• 24. James, W. H. (2004) The sexual orientation of men who were brought up in gay or lesbian households. Journal of Biosocial Science, 36 (3), 371-374.
• 25. Wainwright, J., Russell, S.T. & Patterson, C.J. (2004). Psychosocial adjustment, school outcomes, and romantic relationships of adolescents with same-sex parents. Child Development, 75 (6), 1886-1898.
• 26. Tasker, F. (2005). Lesbian mothers, gay fathers, and their children: A review. Journal of Developmental and Behavioral Pediatrics, 26 (3), 224-240.
• 27. Tasker, F.L. & Golombok, S. (1997). Growing up in a lesbian family: Effects on child development. NewYork: Guildford.
• 28. Chan, R.W., Brooks, R.C., Raboy, B. & Patterson, C.J. (1998). Division of labor among children conceived via donor insemination by lesbian and heterosexual mothers. Child Development, 69, 443-57.
• 29. Cameron, P. (2005). Are over a third of foster parent molestations homosexual? Psychological Reports, 96 (2), 275-298.
• 30. American Sociological Association (1987). Footnotes. American Sociological Association: Washington, D.C.
• 31. Cameron, P. (1994). Revisiting New Republic’s attack on Cameron: A rebuttal to the accusation that Dr. Cameron was dropped from the American Psychological Association (APA). Family Research Report, November-December.
• 32. Lesbian & Gay Parenting. American Psychological Association, 2005.
• 33. John Boswell. Christianity, Social Tolerance, and Homosexuality: Gay People in Western Europe from the Beginning of the Christian Era to the Fourteenth Century. University Of Chicago Press; New Ed edition, 2005.
• 34. Alfred Kinsey, Wardell Pomeroy, and Clyde Martin. Sexual Behaviour in the Human Male. Philadelphia: W.B. Saunders, 1948, Таблица 147, стр. 651
• 35. Randy Shilts. And the Band Played On: Politics, People, and the AIDS Epidemic. Stonewall Inn Editions, 2000.
• 36. Франсис Марк Мондаймър. Истината за хомосексуалността. София: Планета—3, 2002.
• 37. Gary Remafedi. Preventing the Sexual Transmission of AIDS during Adolescence. Journal of Adolescent Health 9, no. 2 (1989): 139-43; Цитирано в Мондаймър (2002). Истината за хомосексуалността.
• 38. Даниел Дж. Зиглър. „Транссексуализъм.“ В: Реймънд Дж. Корсини. Енциклопедия по психология. Наука и изкуство, С. 1998.
• 39. Даниел Дж. Зиглър. „Травестизъм.“ В: Реймънд Дж. Корсини. Енциклопедия по психология. Наука и изкуство, С. 1998.
• 40. Мализ Рутвен. Фундаментализмът: В търсене на смисъла. София: Захарий Стоянов, 2004.
• 41. Изявление относно брака и семейството на Американската асоциация по антропология, http://www.aaanet.org/press/ma_stmt_marriage.htm
• 42. Stephen O. Murray. Homosexualities. University Of Chicago Press, 2002.
• 43. Hamdullah Aydin, M.D., and Zeynep Gülçat, Ph.D. „Turkey.“ В: Robert T. Francoeur and Raymond J. Noonan (Eds.) The International Encyclopedia of Sexuality. Volume I – IV. Continuum International Publishing Group; Subsequent edition, 2001.
• 44. Grace Galliano. Gender: Crossing Boundaries. Thomson-Wadsworth, 2003.
• 45. Rictor Norton. „Intergenerational and Egalitarian Models“, http://www.infopt.demon.co.uk/social19.htm
• 46. David Halperin. One Hundred Years of Homosexuality. Diacritics (Summer 1986): 39
• 47. Питър Джеймс, Ник Торп. Древните изобретения. Том І. С. 1998
• 48. Khaled El-Rouayheb. Before Homosexuality in the Arab-Islamic World, 1500-1800. University Of Chicago Press, 2005.
• 49. Louis Crompton. Homosexuality and Civilization. Belknap, Harvard, 2003.
• 50. Gilbert Herdt. Guardians of the Flutes, Idioms of Masculinity. New York: Columbia University Press, 1987.
• 51. Clellan S. Ford and Frank A. Beach. Patterns of Sexual Behavior. New York: Harper & brothers publishers, 1951
• 52. Wilhelm Gesenius. Hebrew and Chaldee Lexicon to the Old Testamament Scriptures. Boston: Crocker and Brewster, 1844. (a public domain copy)
• 53. Evelin Hooler. The Adjustment of the Male Overt Homosexual. Journal of Projective Techniques, 21 (1957): 18-31.16.

Entry filed under: Куиър, ЛГБТК психология и сексология. Tags: .

20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките (І) 20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките (P.S.)

13 коментара Add your own

  • 1. jmryts  |  28 юни, 2007 в 12:38 am

    От прочетеното оставам с впечатлението, че в миналото хомосексуализмът е бил приеман като нещо нормално, а едва по-късно – заклеймен от обществото.
    Същото прочетох и в Wikipedia: 6th century AD – 589 – In early medieval Visigothic Spain, after the conversion from Arianism to Catholicism, there is great persecution of scapegoats in an attempt to unite the Hispano-Roman majority with the Visigothic minority. These scapegoats include most notably gays and Jews. Homosexuality is criminalized. However, outside of Spain, homosexuality remains completely legal, and even relatively accepted, in almost all of Europe.
    Що за регрес?! Не трябва ли да ставаме все по-либерални, а не обратното? Броят се на пръсти страните, в които еднополовите бракове са позволени в днешно време. Нима наистина през VІ век са били „напълно легални и дори сравнително добре възприемани в почти цяла Европа“? А днес се борим за основни граждански права.

  • 2. stalik  |  28 юни, 2007 в 1:28 am

    За разбирането на този културен парадокс е необходимо най-напред да се обърнем към Фройд, който, въпреки че без вина стана виновен за дългогодишното патологизиране на еднополовите сексуални контакти, е имал и доста верни насоки в своята иначе противоречива психоаналитична теория. Прав е той, когато твърди, че всички ние сме по природа бисексуални. По-точно ще е да кажем, че се раждаме със сексуални инстинкти, ала без сексуална ориентация. Изглежда отсъствието на ясна концептуализация за това що е то сексуална ориентация у по-древните народи е породило и по-голяма приемственост на разнообразието в сексуалното поведение. Те не търсели примери в природата за това нормално ли е нещо или не и изглежда разглеждали не само половата ориентация, но и полово-ролевото поведение като гъвкава и потенциално изменчива величина. За тях психичните явления се дължали на волята на божествата, т.е. не се чувствали като компетентен за отсъждане „нормалността“ на някое поведение съд. В юнгиански контекст тук имаме една приемливост на преплитането на анимуса и анимата у човека. В този смисъл потенциала на сексуалното разнообразие у човека изглежда се осъществява свободно.

    Не бива тук да изпускаме от внимание прекия причинител на тези съвременни тенденции – патриархалните ценности и мизогинно настроения религиозен патриархален ред. Изместена от архетипа на мъжа (анимуса), анимата – Богинята Майка – е подменена с едни монотеистични мъжки божества от етнически тип при авраамическите религии. И в тези именно общества ролята на жената става видимо неблагоприятна. Като носител на анимата мъжката хомосексуалност попада под ударите на доминиращия репресивен анимус. Така и самата Библия е разделена на „фемининна“ и „маскулинна“. Маскулинен по светоглед е Стария Завет, с рестриктивния Закон на Петокнижието, докато Новия Завет, с проповядваната от Иисус Любов има подчертано фемининна експресия. Неслучайно Иисус и дума не обелва за условности в любовта, още по-малко пък говори за малакийци, содомити и пр. Той не поставя условия за любовта.

  • 3. lyd  |  28 юни, 2007 в 1:05 pm

    блогът ти изглежда доста интересен :) дано имаш време да пишеш често, а аз да те чета :) лек ден!

  • 4. cybercrackerbg  |  28 юни, 2007 в 9:46 pm

    Блогът наистина си го бива, защото е издържан и стегнат. Проблемът е колко хора ще анализират написаното, за да има полза. Горчивият ми опит показва, че пещерните хомофоби нито приемат, нито предават и са практически неспасяеми.

  • 5. jmryts  |  29 юни, 2007 в 8:05 pm

    Просто никой хомофоб няма да седне да прочете статията. Ако го направи, може и да се убеди, кой знае, ала първо трябва да поиска да се образова, нали?
    Защо му е обаче да го прави? На него си му е добре и така – той си е хомофоб и няма причина да се мъчи с това да разбира или приема когото и да било.

  • 6. mumba77  |  30 юли, 2007 в 3:27 am

    Ами то и изражданията са исторически факт и са пръснати във всички исторически епохи не само сред човечеството,и какво от това?
    Да,наистина се раждаме с сексуална енергия без ориентация,но си има основни принципи,които са съобразени с изначални неща.Например ИН-ЯН,които взаимодействат в хармония .Древните наистина са били умни,знаели са че секса не е самоцелно удоволствие,а израз на възможността за взаимодействие на ИН-ЯН.
    ЯН-ЯН или ИН-ИН означава самопогълнатост,нестабилност,самовлюбеност и високомерие,това са отличителни белези на гейовете.Познавам хомо-та и определено в това си приличат.
    Древните наистина са били по-толерантни,защото не са се правили на умни.Но едно ще му кажа аз на автора-хората ще свикнат с тази мода,защото не се правят на умни,но никога,ама никога няма да го приемат в сърцето си,а само в ума си,защото са достатъчно умни.
    И друго,това че известни с постиженията си хора са били „оппа“,не бива да се изтъква като аргумент за каквото и да е,защото може да са големи таланти но като хора да са кръгла нула.
    Предлагам автора,да напише статия от какво се ражда хомо-синдрома,защото на мен ми се струва,че е от предразсъдъци породено от невежество спрямо другият пол,пренасищане съпътствана с ограниченост, неблагоприятни обстоятелства и от такива като него.Все неща срещу които той самият роптае.

    Не съм хомофоб,но не толерирам този днешен гей-парад,в който 90% незнаят за какво са там.Просто защото е мода.

  • 7. stalik  |  30 юли, 2007 в 11:51 am

    Известно е, че ползващите се с познание в дадена област обичат да интерпретират въпроси от други области, в които те нямат никаква компетенция, през призмите на това свое знание. Струва ми се опит в насоката прави и mumba77. Види се обаче, че липсата на това друго знание, е родило само великолепни глупости, които за нея имат дълбок смисъл и доказателствена стойност, която вероятно я кара да се чувства горда в правотата си, но реално са логически несъстоятелни.

    Изражданията, каквото и да има предвид mumba77 с това понятие, не са исторически, а медицински факт. Те представляват болести, разтройства, дефекти, аномалии или просто генетични различия, намаляващи или изменящи по някакъв неблагоприятен начин телесните и/или умствени функции на индивида. Неблагоприятни влияния върху телесните или умствени функции върху индивида от страна на неговата сексуална ориентация, била тя хомо, би или хетеро, няма и това се обясни не само в статията тук, но може да се открие във всеки съвременен авторитетен енциклопедичен справочник.

    Теорията за Ин и Ян има много красив и поетичен вид. Причината е, че е опростенческа. Толкова, че губи всякаква връзка с действителността и борави с манипулацията на мистичния архаичен дихотомизъм. Опита по подобен начин да се търси обяснение или каквото и друго у психичните явления при човека, е просто демагогска манипулация, която търси връзка там, дето я няма. Интересно ми е как по тоя път ще се обясни природния принцип „подобното привлича подобно“. Там където съществува някакво съвместителство тоя принцип е изпълним безпроблемно – от магнита до половия живот при животните (включае човека).

    „Древните наистина са били по-толерантни,защото не са се правили на умни. Но едно ще му кажа аз на автора-хората ще свикнат с тази мода,защото не се правят на умни,но никога,ама никога няма да го приемат в сърцето си,а само в ума си,защото са достатъчно умни.“ mumba77 ни оставя в пълно неведение (1) какво значи „правя се на умен“, какво има предвид тя с това; (2) къде е виждала „древните“, кои „древни“ има предвид, и ако не ги е виждала то поне на какво се опира твърдението й, че „не са се правели на умни“ (каквото и да значи това); (3) защо „правещите се на умни“ по нейната логика би трябвало да не „приемат“ хомосексуалността, а тези, които не се правят – да я приемат; защо един социален въпрос относно малцинство, чиято отлика от мнозинството е с характера на етническото или расово различие, т.е. непроменяема, трябва да се приема (все едно да се стремим да „приемем“ различната по цвят кожа на чернокожите!), и още повече – защо със сърцето!? Това е манипулативен подход, доколкото се стреми да стимулира емоционалното, а не рационалното анализиране на проблем или ситуация. Може би човека е постигнал цивилизационния си и (!!!) социален, общностен прогрес, приемайки и отхвърляйки нещата в околния свят със сърцето си!? Тая теза звучи като ярък религиозен популизъм: „Обичайте със сърцето си. Господ ви обича.“ Теза, дето има за свой главен враг рационалната и научна мисъл. Ясно е, че културата и хората, като нейни носители, по своя характер са консервативни и се стремят да наследят традицията. Но е исторически факт, че тая традиция доста често далеч не е най-правилната. Именно ума, „правенето на умен“, сиреч социалният, идеен, верски, мирогледен и всякакъв друг нонконформизъм е колелото на прогреса на нашата цивилизация, не само в технологично и културно, но и в нравствено, в морално още отношение. Тоя факт обаче, види се, или е забравен, или отхвърлен поради неудобството си, или въобще пък неизвестен на mumba77.

    „И друго,това че известни с постиженията си хора са били “оппа”,не бива да се изтъква като аргумент за каквото и да е,защото може да са големи таланти но като хора да са кръгла нула.“ Тука се вижда блясъка на мисълта на mumba77, в това изречение, очевидно несмислено в завършека си. Явно мисълта на авторката се е изморила от многото думи и не е намерила друго продължение освен точката. Само ще забележим тук, че аргумента за който тя говори, въобще не е споменаван от мен в настоящата статия. Къде успя mumba77 да види изтъкването на постиженията на известни личности, като аргумент за каквото и да било тук, знае само и единствено тя. Може би е объркала страницата, не зная.

    За финал. Автора няма нужда на този етап да пише от какво се „ражда“ хомосексуалността. Понятие „хомо-синдром“ няма и то е явен опит да се вмени патологичен характер на един от трите основни полюса в човешката полова ориентация. Това влиза в пряко противоречие с твърдението на mumba77, че не била „хомофоб“. Видимо е това, нека не се самопрепоръчва, както казва Алеко, по тоя самонадеян начин. Бляскавата теория, че „хомо-синдрома“ е породен от предразсъдъци спрямо другия пол, е чудесна. Нека госпожицата си го „мисли“. Но докато си го мисли да го пази за себе си. Защото без доказателство, без някаква научна аргументация, само върху спонтанни теории нищо не се обяснява и доказва. Такива разсъждения са невалидни и беззначни. Нека обясни в тоя дух тогава бисексуалността. Излиза, че бисексуалните не би трябвало да имат предразсъдъци към никой пол, а на свой ред, подобно на хомосексуалните, хетеросексуалните хранят предразсъдъци към собствения си пол! Тая наивна теория не е авторска обаче. Тя принадлежи на отдавна потъналия в прах психоаналитик Сандор Радо. Вероятно mumba77 не е чувала името му. Да би се поинтересувала от развоя на психоаналитичните теории за хомосексуалността, би си обяснила много простичко много неща.

    Иначе по въпроса за причините за хомосексуалността аз тук вече писах. По-подробна статия ще има и е отдавна замислена, но не в близко бъдеще. Нека mumba77 прочете видимо невнимателно прочетената статия и ще види какво е становището на научното мнозинство по въпроса сама. Всичко изложено тук – какъв плюс само! – е проверяемо като информация. Трябва само човек да иска да види, защото инак няма как.

    Хомосексуалността не е мода, независимо иска ли й се на mumba77 или не. Нека под модна форма се опита тя за една седмица да смени своята ориентация, да „пробва“. Това предложение съм дал още в самата статия. Ако тя успее не просто да промени поведението си, но съумее да постигне емоционално и полово влечение спрямо представители на своя пол, ще бъде същинско медицинско чудо. Успех.

  • 8. chernataperla999  |  29 юни, 2008 в 6:44 pm

    Поздравявам те за статията ,която си написал.
    Искам да попитам мога ли да я публикувам в моя сайт за да разширим кръга на читатели ,и да образоваме малко народа относно тази тема?
    ще бъда излкючително благодарна ако имам разрешението ти.
    Разбира се ще цитирам твоето име

  • 9. Gadni pedali  |  7 юни, 2011 в 9:50 pm

    мрете боклуци гадни!

  • 10. Дарина  |  12 юни, 2011 в 12:06 am

    Това последното е много оригинална творческа мисъл. :D

  • 11. алекс  |  4 юли, 2011 в 11:07 pm

    1.“Това последното е много оригинална творческа мисъл“
    Не е оригинална,но е кратка и ясна.

    2.През всички епохи и всички култури е имало убийци,содомити,педофили,зоофили и т.н. и човек има потенциал да извърши всяко от тях.Трябва да сме такива и да се навираме в очите на другите?

    3.“Педерастията е симптом на инфекциозно заболяване, което поразява плода в пренаталната му фаза. Промотирайки педерастията, хората всъщност промотират вирусно заболяване, което мъчи човечеството от хилядолетия. Педерастите са заразни (откритието е на двама генетици през 2004, единия се казва Коркран и е от университета в Юта . Вместо да се опитат да ограничат и изолират вируса, те създават условия за епидемия)“.
    Из „Стоте хищни идеи на века“-Стивън Пинкер,професор по еволюционна психология.Признат за абсолютен гений.
    Стоте хищни идеи е лист от открития,които са доказани,но не се популязират,защото са политически некоректни.Този списък го представя пред 60-те най-значими учени в момента.

    4.Ще ми кажеш ли Сталик ,защо търсите потвърждение за това което сте в очите на другите? Кого убеждавате, другите или себе си. Има някаква пропаст вътре във вас,която научните аргументи и мнението на другите не могат да запълнят.Светът не ви е длъжен с нищо Сталик,с нищо.

  • 12. Stalik  |  5 юли, 2011 в 12:07 am

    @ алекс: Ще карам по ред.

    Към 2: Какво значи „трябва да сме такива?“ и какво значи „да се навираме в очите на другите“? Не разбирам защо сравняваш сексуалната ориентация с криминални деяния и полови девиации, за да ми зададеш първата част от въпроса си. Не разбирам и какво визираш под „навиране в очите на другите“.

    Към 3: Това, което описваш, е много интересно. Прегледах биографичната бележка за Пинкер тук: http://goo.gl/Ngfv0 и не открих информация за публикация с такова заглавие, каквото ти споменаваш. За сметка на това открих споменатата теория на Кохран и Иуалд, която е напълно спекулативна като част от по-общ „куп“ техни научни хипотези, които обаче са само хипотези и де факто не почиват на фактически открития или емпирична разработка. Още повече – фактът, че нещо е предизвикано от даден вид вирус, все още не означава, че самото нещо е болест, доколкото то не води до дефицит в способностите на индивиди да функционира пълноценно – физиологично или психологически. :) Но още веднъж – това е една хипотеза на двама учени, която няма подкрепа от страна на емпиричния научен опит.

    Към 4: Кой ти е казал, че някой търси „потвърждение“ за това, което нехетеросексуалните са в очите на другите?

    Колкото до твърдението „Светът не ви е длъжен с нищо“ – тук много бъркаш. Всеки е длъжен да се отнася към другите с достойнство и уважение без оглед на техните индивидуални различия – цвят на кожата, вероизповедание, пол, сексуална ориентация, произход, увреждане, социален статус и т.н. ВСЕКИ. Това е фундаментална човешка ценност, право и задължение в едно цивилизовано общество.

  • 13. Дарина  |  5 юли, 2011 в 1:36 am

    За това ли става дума? http://home.planet.nl/~gkorthof/backup/An_Evolutionary_Look_at_Human_Homosexuality.htm
    Значи човекът си разсъждава, че ако хомосексуалността е генетично обусловена, процесът на еволюцията би отстранил такъв ген, който значително намалява вероятността индивидът да се размножи, и следователно на него му изглежда най-логично хомосексуалността да се причинява от някакъв микроб. Без никакви доказателства.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

юни 2007
M T W T F S S
« Май   Юли »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми