Клин клин избива

30 юли, 2007 at 11:46 pm 2 Коментари

„Всяко действие има равно по големина и
противоположно по посока противодействие.“

Трети закон на Нютон

С печално закъснение гледах филма „Новото робство“ на телевизия „СКАТ“. Това прелюбопитно предаване на репортерката Силвия Трендафилова събуди у мен дълбок и тревожен размисъл. За всеки гледал предаването е ясно, че това именно е и целта — събуждането на тревога. Да се отрича пропагандния и манипулативен характер на тоя материал е излишно. Ето защо към него трябва да се подхожда много внимателно. Необходимо е обаче да се подчертае — нито пропагандата, нито манипулацията са родово обвързани с лъжата; наличието им не е признак за невярност на дадена информация и да се отрича тя само заради тях е предубеденост. Тенденцията, където я има, често може да има съвсем умишлена роля. Ролята на тенденцията в това предаване е именно да задоволи нуждата от събуждане на тревога.

Преди да обясня това мое твърдение най-напред ще определя пропагандата и манипулацията. Първото понятие представлява прокарването на дадена теза или теория по убеждаващ, едностранчив, не по балансиран начин. Второто понятие представлява скрито влияние върху човека, в угода на някакви външни за него цели, т.е. в угода целите на манипулатора. И двете явления могат спокойно да съжителстват с истината, а и често го правят тогава, когато това е необходимо. Защо е нужен тоя пропаганден филм?

Ще започна с едно важно впечатление — документите и фактите на които се позовава предаването, както и интервютата с живи хора, които като че са по-красноречиви от всичко друго. Истинността на тия интервюта, мисля, е безспорна. Историческите свидетелства и документите, доколкото присъстват пък, все пак са проверяеми като факти. Тая особеност на предаването ми направи впечатление още с началото му и събуди у мен интерес да го изгледам цялото.

Накратко: темата на предаването е експанзионистичната политика на турската държава спрямо нейните съседи; планът „Баязид-2“ — зловещ в гениалността си замисъл за мирно отчуждаване на населението от Източните Родопи от българският му етнически корен; турският национализъм, като провокатор на терористична дейност у нас; и като функция на последното — шпионажът и внедряването на подривни кадри в българският политически живот, начело на които е Ахмед Доган. Според филма през 1992 г. Доган, работейки в услуга на Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ), е предоставил на Ялчън Орал, тогавашен посланик на република Турция у нас, имената и биографиите на десетки наши посланици и разузнавачи, работещи под прикритие! Тези и много други факти предаването разглежда подробно чрез документи и интервюта.

Нуждата от подобно предаване е очевидна. То събуди у мен една интересна аналогия. Фундаментализма, забелязва Мализ Рутвен, е „огледален образ на същия този мироглед, на който би трябвало да опонира, приемайки същия рационален стил на разсъждение, използван от религиозния „враг“. В тоя дух можем да се запитаме — не е ли българският национализъм своеобразен „огледален образ“ на турския? Опитите на тия, които ще възразят срещу понятието „турски национализъм“ аз ще пресека с невежеството им. Национализмът (Milliyetçilik) е един от шестте фундамента на кемализма, а кемалистката революция е националистка по характера си. Целта й е да създаде национална държава от бившата Османска империя. Тая тенденция е закономерна предвид политическото развитие в Европа след 17 век, с неговия Вестфалски мир, основаващ се на основните принципи на суверенитет и териториална цялост. Кемалисткият критерий за национална идентичност е общия език, общите ценности (споделеното историческо минало и волята за споделено бъдеще) и (нещо често пропускано) общата вяра (исляма), поне според постулатите на бащата на пантюркизма и туранизма, поета Зия Гьокалп (Ziya Gökalp; 1876-1924). За да бъде турчин, според тая идеология, за човека е достатъчно да бъде роден в границите на държавата Турция. Тоя национализъм, за разлика от германския например, не е ксенофобски, не взема предвид расата, етноса, пола или религията на човека. И в това се състои огромната сила на подобна теория. С тоя принцип турския национализъм напомня поразително на японския от приблизително същото време. Дали това е плод само на съвпадение би било една любопитна тема за дискусия.

Видимо е, при изложеното дотук положение, удобството за спекулация с подобна националистка теория и впрягането й в услуга на „великодържавни интереси“. Това е което, твърдят авторите на филма, прави към днешна дата турската страна. И по всичко изглежда, че делото е успешно.

Връщам се към аналогията между причините за фундаментализма и причините за национализма. Неслучайно цитирах в началото третия принцип на механиката на Нютон. Толкова универсални са понякога законите на физиката! Отбелязаното от Рутвен, убеден съм, може да бъде валидно както за фундаментализма като мироглед, така и за национализма като идеология. Което великолепно ни обяснява присъствието в нашия политически живот на партия като „Атака“. Сега си спомням първата ми реакция по повод влизането на тая партия в парламента. Тя е документирана в един форум тук. „Мисля, казах аз тогава, че реакциите срещу „Атака“ са крайно пресилени. […] Имаме си един сравнително шарен парламент и смятам, че този път ще се постигне, поне отчасти, един доста интересен баланс, стига да се работи за това.“ (26.06.2005г.) Не симпатизирам на националистическите партии. Като член на ЛГБТ малцинството аз попадам в една от „рисковите“, според „атакистите“, групи на „не-българи“. Излишно е да засвидетелствам несъгласието си с тоя възглед, с антисемитските настроения и на моменти агресивната етноцентристка реторика, която насаждат от тази партия. Но изглежда националистите като политическа група имат своето основание за съществуване; глобализацията, а и чуждестранния национализъм, работещ в услуга на болни амбиции, днес обуславя тяхната активност и ги прави инструмент на необходимия баланс. Да не сме съгласни с тях е наше свещено право. Загърбването на проблем, от порядъка на описания в предаването, обаче, е безотговорно, престъпно, антидържавно. С една дума — опасно. Ето, чудесен повод за размисъл.

Entry filed under: Фрагменти. Tags: , , , .

Фрагменти Когато

2 Коментари Add your own

  • 1. cybercrackerbg  |  3 август, 2007 в 1:17 am

    Съгласен съм с гореизложеното.

  • 2. HeYJIoBuMa  |  14 август, 2007 в 10:00 am

    Не съм гледала въпросното предаване, но мисля, че съществуването на партия „Атака“ е възможно единствено и само докато има и ДПС. В този смисъл атакистите няма да предприемат по-сериозни действия от лаенето пред камерите на журналистите.

    Не ми харесват и разсъждения от типа „те са турци, значи са лоши“. Не бива да се правят коалиции за изборите с единствената идея „ДПС да не влезе във властта отново“. По-скоро би трябвало да се даде някаква алтернатива на тяхното управление, защото хората не гласуват за партия, а за лидера и. Вече се отплеснах.

    Всяка нация (предполагам) се старае да демонстрира своите научни и културни постижения – та това е въпрос на престиж. В този смисъл проблемът не е в турския национализъм, а в липсата на действия от българския такъв.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Статии

Психология и биология на хомосексуалността


Хомосексуалност от „Енциклопедия по психология” на Oxford University Press
Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността
Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност
20 мита за хомосексуалността, гейовете и лесбийките
Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие
Демаскиране на деликатния хетеросексизъм: микроагресиите и микролегитимациите в ежедневието
Когато някой те нарече „педал”: как да се справяме с микрообидите
Каква е сексуалната ми ориентация или защо оргазмът няма последната дума
Хетеросексуалните мъже, които правят секс с мъже
Хомосексуалността: парадокс на еволюцията
Хомосексуалност и педофилия: кратка бележка

Етика и право на ЛГБТ


Хомосексуалност и морал
Свобода и морализъм

Социална роля, права и социокултурна интеграция на хомосексуалността


Няколко въпроса за гей-лесбийското движение
Парадирането с хомосексуалността
Някои често срещани анти-гей тези
Как се става мъжкар или културата на омразата към педалите в психологията на българския мъж
Интимни връзки между мъжете
17 май - Международен ден срещу хомофобията

Разкриване (Coming out)

Вън от дрешника, открит на улицата

ЛГБТ семейство и родители


Въпроси и отговори за еднополовите бракове
Какво е бракът?
10 причини гей браковете да не бъдат разрешени
Въпроси и отговори за отглеждането на деца от гей мъже и лесбийки
Развитието на децата с хомосексуални родители в сравнение с това на децата в хетеросексуални семейства
Децата на родителите лесбийки и гей мъже
Работа с родители на хомосексуални

ЛГБТ история и антропология


ЛГБТ антропология
ЛГБТ етнография
Еднополовата сексуалност в Древна Месопотамия

Хомофобия


Хомофобия: анализ на един „допустим” предразсъдък
Психология на сексуалния предразсъдък

ХИВ/СПИН


Въпроси и отговори за ХИВ/СПИН

Други


За изневярата и секса

• Официални становища



Архиви

юли 2007
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

My Pocket

Bookmark and Share
Firefox 2
Firefox 2
Firefox 2
 
Creative Commons License
Публикуваното в този блог ползва условията на Криейтив Комънс лиценз. Tyxo.bg counter free hit counters

Посетителите ми