Приказки за Библията (P.S.)

14 юли, 2007 at 5:29 pm 2 Коментари

„Знанието е над всичко. Всеки, който е принесъл частица знание,
вече е благодетел на човечеството. Всеки, събрал искрите на зна-
нието, ще бъде даващ светлина.
Да се научим да пазим всяка крачка на научното познание. Прене-
брежението към науката е потапяне в тъмнина. Всеки има право да
получи достъп до учението.“

Елена П. Блаватска

Тоя послеслов се налага с оглед на значителната кореспонденция която автора получи по повод статията „Приказки за Библията“. Значителна разбира се само дотолкова, доколкото друг публикуван тук материал (с изключение на „20 мита за хомосексуалността…“) не е предизвиквал подобна активност.

Автора получи няколко гневни и несвързани писма, от които по всичко личи, че уточнението в увода, а и в заключението на посочената статия някак е убегнало от вниманието на част от челите я. Най-напред са необходими няколко обяснения.

Автора напълно съзнава, че статията е лишена от сериозността на изчерпателното и строго научно изложение, но и не е претендирал да прави такова. Първоначалното намерение бе именно това, но с началото на проучвателната дейност, която предхожда всеки подобен труд стана ясно, че обясненията, които могат, а и е нужно да се добавят, та да добие статията тоя вид, са такива по характер и обем, че изложението би отнело време и труд за подготовка, иначе нужни за изготвянето на не особено голяма книга. Не е нужно да се споменава, че това начинание е в голяма степен безсмислено, доколкото автора излага (преразказва) факти и предава данни, описани и разисквани в множество други специализирани трудове. Целта на публикацията в тоя й вид, бе да представи на един научно-популярен език наложени и популярни в научните среди тези от областта. С оглед на това бе представена и библиография под формата на бележки под текста, които указват трудове на авторитетни автори, обговарящи темата. В тея трудове пространно се разглежда засегнатата проблематика по достатъчно компетентен и пространен начин.

Казаното дотук или бе вече обяснено в самата статия или е самоочевидно. Излишно е да се обяснява, че статията е непретенциозна и без особени амбиции, но е нужно да се препотвърди тезата, че тя излага научни и исторически факти и популярни в научните среди хипотези, т.е. популярният й характер не накърнява истинността на съдържанието й.

Целта на статията, както се отбеляза, бе чрез научно-популярния език тя да се обърне (1) към онези, които не са запознати добре с областта и подбудени от интерес с настоящето изложение да подирят повече информация (в трудовете, посочени като библиография); (2) към онези, с познания в областта, на които не са били известни някои от изложените факти, така че и техния интерес да се събуди и да ги подбуди към запълване на празнините. В края на краищата дирения резултат е осигуряване на знание в областта, което да даде на читателя една нова гледна точка върху нещата.

Стремежа в изложението бе на първо място истинност на фактите, а там, където тая истинност не е установена — представяне на популярни и логически свързани помежду си и/или с фактите научни хипотези. Именно по отношение на второто автора признава недостатъците на статията си.

Водещ принцип тук е, че фактите трябва да се изложат, а мненията да се представят като такива. На едно мнение в статията бе придаден статут на факт и това, без значение на колко силни основания почива това мнение, не бе правилно.

Става въпрос за генеалогията на божеството Яхве, която, отвеждайки в представения си вид до няколко езически божества, събуди силното недоволство на някои религиозни люде. Тая хипотеза лансирана (независимо?) от една страна от руските изтоковеди като Иля Шифман1 и Юрий Циркин,2 както и М. Б. Мейлах,3 а от друга от американския проф. Марк С. Смит,4 почива на разчитането на текстовете от финикийския град Угарит. Откритите там клинописни надписи разказват за божеството Яву (YW), считано за прообраз на Йево, финикийското име на палестинския Яхве (YHWH). И макар тая връзка да е хипотеза, почиваща на родственост в имената, доста по-трудно ще е да се отрече, видимата автономност на Елохим и Яхве (които по-късно се сливат чрез редакциите на анонимния редактор от 7 век). В тия образи можем да припознаем образите от митологично-фолклорния цикъл за Ел и Баал: Ел, царя на небесното царство, белобрад старец на трон (Исаия 6:1, Даниил 7:9) и глава на небесния съд (Псалм 81, Йов 1:6-8) и Баал, войнствено божество-гръмовержец (Псалм 17, 2 Царства 22:7-16). Макар и да отрича теорията на Ю. Велхаузен за различните източници на старозаветния митично-легендарен цикъл, равин Умберто Казуто отбелязва, като част от изследването си на угаритските плочки, че редица сцени и литературни формули в Библията имат паралели в митологичния цикъл за Баал.5 Още по-скандално е твърдението на У. Робъртсън Смит,6 подето отпосле от Велхаузен,7 Теофил Мийк8 и др., които намират родословието на Яхве за… арабско. Името на това божество, бидейки според тях чуждо на евреите, било свързано от тях с думата хаях (היה), „съм“. „Арабската“ теория твърди обаче, че името има за корен арабското HWY (хуи), „духам“. Тая семантична успоредица с „бог, който духа“, събужда асоциации с божествата на бурята и морските стихии. Любопитен в тоя смисъл е и жреческия мит за сътворението (от жреческия цикъл, Ж; вж. разделението на митично-легендарния цикъл, представено в обсъжданата статия) от 4 век пр. Хр., започващ с думите:

В начало Елохим сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. – Битие 1:1-2

Хипотезите свързващи произхода на култа към Яхве-Елохим с морското финикийско божество Яву могат да намерят чудесни отклици в текстове като този, който представя водната бездна И демиурга като изначални в битийността си. Любопитен е и мотива за сътворение чрез слово, който в една юнгианска анализа би родил много любопитни плодове и впрочем никак не е изобретение на западносемитската митологично-фолклорна култура, предвид че около две хилядолетия преди него такъв мотив вече е бил налице в Египет. (Става дума за мита за сътворението от демиурга Птах, запазен в Британския музей в началото на 19 век върху стела № 797.)

Накратко – без значение хипотетична ли е или не връзката между Яво и Яхве, то има достатъчно очевидни и обширно проучени от съвременната наука връзки с култовете към Илу-Ел и Балу-Баал. Още по-голямо любопитство биха събудили и хуритските влияния в библейския легендарен цикъл, които според Камбъл изглежда имат на свой ред индоевропейски влияния.9 А това събужда нови и смели хипотези за по-късни влияния върху „алтернативни“ доктрини, като тази не есеите, гностическата и пр.

При все че тия факти и хипотези са широко приемани и лансирани, автора бе обвинен в лъжа. Бе набеден още за автор (сиреч съчинител) на тия факти и хипотези, въпреки положената библиография и въпреки препратките към цялостното творчество на именити личности от областта на историята на религиите. Ще си позволим тук само един такъв цитат от статията, използвайки го и като успоредица с настоящите нападки:

Трябва да се отбележи, че въпреки дългогодишния научен интерес към тези факти, малко са религиозните, готови да ги признаят. […] Учените с приноси в областта, и особено онези, които добиват широка популярност (Мирча Елиаде, Джузеф Камбъл…) почти винаги са получавали званието „анти-семити“, само заради факта, че казват истината така, както са я установили по емпиричен път.

Достатъчно е да се отвори „Речник на религиите“ на М. Елиаде и Й. Кулиано (С., 1999) или пък „Западна митология“ на Дж. Камбъл (С., 2005), та да се запознае читателя с една далеч по-широка и обстоятелствена картина, каквато тук трудно бихме могли да си позволим.

Който обаче не желае да види и чуе, никога няма да може ни да вижда, ни да чува. Вярата в заблуди е избор на всеки и всеки има право да вярва в каквото пожелае. В мига обаче, когато тая вяра започва да се натрапва на Другия или да се ползва с претенцията на социално значима и на критерии за живота на социума, тя става модел на тоталитарна мисловна конюнктура способна да изгаря хората на клада и да хвърля в тъмница всеки помисъл за инакомислие. Механизмът на това пагубно ретроградно действие автора ще разкрие в следващи публикации.

„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени…“

____________________
• 1. Илья Шифман, Борис Тураев. Финикийская мифология. СПб, 1999.
• 2. Юрий Б. Циркин. Мифы Финикии и Угарита. М., 2000.
• 3. М. Б. Мейлах. „Иехова.“ В: Световните митологии. Енциклопедия. Т. ІІ. С., 2000.
• 4. Вж. книгата му Smith, Mark S. The Ugaritic Ba’al Cycle; Vol. I: Introduction with Text, Translation & Commentary of KTU 1.1-1.2. New York: E. J. Brill, 1994., както и The Ugaritic Ba’al Cycle. Wm. B. Eerdmans Publishing, 2002.
• 5. Umberto Cassuto. Biblical & Oriental Studies; Volume 2: Bible and Ancient Oriental Texts. Trans. I. Abrahams. Jerusalem: Magnes, 1975. Вж. стр. 16-109.
• 6. W. R. Smith. The Old Testament in the Jewish Church. New York: Appleton, 1881, p. 423.
• 7. J. Wellhausen. Israelitische und judische Geschichte. 3d ed.; Berlin: Reimer, 1897 25.
• 8. T. J. Meek. Hebrew Origins. 2d ed.; Toronto: University of Toronto, 1950, 99-102.
• 9. Джоузеф Камбъл. Западна митология. София: издателство „Рива“, 2005, стр. 132.

Entry filed under: Разни, Религия и езотерика. Tags: , , , , , , , , , , , , .

Приказки за Библията Бяла нощ

2 Коментари Add your own

  • 1. mirovlad  |  16 юли, 2007 в 8:35 am

    За мен статията е интересна и всъщност се възприемам именно като този, към когото е насочена (не конкретно разбира се, а като тип читател).

    Дори смятам да я разпечатам, за да я прочетат родителите ми, те си падат по научно-популярна литература, вкл. по тези теми.

    За мен научно популярният подход е много важен, понеже основните ми интереси и занимания са в други насоки, и нямам възможност, нито паралелен живот, че да посветя времето си, за да изчета и смеля всичко това сам.

    Това, разбира се, ме прави силно зависим от изворите, от които черпя научно-популярни текстове. Затова подборът се оказва много важен. За мой къзмет зз самият имам опит с научни текстове и с научния подход изобщо, макар и в природоматематическа (т.е. съвсем друга) област.

    Това ми дава предимството да мога да гледам критично и да изпитвам четения материал, и да имам известна увереност в собствената си преценка и усет доколко даден начуно-популярен текст, дори от несвойствена за мен област, е издържан и каква тежест и доверие мога да му отдам.

    Текстовете на Сталик за мен са достатъчно издържани, за да мога да ги ползвам като научно-популярен източник. Макар и да не са „свещена крава“ [*], носят достатъчно обещаваща за мен информация.

    Сталик, благодаря за усилията ти и с интерес очаквам как ще развиеш темата по-нататък.
    ______________________
    [*] Така обича да се изразява един приятел напоследък. доколкото разбрах той попаднал на израза „не е свещена крава“ по повод на Уикипедия.

  • 2. stalik  |  16 юли, 2007 в 11:34 am

    Особено много ме радва факта, че на някого статията ми ще бъде полезна. Действително има много още за казване и действително бих искал да го разкажа. Но вярвам, предвид насоките, които съм оставил, че истински любознателния и дълбоко заинтересован от темата читател ще намери и сам пътя към това знание.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

юли 2007
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми